петък, 30 ноември 2012 г.

Да се напием двамата


 Да се напием двамата с абсент.
В цигарения дим да се изгубим.
Похарчили последния си цент,
до сутринта – свободни – ще се любим.

Не са ни нужни повече пари.
Не са ни нужни ароматни свещи.
Достатъчно е огън да гори.
Достатъчно е да ми кажеш нещо.

Обичам всяко кътче, скрито в теб.
Светът да свърши, пак ще бъдем двама
дори в един пиян от страст куплет…
Наздраве! С теб съм. Друго няма. 

четвъртък, 29 ноември 2012 г.

До болка само мога да прегръщам


Не ме обичай. Ако е така,
ще бъде сякаш дишаш за последно.
Без страст не гали никоя ръка.
Ако го прави, би било нередно.

Не ме обичай. Почнеш ли веднъж,
целувките ще връщаш отначало.
Целуваш ли без чувство влюбен мъж,
светът се пръска като огледало.

Не ме обичай. Моля те. Нали?
Бъди завинаги една и съща.
Обичаш ли ме, само ще боли.
До болка само мога да прегръщам.

сряда, 28 ноември 2012 г.

Лични имена



Мъж. Жена. Между тях първо е любовта. После споменът за любовта. После представата за любовта. Желанието, което става навик. Навикът, който измества чувството. Ръцете продължават да се докосват. Телата са се променили. Уморени са. Нищо не се повтаря. Нищо няма да е същото.
Мъж. Жена. Умалителните също ги няма. Обръщат се един към друг по име. Личните имена понякога звучат грубо. Наивността е на околосветско пътешествие с еднопосочен билет. Тук е рутината. Рутината не изненадва и в това нейният смисъл. Миене на зъби. Пиене на кафе. Вестникът. Офисът. Метрото в девет сутрин и в пет следобед. Рутината заслужава наздравица, защото оправдава мълчанието.
Мъж. Жена. Две половини на едно разпаднало се цяло. Понеже умората да обичат надделява. Клепачите натежават. Късно е. Толкова късно, че кукумявката от покрива на съседната къща също не издава звук.
Рутината не подминава и кукумявките.

вторник, 27 ноември 2012 г.

За думите не ни е нужен глас

По вятъра целувка ще ти пратя.
Прозореца отворен остави.
Със вятъра по влюбеност сме братя.
Стопли го. Хубав чай му направи.

Когато съм далеч, той всъщност мен е.
В косата ти. По кожата. В съня.
Така съм само твой по всяко време –
до теб съм посред нощ, и през деня.

Прозореца си остави отворен.
Целувката по вятъра съм аз.
Ще пием топъл чай, ще поговорим…
За думите не ни е нужен глас.

понеделник, 26 ноември 2012 г.

Прегръдка


-          Обичаш ли ме още? Или не?
-          Обичам те. Разбира се, любима.
-          Прегръщай ме веднъж на ден поне.
-          Ще те прегръщам. Скоро идва зима.

-          Ноември си отива. Ще вали.
-          Прогнозата е за дъждовно време.
-          По дяволите, нека да вали.
-          Прегръщай ме. Без теб ми е студено.

-          Да пием вино. Нека не пестим.
-          За виното ще ти приготвя суши.
-          И до камината ще поседим…
-          И – сгушени - цигара ще изпушим…

Влюбен до тревожност


Понякога забравям да съм аз.
До мен ли си, почти е невъзможно.
Без тяло съм. Без мисли съм. Без глас.
Така съм влюбен в тебе. До тревожност.

В такива състояния за мен
достатъчни са дланите ти. Галят.
Изгарят. Сякаш няма ме съвсем.
В леглото сме. А вън денят преваля.

Оставам тук направо за нощта.
И без това за себе си ме няма.
В това е смисълът на любовта -
и да ме няма, пак да бъдем двама.

неделя, 25 ноември 2012 г.

Симбиоза



Не можеш да избягаш от страха.
Любов и страх живеят в симбиоза.
Тъй както изневярата с греха
са неразделни в стихове и проза.

Съмненията, мислите сред нощ,
тревогите и всичките въпроси,
понякога са тихият разкош,
които любовта с въздишка носи.

