Онази, дето ми постла легло,
от тук отдавна с вятъра замина.
Отдавна сякаш всичко е било –
изнизаха се лято, есен, зима.
И ето че напролет изведнъж,
при мене тя отново се завръща...
Дъждът е друг. И цъфналата ръж
за нас сега не е една и съща.
Онази, дето ми постла легло,
е тази, дето сам ме изостави...
След толкова печал не би могло
душата ми тъгата да забрави...
Няма коментари:
Публикуване на коментар