сряда, 31 октомври 2012 г.

От щастие ми идва да крещя


Аз вярвам, че животът след смъртта
ще продължава пак да съществува.
Не може да изчезва любовта.
Без нея нищо на света не струва.

Не е възможно красотата тук
в забравата да чезне безвъзвратно.
Дори в отвъдното да бъда друг,
ще бъда с теб. Звучи невероятно.

Но най-невероятните неща
душите ни изпълват с нежност няма.
От щастие ми идва да крещя.
Любов ли е, завинаги сме двама.

вторник, 30 октомври 2012 г.

Понякога тъгува любовта


Понякога тъгува любовта
от всички мимолетни изневери.
В душата си умора трупа тя
и като лист на вятъра трепери.

Готова е тъгата да прости,
умората си даже да забрави…
Обичаш ли ме много още ти,
за нас тя жертви много ще направи.

Достойната любов е само там,
където е тревогата голяма,
че ако един от нас остане сам,
живот за него всъщност вече няма.

понеделник, 29 октомври 2012 г.

Любовта ни прави предсказуеми


Знаеш кой е любимият ми цвят. Това ти дава преимущество пред всички останали, понеже обичам теб. Иначе нямаше да знаеш нищо за червеното.
Свидетел си на замечтаните ми състояния, когато често съзерцавам нищото със зяпнала уста. Ежедневно ме чуваш да си мия зъбите. Познаваш движенията ми с четката и не е нужно да ме гледаш в огледалото. Вечер ми наливаш вино. После аз доливам чашата ти. Не можем без опиянението, което ни запраща в леглото. Защото от виното чувствата надделяват и телата ни се предават едно на друго. Знаеш.
Любовта ни прави предсказуеми.

Накрая заваля


И ето, че накрая заваля.
Разсърдиха се облаците диви.
Листата бурен вятър разпиля.
Октомври си отива. Ще е сиво.

Но още е красива есента.
Съзирам го във всяка водна капка.
Прилича есента на любовта –
красива – също като нея кратка.

неделя, 28 октомври 2012 г.

Зима за влюбени


Цветята много скоро ще умрат.
Сланата като жар ще ги попари.
А после есента ще стори път
на зимата – приятелки са стари.

А после идва и уютът тук,
в прекрасната ни малка топла къща…
През зимата любящият съпруг
при своята съпруга все се връща.

Сред пукота на сухите дърва
ще пушиш върху мъжкото ми рамо…
Цветята ще умрат, ала това
за двама влюбени е зима само.

събота, 27 октомври 2012 г.

Когато двама души се обичат


Променяме се. Леките тела
с годините от ласки натежават.
Едва ли с друг щастлива би била.
Любов ли е, до края продължава.

Какво че вече бръчките личат?
Усмивките лицата ни променят.
А ти и днес се смееш всеки път,
когато тихо се целуваш с мене.

Това е важно. Другото не е.
Когато двама души се обичат,
личи по проснатото им пране,
което чужди погледи привлича.

петък, 26 октомври 2012 г.

Докато имаме тела


Водата слънцето да изпари,
морето – цялото – на сол да стане,
тревата в огъня да изгори -
след нея черна пепел да остане,

дори да сме лишени от тела,
аз само тебе мога да обичам.
Докато имаме тела, ела.
Да те прегръщам, много ми прилича.

четвъртък, 25 октомври 2012 г.

Обичам те до кръв


До края ще съм винаги такъв –
с чепат характер и припрян от нежност.
Обичам те. Обичам те до кръв.
Отдадено. Зависимо. Прилежно.

Това не може да се промени.
„Завинаги” е дума от клишето.
Завинаги за мене остани.
Душата ми е твоя. Цяла. Ето.

сряда, 24 октомври 2012 г.

Това съм аз


Не ме сравнявай с другите мъже.
По ум и сила аз не им отстъпвам.
Когато с теб съм, ходя по въже.
Екстремно е. И всичко в мен изтръпва.

Кой мъж върху въже ще удържи
и себе си, и своята любима?
В ръцете си те нося. Не тежи.
За всичките ни чувства място има.