За да ценим целувките, страстта,
страха отпиваме на малки глътки.
Така по-силна става любовта,
когато ти си в моите прегръдки.

събота, 24 ноември 2012 г.

Дъжд за двама


Не винаги (когато има дъжд) вали.
Не си ли влюбен, и дъждът го няма.
Когато си до мен, вали. Нали?
Дъждът е обещание за двама.

Чадър не трябва. Нито дъждобран.
От този дъжд не трябва да се крием.
За другите остава неразбран
очите им докато не измие.

петък, 23 ноември 2012 г.

Истинските мъже винаги плачат


ИСТИНСКИТЕ МЪЖЕ ВИНАГИ ПЛАЧАТ

Ти си живата вода.
Безсънна като море.
Като океан бездънна.
Вечна като сухия лед по кометите.
Неотменна като полярните шапки.
Капките дъжд.
Росата.
В сълзите на тъгата.
В сълзите на радостта.
В сълзите на мъж
(в моите сълзи).
Истинските мъже винаги плачат,
когато са живи.

четвъртък, 22 ноември 2012 г.

Престорените чувства са тъга


Престорените чувства са тъга.
Начало за предизвестени грешки.
Не можеш с дъх да разтопиш снега.
Царицата не може да е пешка.

Не си ли убеден във любовта,
представата за нея друг убива.
Престорените чувства са цветя,
които в красотата си загиват.

Обичай. Но когато си готов.
Обичай. Но да бъде осъзнато.
Когато чувствата са от любов,
снегът го няма. Винаги е лято.

сряда, 21 ноември 2012 г.

Мрази ме от любов


Мрази ме ненаситно от любов.
Любовната омраза няма равна.
Обиждай ме. На всичко съм готов.
От грозни думи причини ми травма.

Ранена ли е мъжката душа,
по-силно може после да обича.
Когато в чувствата към теб сгреша,
мрази. Ти пак си моето момиче.

Отива ни такава любовта –
изискваща, нетърпелива, ядна…
Най - лошата да беше на света,
такава щях за теб да я открадна.

вторник, 20 ноември 2012 г.

Затова е тази молитва


Възможността да те споделям
е възможността да бъда жив.
Без страхът от неизвестното.
Без съмнението на самия.
В тъмното да имам ръце и очи.
В тъмното да имам устни,
за да има какво да целуваш.
Гръб, по който да се спускаш,
когато и на теб не ти се спи,
понеже няма време за обичане.

Възможността да имам теб
е толкова достатъчна за нежност,
че място за повече красота от тази
 няма.
Затова е този вик.
Затова е тази молитва.

Любовта за двама винаги е възможна.
Не само по тъмно.

понеделник, 19 ноември 2012 г.

Любовно по сюжет


Защо да не отидем и на кино?
Наясно сме си с нашия сюжет.
След киното ще пием силно вино.
Ще ме целуваш. Ще целувам теб.

Познато ти е, знам. На мене също.
Но щом в салона двама помълчим,
пред чужди погледи ще те прегръщам
и този филм ще стане наш. Любим.

Наясно сме какви ще бъдем после.
Такива сме от дълго време с теб –
От нас щом някой другия докосне,
любовно е. Любовно по сюжет.

неделя, 18 ноември 2012 г.

По тебе полудявам


Не чуваш ли? Душата ми крещи.
Побърквам се. По тебе полудявам.
Захвърлен гол в леглото, с мен си ти.
Отказвам занапред да остарявам.

Но как не чуваш този писък в мен?
Или страстта у теб ме заглушава?
Ти цялата си нежност и сатен.
Принадлежа ти. Да крещим тогава.

В това неземно голо тържество,
побъркани от обич ще сме двама –
ти – моето кармично божество,
аз – истинската ти любов. Голяма.

събота, 17 ноември 2012 г.

Любовта


Под дрехите се крие. По плътта.
Усещат я по допира ръцете.
Невинна е. И тази голота
екстаз е за душата и сърцето.

Не я насилвай. Щом се съблече,
сама готова е да се отдава.
Такава е. Към себе си влече.
Познал ли си я, винаги остава.

четвъртък, 15 ноември 2012 г.

Пчела


Безсмислен е светът без любовта.
Тя – цялата – завършекът придава.
Кому са нужни сухите цветя,
щом мирисът им вече е забрава?

