четвъртък, 14 април 2011 г.

Животът е обувки


Разхвърляни обувки.
Измачкани чаршафи.
Неискрени целувки.
Намръщени еснафи.

За чувствата невежи,
за любовта далечни,
в измамните копнежи,
че ще ни има вечно,

проспахме простотата
на радостите малки...
Говорим с тишината,
но пак сами сме. Жалко.

В огромно огледало
гласът се отразява;
Не отразява тяло -
изчезнало е. Браво.

Пропуснати целувки
с изгубени еснафи...
Животът е обувки,
разходени в чаршафи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар