вторник, 30 ноември 2010 г.

Съновник


На себе си говорех цяла нощ

и пръст размахвах в тъмното ядосан,

сънувах всичко цветно за разкош –

събития, съмнения, въпроси.

Събудих се без отговори пак,

а нямам между книгите съновник –

щастливец ли съм или съм глупак,

щом липсват обяснения тълковни?

понеделник, 29 ноември 2010 г.

Тогава


Когато някой си отива,

когато няма да го има,

когато сутринта е сива,

когато наближава зима,

когато вятърът бушува,

когато думите привършат,

когато мислите не струват,

когато замирише мърша,

когато всичко е далече,

когато стане непонятно,

когато няма да е вечно,

когато няма път обратно,

къде ще мога да поплача

или за миг да се посмея,

поел най-тежката задача -

за кратко тук да поживея...

сряда, 24 ноември 2010 г.

Да се целунем с устни


Най-трудно се обича наизуст,

по малко навиците ни убиват;

с годините не вярваме в Исус,

изстиват страстите във нас, изстиват.

Променят се лицата ни така,

че себе си не можем да познаем;

държим се мълчаливо за ръка,

като че ли се имаме назаем.

Вглъбени вече в малките неща,

големите неща преодолели,

деца безсънни двама сме в нощта,

деца необратимо остарели...

Да пием тази вечер по едно,

поне за малко с теб да се отпуснем,

без никакви „ако”, „защо” и „но”

да се целунем – не със мисли, с устни...

петък, 19 ноември 2010 г.

Обичам те


Ръцете ти – пера на силна птица,

Косата ти – тревата на поле;

Очите ти – на ангела зеници,

Лицето ти – усмивка на лале;

Снагата ти – пътека към небето,

Душата – цветовете на дъга;

Сърцето ти – възторгът на детето,

Възторгът ти – на радост след тъга.

Обичам те, прекрасна мила моя!

От толкова любов аз станах „ти”,

и бъда ли за тебе недостоен,

и ти, и Господ с теб да ми прости!

четвъртък, 18 ноември 2010 г.

Пчела и цвете


В листата на усмихнатото цвете

пчела легло за себе си постла,

а цветето дори не се усети,

че любовта при него е дошла...

Заварваха ги нощите потайни

и дните търколиха се след тях...

Един за друг останаха си тайна –

пчела и цвете – то възторг, тя – смях...

Когато в миг, във който бе готова

пчелата да забърка своя мед,

тя литна жадно към посока нова,

а цветето остана с облик блед,

внезапно любовта си осъзнаха

след минали възторг и слънчев смях...

Листата мълчаливо се прибраха.

Пчелата бе забравила за тях.

сряда, 17 ноември 2010 г.

Вдишване - издишване

Моята истина не е твоята. Сутринта излязохме заедно, но тръгнахме в различни посоки. Аз видях ноемврийското слънце и се заиграх с отраженията на лъчите му по витрините. Ти забеляза ли го?

Винаги, когато високите ти токове зачаткат зад гърба ми в обратна посока, мога да наблюдавам на спокойствие малките неща около мен. За момент си поставям цел, която започвам да преследвам. С теб целите са невъзможни. Само съществувам – вдишване, издишване, вдишване, издишване... Понякога Слънцето може да бъде ценено. В останалите мигове то е причина за неосъзната гравитация. Луната също я има. Виждала ли си я? Кога за последно? Осъзнаваш ли нуждата от приливите и отливите за нашето вдишване – издишване, които се дължат на това, че нея я има?

Моята истина не е твоята. Не и днес. Не и докато е светло. Въпреки, че е Ноември...

Рутината да се обича

И тази нощ те оставих жива. Наблюдавах тялото ти. Неговите контури се променят без видима причина. Ставаш все по-голяма и аз се смущавам, че може да полетиш като въздушен балон от реклама на Milka. Ако това стане, ще се чувствам унизително. Въпреки това, погалих косата ти – все още толкова мека и гъста. Помирисах я и малко се успокоих, защото миризмата на парфюма ти сякаш оставя нещата да се случват по познатия начин. Рутината да се обича дава сигурност. А аз трябва да съм сигурен, че някъде дълбоко в себе си още желая да те обичам. Затова и тази нощ те оставих жива.

Когато отвориш сънените си очи, няма да ме подозираш. Ръката ти ще ме придърпа в измачканите чаршафи и аз ще се оставя на горчивата ти целувка, макар само минути преди това да съм изпитвал желание да ти сторя нещо непростимо. Ще се опъна до тялото ти като струна. Може и да кажа нещо. Може да остана мълчалив и съсредоточен в намерението си. Но така или иначе няма да те убивам сега. До довечера със сигурност оставаш жива...

вторник, 16 ноември 2010 г.

Нещо помежду ни


Да виждаш, значи да желаеш;

да помниш, значи да си дал;

да можеш, значи да мечтаеш;

да знаеш, значи си живял.

Животът е лица и думи,

препятствия и върхове –

щом нещо има помежду ни –

живяли сме го с теб по две.

понеделник, 15 ноември 2010 г.

Студ


Невидима, не си отивай още

със птиците към стопления юг.

Бъди до мене в този час среднощен,

макар че любовта я няма тук.

За малко още нека да те имам,

застанала на прага на съня,

преди да срещна кишавата зима

и бялата й няма тишина;

да си припомня всичките целувки;

очите ти, поспрели се на мен;

да свикна с невъзможните преструвки,

че и без тях ще бъда вдъхновен

за идващите зимни дни и нощи

пред себе си дори да бъда шут...

Невидима, не си отивай още!

Без теб е нищо друго. Само студ...

вторник, 9 ноември 2010 г.

Ревизия на чувствата


Днес няма да добромирствам, въпреки слънцето навън. Доброто също изисква да бъде предразположено, а ти не ме предразполагаш. Забила си цигара в устата си, още сънено отпиваш от кафето и се опитваш да ми внушиш, че това е в реда на нещата. Е не е. Тази картина ми е толкова позната, че я сънувам в детайли. Имам нужда от промяна. Имам нужда веднъж и аз да стана малко лош. Пижамата ти е раздърпана като парцал, а неоправеното легло е бърлога за спомни. В това легло някога правехме любов, сега просто се понасяме един до друг, стига да си тиха нощем. Толкова ми е втръснало от ВСИЧКО ТОВА, че ми иде да скоча от прозореца.

Днес няма да бъда очаквано добър и мирен. Ще ми се да го изкрещя в разкривеното ти сутрешно лице, за да видя как опъваш бръчки от изненада. Но за да не опъна собствените си нерви, просто грабвам коженото яке от закачалката и хлопвам вратата след себе си. Кучка.

Здрасти слънце! Много си щедро днес. Забравил съм слънчевите очила, но не искам да се връщам ТАМ, защото може да проявя слабост и по навик да изпусна някое ОБИЧАМ ТЕ! Никак не бих се учудил с това мое име... Добромир...

понеделник, 8 ноември 2010 г.

*****


Дай да се споделяме мълчаливо, иначе може бързо да се разочароваме един от друг... Да заложим на сигурното безмълвие, защото ръцете рядко правят грешки. А когато се наситим да сме заедно, достатъчно е да си намигнем по веднъж...

Лепкав дъжд


Залепнаха листата за асфалта.

Пързалям се неволно върху тях.

Минавам покрай глухоняма „Ялта” –

там сутрин липсва музика и смях.

Там някак си е сюрреалистично,

когато само вятър в ситен дъжд

превръща веселбата в прозаични,

изгубени в дъжда, жена и мъж.

петък, 5 ноември 2010 г.

Мъж


„....Някого целувал някой в цъфналата ръж...”, Р. Бърнс

И да си самотен

в цъфналата ръж,

дръж се за живота,

влюбено се дръж!

И да си отчаян

в есенния дъжд,

ти очаквай края –

спира отведнъж.

И да си опарен

от човек веднъж,

ще си благодарен,

че си станал мъж.

И да си след време

пак един и същ,

кой ще ти отнеме

цъфналата ръж?

четвъртък, 4 ноември 2010 г.

Другата


Не съм ти първия,

не съм последния,

но по-добър съм аз

поне от предния;

Поне след другите

аз мога някак си

да си припомням теб

и в суетата си,

защото другата,

след теб поредната,

ще бъде същата

както и предната,

или пък сигурно

ще е различната –

любов за цял живот

след безразличната.

сряда, 3 ноември 2010 г.

Вечеря с Господ


Когато вече няма да ме има,

дали ще виждам себе си при Теб?

Дали с душата ми ще станем трима –

компания – Ти, аз и ням поет?

Душите на какъв език говорят?

Ще стигне ли за всички Твоят рай?

Небесните врати ще се отворят,

но и след тях ли даже няма край?

Ще разбера ли колко е голяма

Вселената и тайната Ти? А?

Или безкрайността Ти е измама,

щом винаги спохожда ни смъртта?

Това те питам, след смъртта какво е?

Да го обсъдим на вечеря с Теб?

Или Ти не обсъждаш нищо свое,

защото по презумпция е в ред...

вторник, 2 ноември 2010 г.

Отражения


Истината само отразява.

Лъжата образа си крие.

Всяка злобна клюка обобщава

простичко кои сме ние.

Не лъжата е пред нас виновна,

че винаги сме й пристрастни,

а че в истините си лъжовни

сме за себе си опасни.