четвъртък, 1 ноември 2012 г.

Забравих си чадъра


Забравих си чадъра. Теб не съм.
Теб никога не мога да забравя.
Ноември е. Дъждът се лее вън
и всяка капка в локва кръг оставя.

Прескачали сме локви и преди.
От малки. Ето, още го умеем.
Комините въздишат черен дим.
Студено е. Ще го преодолеем.

Чадърите са нужни за разкош.
Но ти си цялата за мене блясък.
Следите ни са мокри тази нощ.
Различни са от тези върху пясък.

Но в кръгове любовни всеки дъжд
следите ни сред локвите превръща.
Не взех чадъра. В дъжд обичащ мъж
достатъчно е само да прегръща.

Няма коментари:

Публикуване на коментар