сряда, 17 ноември 2010 г.

Рутината да се обича

И тази нощ те оставих жива. Наблюдавах тялото ти. Неговите контури се променят без видима причина. Ставаш все по-голяма и аз се смущавам, че може да полетиш като въздушен балон от реклама на Milka. Ако това стане, ще се чувствам унизително. Въпреки това, погалих косата ти – все още толкова мека и гъста. Помирисах я и малко се успокоих, защото миризмата на парфюма ти сякаш оставя нещата да се случват по познатия начин. Рутината да се обича дава сигурност. А аз трябва да съм сигурен, че някъде дълбоко в себе си още желая да те обичам. Затова и тази нощ те оставих жива.

Когато отвориш сънените си очи, няма да ме подозираш. Ръката ти ще ме придърпа в измачканите чаршафи и аз ще се оставя на горчивата ти целувка, макар само минути преди това да съм изпитвал желание да ти сторя нещо непростимо. Ще се опъна до тялото ти като струна. Може и да кажа нещо. Може да остана мълчалив и съсредоточен в намерението си. Но така или иначе няма да те убивам сега. До довечера със сигурност оставаш жива...

Няма коментари:

Публикуване на коментар