![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgT54YRYOJ9W61n9fimRc1A3OuKR28nDrhRVepZW6QOrLm-m4DW6_krwssT2QVmBMIP9oZiBKV5qx-91_P9brUa1nI8W3LiAP2qMirjCVWfxzuKB_H_ugzsM_42ppPfdWObitOQIdgKurcp/s320/bee_on_flower.gif)
В листата на усмихнатото цвете
пчела легло за себе си постла,
а цветето дори не се усети,
че любовта при него е дошла...
Заварваха ги нощите потайни
и дните търколиха се след тях...
Един за друг останаха си тайна –
пчела и цвете – то възторг, тя – смях...
Когато в миг, във който бе готова
пчелата да забърка своя мед,
тя литна жадно към посока нова,
а цветето остана с облик блед,
внезапно любовта си осъзнаха
след минали възторг и слънчев смях...
Листата мълчаливо се прибраха.
Пчелата бе забравила за тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар