понеделник, 29 април 2013 г.

Любовници


Любовниците знаят да мълчат.
Не пускат неудобни есемеси.
Отдадено целуват всеки път.
Отдават се. При спуснати завеси.

Любовниците знаят най-добре
какво е все по тъмно да обичат.
Не се опитвай да ги разбереш –
на твоята съпруга не приличат.

Любовниците – другите жени,
които са научени да чакат
любимия сред четири стени,
са свикнали с прегръдките на мрака.

Любовниците – винаги на пост!
Не ги сравнявай никога със друга…
Помни: Друг някой може да е гост
във тъмното - при твоята съпруга…

неделя, 28 април 2013 г.

Понеже сме щастливи


От нежност нека много ни боли.
Без болка как ще знаем, че сме живи?!
Да има слънце, после - да вали!
Ревниви сме.
Понеже сме щастливи!

Не може любовта без капка кръв.
Кикотенето хич не й отива.
Бъди акула, ще ти бъда стръв!
Скандали вдигай -
пак си си красива!

Дано от обич легна на легло,
а ти до мене – тиха като вечер!
Животът се върти на колело –
дойде,
и аз без теб не мога вече.

От нежност нека много ни боли –
по-силно от момента за разлъка!
Обичаш ме до смърт, нали?
Нали?
Щастливи сме в любовната си мъка!


петък, 26 април 2013 г.

Съществувам


Животът си не помня преди теб.
Не беше важен. Нямаше причина.
Най-важното е за един поет
да има муза.
И любов да има.

Кой пише за цветята без любов,
за слънцето, морето и простора?!
Откакто имам теб, съм чисто нов!
Завиждат ми ужасно много хора.

Причината си ти. Сега съм жив.
За тебе се среднощните ми рими.
Животът е наистина красив!
Дано да сме щастливи сто години!

Любов да има. Другото е ад.
Останалото с глупост се римува.
Сега съм жив. И съм все още млад.
Целувай ме! Прегръщай!
Съществувам!

четвъртък, 25 април 2013 г.

Отчаяно те моля


Отчаяно ми трябва да обичам.
Отчаян от любовната тъга.
С отчаяни ръце да те събличам.
Отчаяна да искаш мен.
Сега.

По устните с отчаяни целувки
аз всяка гънка в теб да покоря…
Отчаяните дрехи и обувки
с безумната си страст да изгоря.

Отчаяни от нежност – двама, голи –
любовната тъга да поделим…
Бъди до мен! Отчаяно те моля!
С теб всеки миг отчаян е –
любим!

вторник, 23 април 2013 г.

Животът помежду ни


Момчето със зелените очи
е още в мен. И там ще си остане.
По ласките ми в тъмното личи,
когато теб целувам на дивана.

В косата има мъничко сребро –
играеш си със кичурите бели…
В ръцете ти е. Мило и добро,
със теб е вече толкова недели!

Момичето в душата ти – и то,
зависимо от любовта момчешка,
трепти в ръцете му като листо,
настръхнало под тънката си дрешка.

Божествено е. Любим се. Мълчи.
Изказани са всичките ни думи.
Момчето със зелените очи
и ти!
Животът само помежду ни!

понеделник, 22 април 2013 г.

Днес дървета ще прегръщам


Ще сложа кецове и яке днес.
Небръснат ще остана. Рошав също.
Това не е инат или протест.
Април е. Днес дървета ще прегръщам.

Навън е понеделник. Пролетта
превзе внезапно мъжката ми нежност…
Дървета ще прегръщам. Любовта
ще си припомня с цялата прилежност.

Със себе си не взимам телефон.
Не ми звъни. Днес няма да ме има.
Днес цъфналите вишни ще са фон
за страстите след дългата ни зима.

Небрежно ще прегръщам. Всеки цвят
бих искал да успея да целуна…
Живеем с теб в един унесен свят.
Довечера се връщам, давам дума!

Зареждаща е тази красота!
Април е. Днес дървета ще прегръщам…
Не ме ревнувай. Знаеш, вечерта
аз винаги при тебе се завръщам…

събота, 20 април 2013 г.

Реален съм


Реален съм. Пипни ме, няма страшно.
Плъзни ръка по силния ми гръб.
Докосвай ме с движение изящно –
докосвай с устни, с длани,
после с гръд.

Видя ли? Ето. Твой съм. Съществувам.
Не съм измислен в някой полусън.
Заспи спокойно. Зная да целувам.
До мен се отпусни.
Реален съм.

Реален съм. Когато се усмихвам,
смехът за тебе в стаята звучи…
Не ти се спи? Добре. До теб притихвам.
Нали сме влюбени –
да помълчим.

Не се страхувай. Призрак тука няма.
Не знам какво е времето навън.
За мене времето е да сме двама.
Плъзни ръка по мен.
Реален съм.

петък, 19 април 2013 г.

На другите по нищо не приличам


На другите по нищо не приличам.
Те могат всичко с двете си ръце.
Аз мога само тебе да обичам!
Не искам друго. 
Стига ми сърце.

Не мога даже крушка да завия.
Не зная как да подменя бушон.
Но зная как в гръдта ти са се свия.
Така добре познавам всеки стон!

В живота си не съм играл на тенис,
не съм играл на карти и на шах…
Любов тече по сините ми вени,
когато чувам женския ти смях.

Аз мога само тебе да обичам!
Един пред друг. Лице срещу лице.
На другите по нищо не приличам.
Не искам друго.
Стига ми сърце.


четвъртък, 18 април 2013 г.

За тебе пиша


Не пиша за зелените жита
и празничния говор на щурците…
Използвам прости думи. Любовта
личи по допира, и е в очите.

Не пиша и за цъфналата ръж.
Не пиша за тревата и цветята.
Достатъчно е влюбеният мъж
да гали и целува по косата.

Не пиша за безкрайното море
и чайките, изгубени в простора…
На мене само с теб ми е добре.
Достатъчно е с теб да си говоря.

Метафори за обич? Любовта
е всъщност толкова декларативна…
Сравненията не познава тя.
Когато дойде, е императивно.

Използвам прости думи. Да и не.
Обичам те. Това е.
Кратко! Ясно!
Не пиша за препускащи коне…
За тебе пиша.
Чувствам се прекрасно.

сряда, 17 април 2013 г.

Нищо общо


Отивай си. До скоро! Или не?
Отивай си. Без думи на раздяла.
Ще помня голите ти рамене.
Ще помня и целувката ти вяла.

Отивай си. За нищо не моли!
Отивай си. Бъди категорична!
Не ми е тежко и не ме боли.
Приемам го. И искрено, и лично.

Отивай си. Вземи тъгата с теб.
Отивай си. Вземи и тишината.
Не съм меланхоличен и превзет.
Не ме е страх да бъда с тъмнината.

Отивай си. Веднага. На мига.
Отивай си. Не ми пиши изобщо.
Да скоро! Или не? Тръгни. Сега.
Нас вече не ни свързва нищо общо.

вторник, 16 април 2013 г.

Твой изцяло


 Ще искаш прошка. Няма да я дам.
Защото прошката е просто думи.
За мен е по-добре да бъда сам
пред всички изневери помежду ни.  

Причини – бол! И поводи безброй!
Не си ли верен, няма нищо общо!
С какво е по-добър от мене той?!
Извън леглото, с теб ли е изобщо?!

Иди си. С друг. И с други – все едно!
Не давам прошка. Думите си пазя.
Червилото по мен? Едно петно.
Държа на себе си. А теб не мразя.

Клише: разбитото не се лепи!
Ще купя просто ново огледало…
Сега се успокой. Легни. Поспи.
Не ти прощавам. Но съм твой.
Изцяло.

Любовник за дъждовно време


Запомняш постепенно всичко в мен –
зеленото в очите ми, ръцете,
когато от любов съм умилен
и сякаш ще ми се взриви сърцето.

Запомняш всеки дъх и всеки жест,
запомняш ежедневните привички…
Запомняш, че съм най-разнежен в шест,
а с теб в леглото съм готов на всичко.

Запомняш ме такъв, какъвто съм.
Водата, казват, също има памет.
Дъждът си спомня локвите навън –
в тях стъпките ни боси ще останат.

Сега, докато пролетно вали,
запомняй всичко, свързано със мене!
И ще ме помниш винаги, нали?
Любовник верен
за дъждовно време!

понеделник, 15 април 2013 г.

След другата е винаги ужасно


Затвориш ли веднъж една врата,
след нея друга бързо се отваря.
Единствена остава любовта.
Зад другата врата не се повтаря.

Не стигат мили думи насред дъжд.
Не стигат и целувките среднощни.
Обичал ли е в миналото мъж,
сърцето му при бившата е още.

Играй го влюбено. Вземи „Оскар”
за принос в най-голямата измама,
че сам на себе си си господар,
когато си самотен, а сте двама.

Единствена остава любовта.
Това е толкова пределно ясно,
че хлопнеш ли веднъж една врата,
след другата е винаги ужасно!

петък, 12 април 2013 г.

Малко пролетно отклонение (Инспирирано от "Малко есенно отклонение" на Маргарита Петкова)


Внезапно стана носталгична
и глупаво сантиментална…
Бъди настроена лирично,
или
отчайващо скандална.

Ти даже стихове прописа.
затваряш любовта си в рими.
Не се затваряй в рими, спри се!
При теб съм. Имам си и име!

Изтъркани са всички думи.
ЛЮБОВ с тъга не се римува.
Носталгията помежду ни
чрез любовта ни съществува.

Беда не е, че може утре
снегът да бъде в звездносиньо...
Беда е, ако утре сутрин
без повод просто си замина.

Не го мисли. Такъв е рискът.
За малко тук уж беше спряла...
Дори и много да го искат,
не се римуваме с раздяла!

Обичам те на срички


Събличаш бавно дрехите по теб.
Това възбужда повече от всичко.
Навън е рано сутрин. Няма пет.
Събличай се.
О – би – чам те
на срички!

Обувките небрежно захвърли.
Косата завържи, но на опашка.
Часът е пет. Април е. Не вали.
Хвърли по мен бразилската си прашка.

Сега си гола. Тръпнеш цяла, знам.
Гърдите ти набъбват от възбуда.
Аз всички свои ласки ще ти дам.
Минава пет. И с теб се любим - лудо.

Игра за двама. Всичко е любов.
Към шест започваш пак да се обличаш.
Към шест съм още тръпнещ. И готов
да чуя, че на срички
мен о – би – чаш! 

сряда, 10 април 2013 г.

Не ме целувай още


 Не ме целувай още!
Не сега.
Очакване е всичко помежду ни.
Най-сладка е любовната тъга,
когато се обичаме без думи!

Докосвай леко – ей така, едва!
Случайно уж, уж става без да искаш…
Докосвай леко.
А пък след това
не спирай цяла в мен да се притискаш.

Целувай после – сякаш идва край!
Но не сега.
Сега е още рано.
По – късно ще ни бъде като в рай –
главата ти на силното ми рамо,

полегнала след ласките безброй
и хиляди целувки с устни жадни…
Сега е още време за покой.
Но после ме целувай!
Безпощадно!

понеделник, 8 април 2013 г.

Влюбени по Пикасо


В картина на Пикасо – ти и аз.
Квадратно влюбени. Квадратно тихи.
Нахално розово.
Какъв екстаз -
и двамата в квадратните му щрихи!

Цигара за разкош. Легло. Абсент.
Не трябват думи. 
То си е прекрасно!
Пикасо ни е уловил в момент,
когато всичко между нас е ясно.

Така във този розов период
ще си останем с теб квадратно верни –
рисувани в любовен епизод
на нашите целувки 
след вечерни.

петък, 5 април 2013 г.

Обичай ме бавно


Обичай ме бавно!
Обичай ме леко!
От страст е, да, знам, но
да бъде и меко –

да бъде приятно,
неистово плавно –
да е необятно!
Обичай ме!
Бавно!

За първи път


Не се сравнявай с другите. Недей.
Те чезнат в спомените ми далечни.
Налей за себе си. За мен едно налей.
Животът ни е кратък като вечност.

Оставям даже секса настрана
(за секс минути колкото поискаш!).
Сега сме двама в тази тишина.
Не те целувам, и те чувствам близка.

Отпиваме. Ледът ще се стопи
от устните ни в стъклените чаши.
Ще си допием, после ще поспим.
Леглото в стаята е само наше.

За първи път усещам пролетта –
за първи път не трябва да целувам,
за да личи по нещо любовта…
До теб съм.
Пием.
Пушим.
Съществувам.

сряда, 3 април 2013 г.

Седни до мен


Седни, за да погледаме дъжда.
Да си починем.
Малко да разпуснем.
Свирепи сме в любовната вражда,
все още жадни – меките ти устни.

Седни до мен. Мълчи. Мълча и аз.
Водата по прозореца се стича.
Крещим си пак, но този път без глас –
Обичам те! Обичам те!
Обичам!

Така красив е пролетният дъжд!
Животът вън отново се заражда.
Седни до мен.
Аз като влюбен мъж
знам как да утолявам тази жажда:

целувка по едната ти ръка,
а после и по страстните ти устни…
По улицата вън тече река –
в такова време няма да те пусна.

Седни.
Да си починем за момент.
Моментът за любов е неизбежен –
един априлски мокър сантимент
в целувките ме прави по-прилежен!

вторник, 2 април 2013 г.

Толкова е мило


Сменила си червилото? Добре.
Сменила си прическата? Прекрасно!
Сако и панталон Пиер Карден!
Обувките – Маноло Бланик.
Ясно!

Не питам кой е.
Който и да е,
едва ли като мен се наслаждава…
Със сигурност е малко демоде!
Жена такава той не заслужава!

Иди го виж. Иди за през нощта.
Прегръщай го! Целувай го!
Целувай!
Себична си остава любовта –
докато го целуваш, мен ревнувай!

С разчорлени от другия коси,
с размазано от ласките червило,
при мене се върни. Ти моя си!
Това ми стига.
Толкова е мило!

понеделник, 1 април 2013 г.

(Не)любов


Момите са ги вграждали в чешми –
такава обич днес не знае никой!
От всичките чешми сме по сами!
Дърво без корен.
Бурен без мотика.

Момците са извивали хоро –
кой мъж сега с хорото се захваща?
Забравихме красиво и добро!
Това ли искаш? Мен ли искаш?
Плащай!

Пари. Бездушност. Похот.
(Не)любов.
Умряха майсторите на чешмите!
Как искам премалялата любов
на младите момци, и на момите!

Лъжата на шега


Лъжата днес празнува. Дама с чар
неустоим.
Желана. Непонятна.
Ще седне днес във някой лъскав бар.
Ще се усмихва мило и приятно.

Шегата настрана! 
Тя знае как,
кога и колко трябва да флиртува –
мъжа превръща в истински глупак,
жената пък чрез нея съществува.

Ще си поръча силно питие.
Краката си невинно ще кръстоса.
Краси рутинното ни битие -
изисква, покорява и ядосва.

Празнува днес лъжата. На майтап.
За нея всеки ден е малък празник.
Тя има уникален занаят –
привлича, обещава, дава, дразни!

Наздраве!
С този чар неустоим
ще седне в бара срещу вас отсреща…
Усмихната в цигарения дим,
тя просто има да ви каже нещо…