понеделник, 31 януари 2011 г.

Любов на птици


Кажи ми колко точно се обича?

Кажи ми колко точно се тъжи?

Нали на радост птицата прилича,

когато над главите ни кръжи?

Кажи ми как се свиква с тишината?

Кажи ми как редят се дни след дни?

Нали със тебе идва светлината,

когато грее слънцето встрани?

Кажи ми докога е „цяла вечност”?

Кажи ми докога е „цял живот”?

Дали под видимата си човечност

не си мечтаем за погрешен ход –

да бъдем влюбени по нечовешки,

тъй както птици любят се над нас?

Понякога една такава грешка

животът ни превръща във екстаз...

петък, 28 януари 2011 г.

Обвивка



В невежество и мрак,
сред лудостта на хора,
след думи на глупак
и жеста му престорен;

оставил зад гърба
нелепите причини,
пречистен от дъжда
на пролет тъмносиня,

най-сетне осъзнах:
Под хрисимата външност
се крие всъщност страх
от собствената същност.

четвъртък, 27 януари 2011 г.

Изчезнали



Нали не спиш?
Нали си ти?
До теб съм, виж –
в очите ти.

Нали не спя?
Нали съм аз?
До мен се спря,
а в мен - екстаз.

Нали вървим
един до друг,
щом няма ни,
а с теб сме тук?

Във бездна ли
и в сън, и в ден?
Изчезнали –
аз в теб, ти в мен.

сряда, 26 януари 2011 г.

Равновесие


Ти си онази, която се опитвам да не запомня. Мисълта за теб учестява дишането ми и губя равновесие. Нямах време да стана цирков артист, затова движенията при мен са като на обикновен човек. Имам нужда да стъпвам сигурно.

Ако останеш в съзнанието ми, ще трябва да стъпвам по въже. Имам страх от високо. Да стана акробат е нещо, което сигурно някога съм мечтал. Мечтите, които имаме като деца, умират внезапно по време на сън. Сега съм възрастен. В момента не спя. Затова откровено осъзнавам, че трябва да си извън обсега на моите възприятия.

Но ако все пак реша да направя един акробатичен номер, за да развеселя някого около мен, изчакай да заспя отново. По време на сън всичко е по-безболезнено.

Началото на края


Всяко нещо има

своето начало:

има всяка зима

пелерина бяла,

както всяка пролет -

цъфнали дървета;

както птица в полет –

има път в небето.

Затова сега съм

толкова омаян -

с теб и любовта си

отсега до края.

вторник, 25 януари 2011 г.

Неуместни мисли


Не ме ревнувай често.

Не се измъчвай лесно.

Тревогите са ресто

на мисли неуместни.

Не ти изневерявам.

Не те предавам, чу ли?

И нощем твой оставам

в съня си сомнамбулен;

и денем все към тебе

вървя със тихи стъпки,

завинаги обсебен

от твоите прегръдки.

понеделник, 24 януари 2011 г.

Завинаги любов


Първия ден те обичам,

изследвам те с очи –

още невинно момиче,

срамежливо мълчиш.

Втория ден те припомням –

отдадена жена,

любовта ми е огромна

като лъч светлина.

Третия ден те жадувам –

всяка първа любов

и след други съществува –

завинаги любов.

четвъртък, 20 януари 2011 г.

Тук си, вали...


Или си там,
или си тук –
без теб съм сам,
не чувам звук;

не виждам ден,
не срещам нощ -
не си ли с мен,
не съм и лош;

не съм и благ;
дори не съм
голям глупак,
щом скитам вън;

щом ти не си
до мен и с мен
за себе си
съм нероден,

а нероден
е всеки мъж
с несподелен
любовен дъжд.

Нали си там
и тук, нали?
Така е, знам,
навън вали.

вторник, 18 януари 2011 г.

Тост за глупавите хора


Да вдигнем тост за глупавите хора!

Без тях как умните ще оценим?

Налегне ли ни тяхната умора,

като дечица сладко нощем спим.

Без глупавите хора скрита ще е

за някого в живота радостта,

че сам копнеейки да изпростее,

не му се дава лесно глупостта.

Глупаци, да сте живи сто години,

да бъдете навсякъде сред нас,

та сто години да сме по-щастливи,

че ние не живеем като вас!

понеделник, 17 януари 2011 г.

Затворени очи


Затвори очи, когато устни приближават твоите. Съприкосновението на устни е явление, което разтърсва.

Затвори очи, когато ръка приближава тила ти. Прегръдката често спира дъха.

Затвори очи, когато се каниш да дръпнеш от нечия цигара. Димът достатъчно замъглява съзнанието, за да се взираш.

Затвори очи, когато шепотът се кани да взриви тишината. Едно „Обичам те” може да бъде толкова разрушително.

Затвори очи, когато предстои вратата да бъде затворена. Непосилна е тъгата по заминаващи птици.

Затвори очи, когато искаш да бъдеш с мен. Дори да съм се превърнал в птица, ще ме видиш на перваза на прозореца. Защото за мен останалите птици никога няма са бъдат по-важни от теб.

неделя, 16 януари 2011 г.

