сряда, 27 февруари 2013 г.

Абсурдни времена


Бъди досадна. Нагла като студ.
Изисквай повече, това не стига.
За да ме имаш, трябва да съм луд.
От обич даже да ми се повдига.

Измъчвай ме с горчиви имена.
Наричай ме глупак, животно, демон…
Живеем във абсурдни времена.
Прегръщай ме. Все още е студено.

Бъди нахална. Всеки твой протест
и всеки упрек твой е път към мене…
Да си взискателна е просто жест –
аз трябва да съм твой. И на колене.

Целувки


 Целувките са другите цветя.
Ухаят като тях. Превземат бързо.
Какво е без целувки любовта?
Те дълго време още не си свързват.

Целувките са другите очи.
Намират всяка твоя гънка в мрака.
По тялото ти моят дъх личи…
Целувай ме. Не бих могъл да чакам.

Целувките са другото лице.
Лице, което устните сънува…
Целувам те – гръбнак, коса, лице –
целувам – значи още съществувам…

вторник, 26 февруари 2013 г.

Прилежен съм и аз (На Маргарита Петкова)


Прилежен съм и аз. Не сгъвам дрехи.
Не гладя. Не простирам като теб.
Но галя те със дланите си меки.
Целувам – теб. Обичам – само теб.

Прилежно се оставям да ме мразиш –
омразата е част от любовта –
оставям ти се - цял – да ме опазиш
за себе си – до края на света… 

На мен приличаш


На мен приличаш. Сгушена в тъгата.
На мен приличаш. Вярна на страстта.
Отдаваш ми се цяла в тишината.
Различни, а еднакви в любовта.

На мен приличаш. Нежна. Но и дива.
На мен приличаш. Силна като дъжд.
Щастлива си, че имаш мен. Щастлива.
Аз също съм щастлив обичащ мъж.

На мен приличаш. Искаш и раздаваш.
На мен приличаш. Цялата си аз.
Ти всяка моя ласка заслужаваш.
Прекрасно е като след смърт.
Екстаз.

понеделник, 25 февруари 2013 г.

Ще те обичам все така


Усеща се дъхът на пролетта.
Кокичета разцъфнаха на двора.
Ще цъфнат скоро другите цветя.
И пак ще се усмихват много хора.

Ще се завърнат птиците от юг.
И вишните отново ще ухаят.
Ще стане истински красиво тук.
Ще има слънце в малката ни стая.

А аз ще те обичам все така.
Ще бъда само по-щастлив и весел,
докато чувствам твоята ръка…
И може би ще ти напиша песен.

Усмихнато ще бъде. Знам това.
Уханно. Магнетично. Като ново.
Ще те целувам в меката трева.
Ще бъда влюбен. В теб.
До теб.
Отново.

неделя, 24 февруари 2013 г.

Минало


Аз няма да се върна вече тук.
Оставям минало – целувки, думи…
Когато те прегръща някой друг,
то винаги ще бъде помежду ни.

Без минало какво е любовта?
Без минало кой може да обича?
Раздялата подсилва нежността,
когато друг след мене ще събличаш.

Оставям ти и мъничко тъга
(на тръгване за малко се тъгува)
Аз няма да се върна. Отсега
друг в ново минало ще те целува.

петък, 22 февруари 2013 г.

Един до друг сами


Жена. До нея омърлушен мъж.
Сред тъжна стая с пуснати завеси.
Не пада сняг. Вали. Но просто дъжд.
Какво се случи?
Тук ли си?
Къде си?

Жена и мъж. Въпроси в тишина,
която по телата им се свлича…
Те заедно (той сам, и тя сама)
все още (може би ще) се обичат.

И двамата поглеждащи встрани.
И двамата, натрупали умора.
Жена и мъж. Един до друг сами.
Далеч от другите самотни хора.

Не пада сняг. Вали. Но просто дъжд.
Какво се случи?
Тук ли си?
Къде си?
Жена. До нея омърлушен мъж.
Сред тъжна стая с пуснати завеси…

четвъртък, 21 февруари 2013 г.

Сбогом! Next!



От тази имитация на чувства,
обидена си тръгна любовта…
Не иска празните ти словоблудства.
Наслушала се е на всичко тя.
.

Тя вече не желае празни срещи
и лесни обещания след секс…
Тя има нужда да остане нещо
след секса.
Не остана нищо.
Next!

Тъгата само днес я приобщава.
Тъгата я прегръща нощ и ден…
Не би могла лъжите да прощава.
Избяга. Скри се. Тръгна вместо мен.

Обидена е. Думите ги няма.
Не се побира в поетичен текст.
Без нея с теб не можем да сме двама.
И аз си тръгвам вече.
Сбогом.
Next.

вторник, 19 февруари 2013 г.

Безпомощен от нежност


Минава десет. Сняг прехвърча вън.
Минава десет. Второ е кафето.
Минава десет. А съм като в сън.
Като в измислен филм съм общо – взето.

По обед те обичам все така.
По обед сякаш пак се съживявам.
По обед търся твоята ръка.
Аз всяка твоя ласка притежавам.

Надвечер съм в прегръдката ти пак.
Надвечер съм безпомощен от нежност.
Надвечер ме целуваш – знаеш как –
красиво е. Прекрасно. Белоснежно.

понеделник, 18 февруари 2013 г.

Тържество на плътта


Страстта – онази курва на душата –
предава ме на нежната ти плът –
взривяваме от ласки тишината,
когато сме в леглото – всеки път.

Страстта ума така опиянява,
че другото е само глупав факт…
Щом с теб съм, този факт си заслужава.
Възторг е сексуалният ни акт.

Страстта – от толкова любов – ни праща
в едно голямо плътско тържество…
Останалото – всичкото – се плаща,
но то сега не е по същество.

Най-важното е да останем двама.
Взаимна ли е в мен и в теб страстта,
останалото смисъл няма. Няма.
Съществена е само любовта.

петък, 15 февруари 2013 г.

Shared


Споделянето… Ние сме тела,
които нощем сляпо се намират…
Без моите гърди не би могла.
Ръцете ти – по мен са и не спират…

Проникването в теб е като нож –
чак мене от възбудата пронизва…
Споделянето на телата... Всяка нощ.
Луната даже сластно се облизва.

Споделянето… Даже мисълта
е обща – става безметежна…
С нощта нахлува жадна любовта
и сливането става неизбежно.

сряда, 13 февруари 2013 г.

Мъжът умее много да обича


В началото е жестът. Тих и плах.
Желанието. Допир на ръцете.
Секундното усещане за страх –
в началото усещат страх мъжете –

а после идва ред и на страстта,
на ласките по тръпнещото тяло…
Когато мъж познае любовта,
той сякаш вдетенява се изцяло –

наивно гали голи рамене,
щом дрехите ти в тъмното съблича…
Но влюби ли се, знаеш че поне
мъжът умее много да обича…

понеделник, 11 февруари 2013 г.

С дърветата ще цъфне любовта



И тази зима вече ще отмине.
Ще дойде много скоро пролетта.
Ще спрат да пушат старите комини.
С дърветата ще цъфне любовта.

С дърветата. И с техните цветчета.
Със птиците, пристигнали от юг…
Когато всички влюбени момчета
любимите си ще целуват тук.

Ще бъде скоро. Много ще целуват!
Възторгът се събужда с пролетта.
И птиците в небето ще танцуват
с дърветата, щом цъфне любовта.

неделя, 10 февруари 2013 г.

Не ти отиват дрехи


Не ти отиват дрехи. Само грим.
Едно червило стига ти за мене.
Ще си представим, че сега сме в Рим.
В хотелска стаичка за малко време.

Бакарди, канцонети, сладолед,
а после ненаситните целувки…
Ще разбера, че станало е пет,
ако не виждам твоите обувки.

Обувките са ти аксесоар,
но аз ги мразя. Вечно ни разделят…
В един такъв любовен будоар
е твърде кратка нашата неделя.

Не се обличай още. Още не.
Час-два остават, докато сме двама.
Обичам голите ти колене.
Сега сме в Рим. Целувай.
Друго няма.

петък, 8 февруари 2013 г.