Животът е жужене на пчела,
а любовта – за жилото нектара.
Обичаш ли ме искрено, ела.
Останалото просто се повтаря.

сряда, 14 ноември 2012 г.

Да стана теб


Толкова много те обичам,
че отново и отново
преоткривам
тъгата на света
около двама ни –
тъгата е личният избор,
който правим
по време на любов.

Толкова много те обичам,
че отново и отново се завръщам
към тихата прегръдка
на покоя –
другите не знаят
какво е да докосваш
голи рамене
по време на дъжд.

Толкова много те обичам,
че отново и отново
се изгубвам в теб,
понеже ми е невъзможно
да оцелявам,
 без да ме притежаваш.
И това не знаят другите.

Само аз и ти.
Отново и отново.
Докато от мене не остане нищо.
Докато стана теб.

вторник, 13 ноември 2012 г.

Омразата след теб


Омразата е другото лице.
Възможно е от обич да намразиш.
Рани ли някой твоето сърце,
в дълбокото при нея ще нагазиш.

Не ти е нужен после диспансер.
Не се лекува, за да се предпазиш.
Нахвърляй всички чувства в несесер –
поне от обич нещо да запазиш.

Такава е – двулична – любовта.
Лицата й са две, телата също.
След себе си затвори ли врата,
при тебе повече не се завръща.

Омразата остава. Тя е тук.
С тъгата те са верни като куче.
Отиде ли страстта при някой друг,
с омразата животът става скучен.

Омразата е другото лице –
забравени чорапи с много бримки,
протегнатите ми след теб ръце,
и купища ненужни общи снимки.

понеделник, 12 ноември 2012 г.

Без тяло


Не ме прегръщай. Почнеш ли веднъж,
ще се наложи дълго да не спираш.
Жена, ако веднъж прегърне мъж,
без ласките ѝ този мъж умира.

Не ме целувай. Ако е една,
целувката е толкова излишна…
Щом мъж целува някоя жена,
по-скъпа е целувката предишна.

Не ме люби. За кратко ли е, аз
ще моля да започваш отначало.
Без дъх ме остави. Без дъх. Без глас.
Без мисли. Без съзнание. Без тяло.


неделя, 11 ноември 2012 г.

Не сме си безразлични


Приличам на изтънчен котарак.
И ти си грациозна като котка.
Видяло се е, днес ще мъркам пак –
възбуждаща е твоята походка.

Ще се отъркаш лекичко във мен,
това ще ме накара да подскоча.
На лапите ти сам ще падна в плен
и егото на хищник ще прескоча.

Привързани така един към друг,
по котешки не сме си безразлични.
Замъркам ли, когато с мен си тук,
покана е за действия първични –

не ни е нужно мекото легло
или удобството на канапето… 
Любов да правим всякак би могло.
При котките така е, общо взето… 

събота, 10 ноември 2012 г.

Смъртта е неизбежна като сутрин


Умираме. Умираме сами.
Смъртта е неизбежна като сутрин.
Сега те наблюдавам отстрани.
Дали ще си до мене още утре?

Любов и радост, ревност и тъга…
Не са ли просто някаква измама?
Целувам теб. Целуваш ме. Сега.
След миг и двама може да ни няма.

Умираме. Така е. Но не знам,
дали, когато устните не стигам,
без твоите целувки – ням и сам –
по малко безвъзвратно не умирам…

петък, 9 ноември 2012 г.

Една жена не може да заспи


Една жена не може да заспи,
обсебена от чувства неспокойни.
Тя дълго изневярата търпи,
и думите – обидни и безбройни.

Но тя така обича този мъж,
че ревността за нея ще е чужда…
Надява се, че в есенния дъжд
и той от нея още има нужда…

сряда, 7 ноември 2012 г.

Оргазъм


Щом дрехите припряно съблечеш,
предала се на жадната съблазън,
надявам се за дълго да не спреш.
Останалото просто е оргазъм.

В онази твоя хладна голота
за дълго време искам да потъна.
И мене подлудява ме страстта.
Изпъва ме пред тебе като струна.

За дълго искам всеки звук и стон,
с които ме засипваш непокорно,
да бъдат със възбудата ми в тон,
дори да е крещящо – като в порно.

Отдай ми се. Побъркай ме. И с вик,
когато от възбуда сме към края,
отбележи от радост този миг,
докоснал ни за мъничко до рая.

вторник, 6 ноември 2012 г.

Да заминем за Париж


Вземи ме. Да заминем за Париж.
Париж е град за влюбени. Вземи ме.
Да тръгнем незабавно. Твой съм. Виж.
Багаж не ми е нужен. Нито име.

Вземи чадъра само. Ще вали.
Ноември е. Дъждът ще ни измокри.
Там всички локви с теб ще поделим.
А после ще ти купя нова рокля.

Да тръгваме. Докато е любов.
Париж е град за влюбени. За двама.
Тепърва да обичам съм готов.
Обичам теб. Причина друга няма.

понеделник, 5 ноември 2012 г.

Ръцете довършват всичко останало


Има ли страст, ръцете довършват всичко останало. Тръгват от тила, спускат се надолу към заобления като круша ханш и стигат до глезените. Следват целувките. Те са по-точно леко докосване на устните върху тръпнещата плът. Една с една не си приличат. Парят. Гърдите изтръпват, краката отмаляват, а световъртежът в главата те залюлява като махало на часовник. Времето не е достатъчно. Гали. Времето не съществува. Целувай. Времето е единствената невъзможност да разграничим сегашната си свързаност с предстоящата истерия, ако не останем свързани и след смъртта. Гали. Страстта е налице. Тялото ми – също. Целувай до припадък. Когато омалея от целувки, ще съм познал живота. Животът без допир и целувки е само съществуване. 

неделя, 4 ноември 2012 г.

Листо в тетрадка


Понякога тъгува любовта.
Тогава сме сами, макар и двама.
Освен от неизменна суета,
да бъдем тъжни няма повод. Няма.

Понякога захласва се от смях.
Тогава сме задъхани от нежност.
Когато няма поводи за страх,
без теб да съм е просто безнадеждно.

Пристъпва ли по паднали листа,
красива става есента ни кратка.
За да запазим дълго любовта,
прибираме едно листо в тетрадка.

В един хербарий, дойде ли тъга,
отново ще е нежно и красиво,
и даже да е киша от снега,
със тебе няма да ми бъде сиво.

събота, 3 ноември 2012 г.

За себе си ме крий


Цигарата ти искам да запаля.
Да ти налея вино. Аз съм джентълмен.
Не искам да го правя за похвала.
Отвътре идва, щом обичаш мен.

Живея. С теб обичаме да пушим.
Лъжи ме. Вино, ласки и лъжи.
Тъй както Карла в песента си с Руши
играе на тъга, ме излъжи.

Аз вдишвам от дима. Ти вдишваш мене.
Без виното какво е любовта?
Да пушим и да пием. Няма време.
Напук на другите и есента.

Ще легна върху топлата ти пазва.
Лицето ми ще галиш. Ето, пий.
Мълчи. Пуши. Отпивай. Не приказвай.
Обичай ме. За себе си ме крий.

петък, 2 ноември 2012 г.

От нежност да останем безпощадни


Очите ми със шала завържи.
Целувка дай за жадните ми устни.
Две думи нежни само ми кажи –
„обичам те” са думи земетръсни.

Прави каквото пожелаеш с мен.
Нали съм ти играчката любима.
Пази ме в тайна. Заключи ме в плен.
За тебе само нека да ме има.

Аз, ти и по средата любовта.
Превързани очи и устни жадни.
Такъв за нас приемаме света –
от нежност да останем безпощадни.

четвъртък, 1 ноември 2012 г.

Забравих си чадъра


Забравих си чадъра. Теб не съм.
Теб никога не мога да забравя.
Ноември е. Дъждът се лее вън
и всяка капка в локва кръг оставя.

Прескачали сме локви и преди.
От малки. Ето, още го умеем.
Комините въздишат черен дим.
Студено е. Ще го преодолеем.

Чадърите са нужни за разкош.
Но ти си цялата за мене блясък.
Следите ни са мокри тази нощ.
Различни са от тези върху пясък.

Но в кръгове любовни всеки дъжд
следите ни сред локвите превръща.
Не взех чадъра. В дъжд обичащ мъж
достатъчно е само да прегръща.