На ръба

Застанал равновесно на ръба
над пропаст от догадки и видения,
след тази дълга вътрешна борба,
която водих с глупави съмнения,

внезапно осъзнавам, че е връх
ръбът, на който стъпил съм внимателно,
и вдишвам въздух, сякаш сетен дъх
поемат дробовете ми старателно.

Внезапно някак си успокоен
над пропастта съзнавам, че е истина –
животът винаги е вдъхновен,
щом не живеем в приказка намислена.