На ръба


Застанал равновесно на ръба
над пропаст от догадки и видения,
след тази дълга вътрешна борба,
която водих с глупави съмнения,

внезапно осъзнавам, че е връх
ръбът, на който стъпил съм внимателно,
и вдишвам въздух, сякаш сетен дъх
поемат дробовете ми старателно.

Внезапно някак си успокоен
над пропастта съзнавам, че е истина –
животът винаги е вдъхновен,
щом не живеем в приказка намислена.

събота, 15 януари 2011 г.

Игри



Игрите на живота са опасни,
играем ги по трудни правила –
на правилата всички сме подвластни,
точкуват ни по мисъл и дела;

За другото почти не стига време.
За другото мечтаем и тъжим.
Понякога сме леко угнетени
и вечер трудно можем да заспим,

рисувайки любов, редейки думи
и ноти за отсъстващи неща –
в нощта потрепва нещо помежду ни,
но винаги е твърде кратка тя.

петък, 14 януари 2011 г.

Просто тебе


Почвам всяко нещо

днеска отначало –

втора първа среща,

второ първо „Ало”;

Пак те заобичвам,

пак е постепенно –

с мисълта едничка,

че е за последно.

Помня да обичам,

всички грешки помня -

този път не тичам

като по часовник;

Този път внимавам,

пак от теб обсебен –

теб да отразявам,

просто да съм тебе...

четвъртък, 13 януари 2011 г.

Толкова любов


Нашата любов е
толкова омайна,
толкова любов е,
че остава тайна.

Аз и ти. Това е.
Кратичко и просто.
Тайната ни знае,
но и пази Господ.

Другото е лесно.
Другото е ясно.
Би било нечестно
да не е прекрасно!

сряда, 12 януари 2011 г.

Бившо блюбени


Спести си репетираните думи.

Бих искал да си тръгнеш мълчешком .

След теб остават дирите от гуми,

колата скрива се зад онзи склон.

Остава тишината - днес е шепот

под формата на януарски сняг,

Снежинките по мен лепят се леко

и аз по детски съм свободен пак.

В посоката ти хвърлям снежна топка,

а после мятам много наведнъж ...

Изчерпаната обич става клопка

За бившо влюбени жена и мъж.

вторник, 11 януари 2011 г.

Глад


Да търсиш любовта е все едно

във купата сено игла да ровиш...

То, чувството, намира те само

и сам от него ти ще се отровиш.

За миг ще преобърне твоя свят,

ще хвърли в хаос страстите ти крити,

тогава и любовният ти глад

за дълго ще остане незаситен;

ще искаш сам от глад да се спасиш,

смутено може би ще се тревожиш,

че от храната няма да пестиш -

без любовта да бъдеш жив не можеш...

понеделник, 10 януари 2011 г.

Време


Запаметих те. И сега? С какво ще запълвам времето? Поглеждам календара, в който чинно записвам всичките си задачи. Срещу всеки ден до днес стои отбелязано твоето име. Ако някой го погледне, ще реши че съм психопат. Превърнах живота си в трилъра да те обичам. Но занапред какво ще правя? Стискам химикалката в ръка и се чудя какъв нов ангажимент да си измисля. Пръстите ми почервеняват. По-интересното е, че всъщност теб те няма физически. Присъстваш трайно и натрапчиво само в съзнанието ми. Толкова съм бил зает с изписването на името ти, че съм пропуснал да видя лицето ти. Помня го от снимка. Снимките ни лъжат, че времето може да бъде спряно. Затова сега, когато ти вече си наизустена, осъзнавам че то продължава. А аз търся пролука, колкото да се промуша през него...

четвъртък, 6 януари 2011 г.

Не те намирам


Не те намирам в рая.

Не те намирам в ада.

До края на безкрая

все търся те и страдам.

Преплувах и морета,

и планини пребродих;

говорих с боговете;

при ясновидци ходих:

от тебе вести няма...

Дали пък съм те имал?

Или били сме двама

насън, но в сън отминал...

сряда, 5 януари 2011 г.

I love you


Обичам те. Отивай си.

Обичам те. Добре ли си?

Обичам те. Наливай си.

Обичам те. Със себе си.

Обичам те нечувано.

Обичам те невиждано.

Обичам те сънувано.

Обичам те. Довиждане.

Обичам те безименно.

Обичам те и с името.

Обичам те. Да, именно.

Обичам те. Това е то.

Обичам те. До скоро пак.

Разбираш ли? Така си е.

Обичам те като глупак.

Обичам те. Това си е.

вторник, 4 януари 2011 г.

Към теб


На тишината писъка ме стигна

и паднах по очи. Но виж -

намерих сили някак да се вдигна –

и не от чувство за престиж;

огледах се наоколо и тръгнах -

препускащ кон през тиха степ -

в галоп се нося – тичам безразсъдно,

но винаги напред. Към теб.

понеделник, 3 януари 2011 г.

Екстаз


Как сладко и блажено ми се спи...

Превръщам се в едно голямо бебе,

което радостта си не пести,

щом топлото легло споделя с тебе.

Копнея да е нашият затвор

леглото ни и в нощите, и денем...

Заключени да сме - като в трезор

любовен - от екстаза си неземен.