Това съм аз. Различният. За теб.
Кой друг по дух и смелост ми прилича?
Дори ще ти направя пирует
върху въже. Защото те обичам.

вторник, 23 октомври 2012 г.

Приличаме си двамата по страст


Приличаме си двамата по страст.
На цялото сме двете половини.
Извън страстта ни всичко е контраст.
Морето само като нас е синьо.

Не можем двамата един без друг.
Не си ли с мен, забравям и да дишам.
Комфортно ни е с теб да бъдем тук.
Не трябват думи. Стига, че въздишам.

Допълваме се толкова добре.
За другите е толкова далечно.
Морето само ще ни разбере.
Морето. Необятно. Синьо. Вечно.

понеделник, 22 октомври 2012 г.

Дръж ме за ръка


Дори да дойде краят на света,
и в другия живот ще те обичам.
Октомври си отива. Есента
дърветата безсрамно разсъблича.

И ние сме разголени. Така
до теб съм – като вярно куче.
Хвани ме здраво. Дръж ме за ръка.
Все нещо земетръсно ще се случи.

Каквото и да стане, ще сме тук,
оплетени в прегръдките си нежни,
разголени, но стоплени – напук –
един от друг – сред дните белоснежни.

неделя, 21 октомври 2012 г.

Премалели от любов


Възбудени. Смалени от страстта.
В леглото сме. От нежност повалени.
И все не ни достига любовта.
Телата ни са голи. Споделени.

Поели сокове един от друг,
захвърлени в желанията бесни,
в леглото сме. И ще останем тук.
Да бъда с теб, чудесно е. Чудесно.

Смалени. Премалели от любов.
Възбудени. Ти – цялата – по мене.
Във тебе – аз. За още съм готов.
Не стига любовта. Но има време.

Защото само времето пред нас
едно легло във бъдеще превръща -
легло, в което те целувам аз,
а ти с целувки нежно ми отвръщаш…

събота, 20 октомври 2012 г.

Припадам от прегръдки и целувки


Пропадам. И така е всеки път,
когато по гърба ми те усещам.
Докато всички други вече спят,
пропадам от желания горещи.

Пропадам. Пред очите на страстта,
разголен и наивен като бебе,
аз искам само теб. От любовта
пропадам шеметно. Да, искам тебе.

Пропадам. Като ангел без лице,
изгубил се в среднощните милувки.
Когато съм във твоите ръце,
припадам от прегръдки и целувки.

петък, 19 октомври 2012 г.

Твой съм, виж



Аз съм тук.
Ти си с друг.
С друг си. Там.
Сам съм. Сам?

Ти и той.
Нов герой.
Аз съм бивш
твой фетиш.

Сам, а с теб.
С теб, а лед.
Друг съм аз.
Вик без глас.

Твой ще съм.
всеки сън,
щом заспиш.
Твой съм, виж.

четвъртък, 18 октомври 2012 г.

Прекършени криле


Падаме в капаните, които залагаме сами. Мълчим от болка. Крещим от съжаление. Себе си обичаме повече. Затова умеем да се нараняваме. Любовта е изтезание, с което бичуваме самоуверените си чувства. Чувства, хванати натясно между желанието да ги споделяме с някого и потребността да останат в нас. Запокитени в тъмните ъгли на собствените ни страхове. Изчезващи с времето. Падаме. Падаме с широко разперените си криле на ангели, които са забравили да обичат. Прекършени криле, през чиито ефирни пера слънцето прозира. Унасяме се в мълчаливата болка като бебета, уморени от беззвучния плач на ината си. Всички сме егоисти. Така съществуваме. Спим, докато продължаваме да падаме. Спим за всеки друг, за всяко друго нещо. В едната ръка сме стиснали бич, а в другата перо. 

сряда, 17 октомври 2012 г.

За всяка ласка ми прости


Прощаваш ми, ала е твърде рано.
Не е дошъл моментът. Още не.
Съмнението вещо е прибрано.
Да имаше съмнение поне.

Аз още твърде много те обичам.
Ти още искаш да си само с мен.
Като магнит все още те привличам.
Все още е така. И нощ и ден.

Така че, рано е да ми прощаваш.
Разделите не са ни общество.
Докато от любов ме приобщаваш
към себе си, за мен си божество.

Божествените нищо не прощават.
Животът ми, това си само ти.
Щом моята любов те приобщава
към мен, за всяка ласка ми прости.

вторник, 16 октомври 2012 г.

Друга роля


Страхувам се, че губя интерес
към хората. Те стават все по-лоши.
Светът е безлюбовен. Свят на стрес.
Да бъдеш влюбен, признак за разкош е.

Страхувам се, че тихият затвор
на стаята, в която съм обичал,
е повече от блясък на декор –
по постановка с него си приличам.

Страхувам се, че всичките лица
от публиката гледат ме през маски –
невинността на малките деца
със възрастта добива други краски.

Страхувам се за себе си и вас,
макар че още в тъмното се моля
на Господ. Вечер моля се без глас
за друга постановка. С друга роля. 

Там, където се целуват влюбени



Някъде остана един мост, под който се целувахме. Река, която в детските ни очи изглеждаше твърде голяма. Още ухае на люляк. Слънцето още прозира през копринения ти шал. Там някъде са и бележките, които разменяхме в голямото междучасие. Кичур от косата ти, който отряза, за да те помня винаги. И аз те помня. Помня присъствието ти. Лицето ти е неясно, но те има. Има го още трепета. Той няма да си отиде. Никога. И нежността я има. И радостта. Те съществуват, напук на цялата ми безтегловност в момента. Ръцете ти. Ръцете ти. Тях не мога да забравя никога. Шепот. „Обичам те”. Сега ЗАВИНАГИ е дума, която осмисля цялото ми съществуване в минало, което ми дава право на бъдеще. Защото някъде там все още има мост, под който се целуват влюбени юноши.

понеделник, 15 октомври 2012 г.

Дано останеш


Прозорците са тъмни. Все едно
душата ми в момента имитират.
Запалени са всички лампи, но
прозорците с тъгата протестират.

Не си до мен. Това е като смърт.
Без теб е пусто. Глупаво. И черно.
Оставам силен. Сам. По мъжки твърд.
Дано при мене дойдеш след вечерно.

Завърнеш ли се, светло като ден
внезапно  във душата ми ще стане…
Прозорците са тъмни. Като в мен.
Дано се върнеш. И дано останеш.

Накажи ме с това



Пълни сакове.
Празни думи личат.
Тръгват влакове.
Сбогом. Всички мълчат.

Тишината е
за тъгата затвор,
а тъгата е
за надеждата взор.

Ето, тръгваме.
Бързат гари пред нас,
щом залъгваме
любовта си без глас.

Любовта ни е
с дъх на дива трева –
наказание.
Накажи ме с това.

неделя, 14 октомври 2012 г.

Нас ни свързват толкова неща


Смениха се набързо времената.
Телата – важни. Думите – не са.
Крещим самотни в тон със тишината.
На другия не чуваме гласа.

Кога престана мене да желаеш?
Кога престанах с теб да бъда с теб?
Не зная вече нищо. Ти не знаеш.
Животът ни е зима. Сняг и лед.

Но в тъмното, когато осъзнавам,
че нямам сили вече да крещя,
за малко всичко в тебе притежавам.
Та нас ни свързват толкова неща:

тревогата, изказаните думи,
смехът, целувките и радостта…
Остават като рана помежду ни.
А после пак сам в тъмното крещя.

петък, 12 октомври 2012 г.

Отвътре нежен, ала мъж наглед


За теб обличам нежната си кожа.
Избръсвам се. По-гладък съм от лед.
Три капки от парфюма ще си сложа.
Отвътре нежен, ала мъж наглед.

Готов съм да ме имаш днес изцяло.
Ръка, лице, бедра, гърди и тил…
Отдавам ти се. Аз съм твое тяло.
А тебе -цяла – в себе си съм скрил.

Тъгата е задължителна



За да оцениш живота, нещо трябва да си отиде от теб. Зимно време тъгуваш по лятото. През лятото ти липсва белият сняг. Любовта е осезаема, когато си сам. Въображението ни прави хора. Изпитваме чувства.
            Радостта измества загубата. Радостта се настанява на мястото но освободената енергия на нещото, което си е тръгнало. Започваш на чисто. Започваш отначало кръговрата на живота си и тръгваш уверено към следващата раздяла.
            Времето не лекува. Време няма. Тук и сега, сгушен в прегръдката на толкова много отговори, ти си готов да излезеш навън, за да търсиш нови въпроси. Ако тази любознателност спре, всичко е изгубено.
            Тъгата е задължителна. 

четвъртък, 11 октомври 2012 г.

За теб ще съм единствен


Жените разпознаваме по име,
а всеки мъж си има псевдоним.
За теб единствено ще съм безимен.
За теб ще съм единствен. Мъж любим.

Не ме извиквай в тъмното. Не викай.
Ръката ти докосва нощем мен.
Със допира на две тела се свиква.
Привиква се със времето съвсем.

Така в една голяма симбиоза,
безименен, все с теб ще бъда аз.
Без аргумент, без повод или поза.
От многото любов към теб. От страст.

сряда, 10 октомври 2012 г.

По обич и невинност ми приличаш


Невинна си. Обичаш ме докрай.
Споделяш с мен леглото си. И мене.
Видях какво е да живееш в рай.
Видях морето. То е до колене.

Невинна си. Чрез теб живях така,
че занапред без теб бих съществувал.
Усещах нежен допир на ръка,
по мъжки нощем щом съм се страхувал.

Невинна си. Каквото е било,
било е от любов. И аз го зная.
Дано узнае всеки. Би могло.
Невинна си. Пред Господ ще призная.

Защото губи се невинността,
ако престанеш честно да обичаш.
Така да ти отива любовта!
По обич и невинност ми приличаш.

От обич нека ме боли до кръв


Довиждане. Обичам те. Така.
Оказа се, че с птиците си тръгвам.
Те махат със криле. А аз с ръка.
Не искам повече да се залъгвам.

Понякога е нужно да си пръв
в раздялата. За да остане нежност.
От обич нека ме боли до кръв,
отколкото от тиха безнадеждност.

Отивам си. Обичам те. Поне
след птиците все нещо ще остане.
А ние ще останем насаме.
Единствено с любовните си рани.

Ще бъда никой



Няма да те свалям повече. Флиртът трябва да е взаимен. Иначе е наказание. Наказвам себе си. Ще продължа да те обичам отстрани. Без движения. Без жестове. Мълчешком. Така ще бъде поносимо. Не си изключвай телефона. Няма да ти звъня. Оставяй прозореца отворен. Ще ти пращам само ангели. Не захлопвай вратата. Аз никога няма да почукам, за да ми отвориш. Ще бъда никой. Никой, заобиколен от ангели, които ще ми носят новини за теб. Но няма да те свалям повече...

вторник, 9 октомври 2012 г.

Да пиеш вино с мене е фетиш


Виж, виното не става на вода.
Било ти рано. Утре ще е късно.
Достатъчно е да ми кажеш ДА.
Щом обич има, тя е земетръсна.

Защо се оправдаваш? Ето, виж,
отворил съм бутилката за тебе.
Да пиеш вино с мене, е фетиш.
Инатът да не пиеш – повод дребен.

Не искам да дочакаме студа,
защото мислиш, че е твърде рано
в момента да ми кажеш просто ДА.
Наздраве. Искам с тебе да остана.

Другият


Обича ли те силно вместо мене?
Разказва ли ти хубави неща?
Прегръща ли те в есенното време?
Студена е октомври есента.

Целува ли изящната ти шия?
Безсънен ли е с тебе през нощта?
Тъгата ми не спира. Утеши я.
Разбира ли какво е любовта?

Умее ли така да те целува,
че сякаш е роден за нежността?
Дано със него всичко да си струва.
Аз още опознавам ревността.

Аз още те прегръщам в празна стая.
Това ми стига. Той ще разбере.
Единствено желая да узная
дали със него ти е по-добре…

понеделник, 8 октомври 2012 г.

Отдавна вече ангелите спят


Отдавна вече ангелите спят.
От хората така са уморени.
Живеем в свят на страх. В ужасен свят.
Аз искам теб, а ти не искаш мене.

И моят ангел спи. Но аз не спя.
Не мога любовта да изнасиля.
Търпя. Откакто помня те, търпя.
Да чакам повече, не, нямам сили.

