понеделник, 11 април 2011 г.

Очи


Не знаех как съм оцелял в тъмното без теб. Образите от общите ни снимки изгубиха цвят и започнаха да се въртят в черно-бял кръг, който помете и мен. Остана само червеното – семафор за страха, че те губя. Олюлявах се като пумпал, докато вихърът на тъмнината ме отнасяше в посока, която изглеждаше плашеща. Мисълта, че няма да те видя там, където ме носят спомени, наистина изглеждаше плашеща. После, сякаш напълно в реда на нещата, рамките внезапно върнаха цветовете на снимките. Когато отворих очи, ти гледаше моите. После се взираше в зеленото на очите ми и аз осъзнах, че докато твоите очи се отразяват в моите, ще имам смелостта да заспивам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар