събота, 30 април 2011 г.

Момент


Любовта е момент,
в който губиш разсъдък,
не разбираш съвсем,
че е тежка присъда.

Тя избира те с жест,
после в роб те превръща –
имаш собствен адрес,
друг на него се връща –

Любовта, ти и тя -
просто някак се случва -
цели те през нощта,
със стрела те улучва...

В този вечен шаблон
двама с теб сме безсилни -
все й правим поклон
и сме с нея сервилни.

Ако този момент
си отиде внезапно,
и да тръгнеш към мен,
ще вървиш наобратно... 

петък, 29 април 2011 г.

Самотникът пред мен


На мръсен тротоар,
насред града прашасал,
стои самотник стар;
запомнил съм го с фаса

в уста; и със ръка,
протегната към нещо...
Самотникът така
и вечерта посреща.

Какво ли носи в джоб
човечецът самотен?
Искрицата живот?
Мечтата за живота?

В ръката му с вина
по левче гузно пускам –
не е от добрина -
така се чувствам лъскав

в живота подреден
на моите представи...
Самотникът пред мен
и мен самотен прави...

сряда, 27 април 2011 г.

Пестена любов


Ти ли си? Върви си.
Късно е за думи.
Думата „зависи”
липсва и в съня ми.

Колко съм те искал –
сякаш бе съдбовно...
Времето потиска
всяка страст любовна,

щом един обича.
Късно е за чувства.
Днес не те обичам,
станал съм безчувствен.

Тръгвай си. Върви си.
Друг съм вече, мила.
Думите спести си,
щом мен си пестила... 

вторник, 26 април 2011 г.

Единствено по име


Забравих да ти казвам,
че много те обичам.
Забравих да показвам,
че с тебе съм различен.

Забравих да целувам
безсънните ти устни;
че с теб съм съществувал
сред чувства земетръсни.

Забравих да те имам
от толкова години...
Как стана просто име?
Добре ли си? Кажи ми.

Днес трудно си припомням
годините любовни,
макар любов огромна
сърцето ми да помни.

Забравих същността ти
без видима причина,
останахме познати
единствено по име. 

понеделник, 25 април 2011 г.

Релакс


Разминах се със хора.
Разминах се и с думи.
И скритата умора
опъна звънки струни.

По струните разходих
изтръпналите пръсти,
а после се помолих.
А после се прекръстих.

А после отдалеко
спокойствието някак
пристига с крачка лека,
в краката ми прикляка.

И чувствам се разсеян,
отпуснат, отпочинал,
и пак така се смея -
без видима причина.

събота, 23 април 2011 г.

В тебе да прогледна


Толкова сме малки,
толкова плашливи,
че от думи жалки
станахме лъжливи.

Гледаме се вечер
голи в оледало,
осъзнавайки че,
то ни е предало.

Днес го има Господ,
утре ще го няма –
уж живеем просто,
а пък е измама,

Че веднъж възкръснал,
вечно ще ни пази
в лошата ни същност,
в тихите омрази.

Господи, до тебе
искам да полегна,
искам като бебе
В Тебе да прогледна...

петък, 22 април 2011 г.

* * * * *


На вятъра в косите,
на слънцето в мечтите,
в корони на дървета,
д душата на морето,

в дъждовните сълзици,
в очи на крехки птици,
в прегръдки на поляни,
в цветята им засмяни –

навсякъде те има,
и в пролет и през зима.
Така се уморявам
да те обожавам!

сряда, 20 април 2011 г.

Единствено чрез теб


Мълчание. Тревога.
Обичам те. Така...
Без твоя дъх не мога,
без твоята ръка...

Докосване. Изчезвам.
Смалявам се пред теб.
На тебе ти харесва -
изчезвам като лед

и в топлите ти длани
разливам се – вода -
от жажда любовта ми
пробужда се едва.

Обичам те. Мълча си,
но думите без глас
отново тебе търсят –
тогава пак съм аз.

И в лято, и през зима,
вода или пък лед,
мен всъщност тук ме има
единствено чрез теб.

вторник, 19 април 2011 г.

На ангел ми приличаш


Когато се събличаш,
дъхът ми занемява –
На ангел ми приличаш,
мен има ме тогава.

Когато ме целуваш,
мен има ме изцяло,
макар да съществувам
в целувките без тяло.

Когато проумявам
любовната ти същност,
пред тебе се смалявам,
но и пораствам също.

Недей си заминава,
любов неотразима -
заминеш ли, тогава
мен няма да ме има.

понеделник, 18 април 2011 г.

В джоба на Бога


Двама се срещат
и разминават.
Казват си нещо,
нещо прощават.

Двама мълчат си
и се целуват.
Боготворят се
или се псуват.

Двама са много
или са малко.
Често не смогват
с броя си. Жалко.

Вечно се търсят
и се забравят,
но любовта си
презапасяват.

Тя, любовта им,
скрита е в джоба,
а гордостта им –
в джоба на Бога. 

неделя, 17 април 2011 г.

Неискрено и лично


След толкова любови
и толкова омрази,
се срещаме отново –
аз „този” съм, ти „тази”.

Останали без име,
без минало (нарочно),
в страха си анонимен,
приключили със точка,

сега се удивлявам
и мъчат ме въпроси:
Къде се забавляваш?
Добре ли си? С кого си?

Но бързо осъзнавам,
че днес е неприлично
въпроси да задавам
неискрено и лично.

четвъртък, 14 април 2011 г.

Животът е обувки


Разхвърляни обувки.
Измачкани чаршафи.
Неискрени целувки.
Намръщени еснафи.

За чувствата невежи,
за любовта далечни,
в измамните копнежи,
че ще ни има вечно,

проспахме простотата
на радостите малки...
Говорим с тишината,
но пак сами сме. Жалко.

В огромно огледало
гласът се отразява;
Не отразява тяло -
изчезнало е. Браво.

Пропуснати целувки
с изгубени еснафи...
Животът е обувки,
разходени в чаршафи.

сряда, 13 април 2011 г.

Сега и тук


Има дни,
в които сме сами.
Погледни
през самотата ми;

всеки миг,
без теб когато съм,
като вик
смущава моя сън.

Не търси
причини да си с друг.
Моя си.
Сега. Сега и тук.

вторник, 12 април 2011 г.

Незабавно те обичам


То започна бавно.
После се засили.
Вече незабавно
те обичам, мила.

Мокрите ти устни
тъй опияняват,
че не ми е вкусно
сам да ожаднявам.

То е тъй кармично,
че да те обичам,
е да имам сила
сам да бъда личност.

понеделник, 11 април 2011 г.

Очи


Не знаех как съм оцелял в тъмното без теб. Образите от общите ни снимки изгубиха цвят и започнаха да се въртят в черно-бял кръг, който помете и мен. Остана само червеното – семафор за страха, че те губя. Олюлявах се като пумпал, докато вихърът на тъмнината ме отнасяше в посока, която изглеждаше плашеща. Мисълта, че няма да те видя там, където ме носят спомени, наистина изглеждаше плашеща. После, сякаш напълно в реда на нещата, рамките внезапно върнаха цветовете на снимките. Когато отворих очи, ти гледаше моите. После се взираше в зеленото на очите ми и аз осъзнах, че докато твоите очи се отразяват в моите, ще имам смелостта да заспивам.

Изгубени


Джазът замлъкна.
Цигарата фас е.
Вънка се мръкна.
Тревогата в нас е.

Отдавна не спим.
Будуваме тъжно.
Уж бавно вървим
към своята същност,

а всъщност не сме
съвсем осъзнали,
че себе си сме
отдавна предали.

Изгубени в мрак
след толкоз цигари,
все губим се пак
с неверни другари,

и в лекия джаз
на ноти напевни
изчезвам и аз
така – постепенно.

събота, 9 април 2011 г.

Друга обичам


В хотелската стая
на нашата връзка,
секунда пред края
с решение дръзко

от теб да си тръгна
след всички недели,
до тебе осъмвал
в десетки хотели,

не искам да бъда
изобщо критичен,
или да те съдя,
щом друга обичам.

петък, 8 април 2011 г.

Времето в косата


Колко си различна.
Леко остаряла.
Толкова е лично
да те виждам бяла.

Времето в косата
дълго е лежало.
Гледа се душата
в криво огледало.

Как така отминах
важните минути...
Бързо се разминах
с думите нечути.

Крехкото ти тяло...
Колко те обичам,
мое побеляло,
хубаво момиче.

четвъртък, 7 април 2011 г.

Поза

Потънали в неща,
които ни тормозят,
застинали в света
като в сценична поза -

уж будни са, а спят
човешките ни страсти -
висим на кръстопът
без „как си” и без „здрасти”.

понеделник, 4 април 2011 г.

Имай ме по тъмно


Тихо. Ще ни чуят.
Те са завистливи.
Бързо ще нахлуят.
Ще ни дъвчат живи.

Трудно е да бъдем
влюбени и двама.
Всеки ще ни съди
в любовта голяма.

Затова ме искай
винаги безмълвно,
нямо ме притискай,
имай ме по тъмно...

Само да ти кажа


Само да ти кажа.
Мъничко изчакай.
Зная, че на плажа
пак те чака някой.

Много те обичам.
Зная, че е късно,
но за мен, момиче,
то е земетръсно.

Искам да го знаеш,
щом на плажа с някой
заедно мечтаеш!
Мъничко изчакай...

неделя, 3 април 2011 г.

Цветове на вишни

Свенливият април
едва ни посети,
и ето – пак съм мил,
по-мила стана ти.

И в двама изведнъж
отново аз видях –
жена и влюбен мъж,
говорещи през смях.

Събуди пролетта
чувствата предишни –
разцъфна любовта
в цветове на вишни.

петък, 1 април 2011 г.

Когато - тогава


Когато... тогава, любима.
Живота не мисля напред –
той дава, но също и взима,
предрича се само в куплет.

Не искам да бъдем подвластни
на някакви смътни мечти...
Това, че обичам те страстно,
и то се побира във стих.

„Когато” е дума условна,
Недей да ме питаш „кога”...
Герои сме в ода любовна,
любовно живеем. Сега..