Другият и другият


 Той, другият, не може като мен
да ти говори само с думи мили;
не може да е прям и уморен -
от нежност (като мен) да е без сили;

не може да мълчи, и в тишина
душата му от звуци да прелива;
той няма всъщност никаква вина,
че би могъл без ласки да заспива;

не би могъл докрай да разбере
на любовта тревогата присъща,
че другият по-скоро ще умре,
ако престане жадно да прегръща…

Нищо


Посред нищото съм. Когато мисля за теб, всичко е нищо. Никакви хора. Никакъв говор. Никакво небе, следователно няма и сняг.
Застинал съм в позата на пиле. Ръцете обгръщат краката ми, очите ми са затворени. Почти не съществувам. Почти ме няма, понеже тялото ти също отсъства. Кокоша слепота.
Пилетата основно чувстват.
Посред нищото аз поклащам приклекналото си тяло напред – назад като махало на часовник, което не може да бъде обуздано. За момент чувам никакви писъци. Никакви кавги са повод за страхове, че други вероятно ще бъдат изоставени. Сега това не ме интересува.
Напред.
Назад.
Писъците не са повод за снизхождение към тревогата, когато е ничия.
Пилетата могат единствено да обичат.

четвъртък, 7 февруари 2013 г.

* * * * *


Запомнящи са моите ръце.
По мъжки нежни. Ненаситни. Леки.
Добре ги знае твоето лице.
Усещаш ги по тялото си. Меки.

За тебе се. И двете. Всяка нощ
те милват раменете ти, косата…
Заспивай. Лека нощ. Да спиш във кош.
Аз просто ще те галя в тъмнината.

сряда, 6 февруари 2013 г.

Онази плаха влюбена жена


Онази плаха влюбена жена,
която пуши с часове отсреща,
изпитва силно чувство за вина –
пропуснала е някого и нещо.

Съмненията. Тихата печал.
Дъждът. Тя пуши. Втренчена и мокра.
Забравила дори, че има шал.
Дъждът попива в меката й рокля.

Онази, да. Жената със кибрит.
Кибритът вече няма да запали.
Привлича погледа като магнит.
Дано ми кимне със глава. 
Едва ли.

Онази плаха влюбена жена.
Пропуснала мига за малка вечност.
Отсреща. Пуши дълго. И сама.
Изгубена във своята далечност.

вторник, 5 февруари 2013 г.

В зеленото на моите очи


В зеленото на моите очи
потъваш и заспиваш като бебе.
Луната диска си ще окачи
в небето и ще бди с любов над тебе.

Ще бдя и аз със нея. Всеки път,
когато си в зеленото, будувам…
Заспя ли, с теб пренасям се отвъд –
там също само с тебе съществувам.

Възторгът ми в зеленото личи.
С луната буден дълго ще остана.
Ти. Нищо друго. В моите очи.
Невинна. Млада. Чиста. Нежна.
Двама.

понеделник, 4 февруари 2013 г.

Не стига да е няма любовта


От нежност да боли. От красота.
Телата ни да вият от милувки.
Не стига да е няма любовта.
Тя трябва да ни зашлеви с целувки.

Тя трябва да е непокорна с мен,
а с теб - вулгарна - като мръсна дума…
Тя трябва да е крясък споделен,
душите ни да къса – като струна.

Любов без страст е есен, но без дъжд.
Небе без птици. Стихове без смисъл.
Без болка от любов кой влюбен мъж
два реда с малко смисъл е написал?!

неделя, 3 февруари 2013 г.

Друго и различно


Буквална си. И скучна. Тихо. Пий.
Отворих вино. Ето ти цигара.
Хвърли си дрехите. От мен не крий
гърдите си. Не те намирам стара.

За малко с мен сега се отпусни.
Разголена. Нахална като младост.
Сега. Сред тези четири стени.
Нали не си обичала на халост?

Понеже ставаш скучна… А не си.
Понеже навикът ни приобщава…
Отпий и просто искай с мен да си.
Това единствено си заслужава.

Не ме вълнуват клюките. Вали.
Бъди отново мила. Романтична.
След чаша вино пак си ти. Дали?
Или е друго. Друго и различно.

петък, 1 февруари 2013 г.

Обичам те, за Бога


Понякога заставам на ръба.
Понякога.
(Когато си далече).
Да бъда влюбен в тебе, е съдба.
Без теб не мога да живея вече.

Понякога те чакам под дъжда.
Очаквам те. (Той плаче вместо мене).
Надявам се, че ме обичаш…
Да.
Обичам те. За друго няма време!

Понякога. Не често.
Като днес.
(В стотиците изпушени цигари)
Сърцето ми – на любовта адрес.
Душата ми – за нежността ти - гара.

Обичам те. Нали го знаеш?
Да.
Не мога без ръцете ти. Не мога.
Почти пропадам. (Аз съм на ръба).
Обичам те.
Обичам те, за Бога!