Аз искам теб, а ти не искаш мен.
Желанията само не достигат.
Дано заспя. Поне да бъда в плен
на сън. И с ангели да се издигам.

неделя, 7 октомври 2012 г.

Неми целувки


Косата ти ухае на море,
а кожата ти е с цвета на пясък.
Замислила си се. Мълчиш. Добре.
И аз съм ням пред женския ти блясък.

Достатъчни са ласки и очи.
Посестрими са думите с лъжата.
Любов в очите ти към мен личи.
Какво и трябва друго на душата.

Така ще те погледам час, два, три.
От мислите дори ще те ревнувам.
Ръката си на рамото ми спри,
докато - нямо - цяла - теб целувам.

петък, 5 октомври 2012 г.

Винаги


Ти винаги ще се връщаш при мен. В минутите на тъга ще пиеш вино и всяка глътка ще ти напомня по една моя ласка. Невъзможно е да ме забравиш, защото съм бил част от теб. По тази причина ще остана в теб.
Винаги.
Когато клепачите ти натежават, ще ме виждаш в средата на стаята и ще заспиваш все по-трудно. Не че искам да е така. Просто е така.
Винаги.
Във всяка риза, която се люлее на вятъра, ще разпознаваш моята риза и ще ти се иска да крадеш от просторите на съседите. Не че съм орисник. Просто го знам.
Всеки път, щом видиш двама души да се държат за ръка, ще искаш да отпуснеш глава на рамото ми. Аз също ще го искам.
Винаги.
Но само ще изглежда, че съм до теб. Ще искаш да съм твой, докато окончателно те налегне заблудата, че ме притежаваш. Завинаги. Тази мисъл и сега ми е приятна. Но съм уверен, че с времето заблуждението ще те кара да крещиш на сън. Не че ти го пожелавам. Просто така става.
Винаги. Винаги. Винаги. 

Любовници


Любовниците никога не спят.
Броят звездите. После часовете.
Прозорците им винаги блестят,
като звездите в тъмни нощи светят.

Любовниците чуват всеки звук.
Ухо допират тихо на вратата.
Те чакат. Те прилежно чакат тук.
Цигари пушат. Пият със тъгата.

Любовниците знаят как боли,
когато не заспиват дълго нощем…
Прозорецът от ласки ги дели.
Но чакат. И ще чакат. Много нощи. 

четвъртък, 4 октомври 2012 г.

Като в книга


Недей да плачеш. Утре ще вали.
Дъждът да си поплаче утре. Стига.
Не може нищо да ни раздели.
При нас е романтично. Като в книга.

Не се измъчвай. Целият съм твой -
душата, мисълта, и също – тяло.
Дъждът да плаче. Нека е порой.
Отдавна есенно не е валяло.

Недей тъгува. В погледа личи.
От нежност всеки трябва да празнува.
Аз искам радост в твоите очи.
За тази радост само съществувам.

сряда, 3 октомври 2012 г.

Екстаз е в тишината да сме двама


Разчупихме със времето леда.
Със времето си станахме любими.
Когато те погледна, казваш ДА.
Споделяме желанието в рими.

Така привикнах с твоите ръце,
 с косата ти, с врата, с гърба ти също.
Ледът е само другото лице
на любовта, когато теб прегръщам.

Не ни е нужен вече никой друг.
Достатъчни сме си. Ледът го няма.
Ела. Гушни се цяла в мен. Без звук.
Екстаз е в тишината да сме двама.

вторник, 2 октомври 2012 г.

Красиво ми е с теб


Не остарявай, моля те, без мен.
До края искам да ни е красиво.
А красота ще носи всеки ден,
ако до края любовта е жива.

Със нас и любовта ни да умре –
такава участ всеки заслужава.
Красиво ми е с теб. Така добре,
че искам да сме двама. До забрава.

понеделник, 1 октомври 2012 г.

*****


*****
Разнежени момчета.
И влюбени момичета.
Ухае на лалета.
Ухае на кокичета.

Какво че идва есен.
Без нежност сме загубени.
Животът ще е песен.
Дъждът ще е за влюбени.