понеделник, 29 юли 2013 г.

ТВОЙ, НЕГЛИЖЕ

Изгубих представа за време.
От жега жадувам любов.
Животът не е до колене.
Животът е навик. И лов.
Преследвам те, сякаш кошута
от мене се крие в нощта...
Със друг ли си?! О, бий му шута!
За майка му - много неща!
Да, жега е. Време за похот.
Да, жажда е. Време за грях.
Радичков е прав - СУМАТОХА!
Аз много жени преживях!
Но ти си онази, която
и в жегата искам докрай!
Събличай се. Лято е. Лято.
Почти заприлича на рай.
Аз другите с теб не ревнувам.
Довиждане, смели мъже!
И в жегата знам да целувам.
Обичам те!
Твой,
неглиже!



неделя, 21 юли 2013 г.

Госпожице, не Ви познавам

И аз съм никой. Дикинсън я няма.
Госпожице, коя сте? Вие, да.
Животът е измамен. Като в драма.
Съгласни ли сте с мене, господа?

Кога последно бяхте откровени
сред жабите с различни имена?
Наивни сте. От приказки вълшебни
сега сте тъжни. Тъжни времена.

Госпожице, не ви познавам. Нищо.
Светът сега е твърде непознат.
Взискателен е. Садистичен. Нищи.
Разнищва. Всички прави мармалад.

И аз съм никой. Като теб. Сами сме
в един отдавна глупав лабиринт.
Сестри по Чехов? Глупости. На „ти” сме
с целувките (за точност – Гюстав Климт).

Рисувано е. Пято и възпято.
Госпожице, коя сте? Вие, да.
Измамен е животът. Като лято.
Жестока жега. Жажда за вода.

По Дикинсън тъгата е в пчелите.
По Банев е в разголената гръд.
Госпожице, коя сте? Вече спите?
Поспете.

Аз с пчелите съм на път.

четвъртък, 11 юли 2013 г.

Дишай

Въздухът, който дишам.
Не заспивай.
Понякога имаме нужда един от друг.
Понякога е точно като сега –
дишам.
Понякога времето е спрял часовник
по средата на нищото,
колкото да кажа едно ОБИЧАМ ТЕ.
Дишам,
и не мога да спра да вярвам,
че всяка секунда с теб има смисъл.
Не заспивай.
Ако някак, по някаква причина,
аз си отида от теб,
дишай.
Както аз сега,
докато времето си почива

от любовта ми към теб.

понеделник, 8 юли 2013 г.

БЯХ ИЗЦЯЛО ТЕБ ( Инспирирано от филма „Behind the Candelabra”) ЖИВОТЪТ Е ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧВА

Сега са ангелите. Беше ти.
Животът ми. Надеждата. Мечтата.
Отиваш си. Оставаш в този стих.
След всеки мрак е ред на светлината.

Лицето си от обич промених.
На теб приличам. Имам и трапчинка.
Упреквах те в какво ли не. Сгреших.
Изгубената твоя половинка.

Простих ти всичко. Хиляди жени
и хиляди мъже простих наяве.
Душата ми е четири стени.
Стените не забравят.
Добри, здраве!

Отиваш си. Зависим съм. Дете,
което и по гняв на теб прилича.
Сега са ангелите. Бях изцяло с теб.
Обичам те.
Обичам те.

Обичам.

сряда, 3 юли 2013 г.

Бъди една и съща

Докато с тебе двама си седим,
докато пушим и докато пием,
докато стиховете си редим,
докато сме си ние – просто ние -,

докато другите жени крещят,
докато другите мъже не чуват,
докато търсят важните неща,
докато малките неща си струват,

не искам нищо. Само малко джаз.
Докато те докосвам и прегръщам.
Намразвам те от обич. До екстаз.

Заклевам те, бъди една и съща!