сряда, 30 юни 2010 г.

Тик - так

Джони отвори очи и по навик задържа поглед в мигащия циферблат на часовника. Пак – пак, пак – пак, пак – пак ... Започнаха да го засипват синоними: ОТНОВО е ден. ПОСТАРОМУ трябва да се приведе във вид. КАКТО ВИНАГИ се налага да отиде в офиса, ако дотам не се удуши в собствената си вратовръзка. ОБИЧАЙНО да говори по телефона, да се усмихва и да яде. НЕПРЕКЪСНАТО да чува мисли, които НЕПРЕСТАННО иска да прескочи, защото това, според някои, го държало жив. Въпреки вратовръзката.
От написването на първото изречение изминаха пет минути.
Тик - так, тик – так, тик – так...

вторник, 29 юни 2010 г.

Екзистенц

Зачеване. Раждане. Ласки.
Повиване. Говор. Растеж.
Подливане. Гримове. Маски.
Познанство. Целувка. Годеж.

Заспиване. Гушкане. Тясно.
Събуждане. Нерви. Тъга.
Кафето. Цигара. Опасност.
Самотност. Морето. Брега.

Надеждата. Времето. Старост.
Припомняне. Мъка. Отвън
животът се ниже нахалост.
Блажени сме само насън.

понеделник, 28 юни 2010 г.

Тиха скука

Говорим лаконично.
Бързо се любим.
Целуваме безлично.
Сами се будим.

Сред хаоса от хора
губим се вечно –
нагоре, все нагоре,
все по - далечни.

От тихата ни скука
не боли дори –
за малко уж сме тука,
но с много пари

си мислим, че в живота
няма път назад...
Живеем без посока
в своя собствен ад...

Лице срещу лице

Месеци назад, за да не кажа преди години, или точно в момента, когато и утре това ще се е случило, поглеждам образа в огледалото. От него ме слуша лице, което обичайно не разпознавам. Лицето е нещото, което не виждаме без огледало. Гърба също. Следователно, без огледало човек най-често е гръб. Докато се бръсна, пръски вода се стичат по гладката огледална повърхност, пречупват светлината и отново изкривяват образа. Невидим съм за себе си. Парата от горещия душ хвърля прозрачна пелена на огледалото и аз съвсем изчезвам. Сега ме няма, както месеци назад, за да не кажа както преди години, или както когато няма да ме има утре...

неделя, 27 юни 2010 г.

ЛЪЖА

Лъжата се изрича отведнъж,
изпива се до дъно неусетно.
Лъжата е жена или пък мъж,
приспособление е тоалетно.

Лъжата гледа с чуждите очи -
лъжата свой изпитан поглед няма.
В устата тя като лимон горчи,
в ума като преграда е за двама.

Лъжата търси живо божество
сред хиляди измамени душички;
тя няма свое лично тържество
и в нейна чест не палиме свещички.

Лъжата си остава част от нас –
филиз от дънер, корен под стъблото...
Но въпреки това тя няма шанс
да бъде жива колкото живота.

четвъртък, 24 юни 2010 г.

Невежо добре

Блудства. Предателства. Страсти.
Опити. Трепети. Страх.
Крива усмивка за „здрасти”,
„сбогом” през плач и през смях.

Чувството. Думите. Пак си
някак невежо добре.
Всяко заучено „как си”
все те държи уморен.

Тръгваш. Пристигаш. Отново
връщаш се крачка назад.
Мислиш си, това е ново,
а пак го усещаш ад.

Утро. Събуждане. Слънце.
Мислиш ли, че си готов
за покълналото зрънце
на голямата любов?

сряда, 23 юни 2010 г.

То

Монахът написа писмо.
Тя чака писмо от монаха.
Детето ще легне само,
но в сън някой ще му помаха.

Баща се сбогува със син.
Синът иска сам да се справи.
Грехът, даже да е един,
няма начин да се забрави.

Такси качва блудна жена,
която в душата си плаче –
когато изпитваш вина,
наистина има те значи.

Очакваш и пак си добър
в надежда, че ТО ще се случи –
надеждата носи чадър
и често прилича на куче,

тормозено в своя затвор
от мъките си нечовешки...
Талант е да виждаш простор,
напук на човешките грешки.

сряда, 16 юни 2010 г.

Ереси

Безсмислените изречения
ме стискат като менгеме.
Натрупаните огорчения
не ме оставят насаме.

Жадуваните обстоятелства
със хората около мен
обикновено са предателства,
които ме държат във плен.

Но някъде дълбоко в себе си
оставам краен оптимист,
че всички богохулни ереси
не ме превръщат в атеист.

вторник, 15 юни 2010 г.

Зеници

Изгубени в белите линии,
сред много напитки и дим,
редуваме цветни картини,
забравили пак да поспим;

Отнесени в смътна хармония
с разни случайни неща,
пратили в тиха агония
своите плашещи сънища,

вихрим се там, независимо
колко сами се рушим –
всички от нещо зависими,
даже от хап аспирин.

Пърхаме уж като птици
в свое измамно небе
с чифт разширени зеници,
с чифт уморени криле...

понеделник, 14 юни 2010 г.

Не казвай Да

Моля те, не казвай ДА
преди да ме целуваш!
Любовта е свобода
и когато я сънуваш.

Моля те, обичай ме
след първата целувка,
та нашето обичане
да не е преструвка -

да бъде дълго то
след ласки проверени –
така и невъзможното
ще е възможно с мене.

неделя, 13 юни 2010 г.

Портрет

Недей да казваш нищо тази нощ.
Аз тихо със очи ще те рисувам –
ще сложа малко птици за разкош
и сянката ми, за да те целува.

В картина искам да овековеча
неземната ти красота и нежност,
та винаги да бъде поносим плача
когато ме наляга безнадежност.

събота, 12 юни 2010 г.

Сън

Когато съм отдаден на съня,
животът ми за малко си почива –
понякога от чувство за вина,
понякога от любовта горчива.

Застивам между мислени слова
за някоя измислена дилема...
Когато от съня съм прикован,
се случва да съм образ от поема.

Забравям бързо глупави неща,
които през деня не ме напускат –
от истински възторг без глас крещя,
когато над града съня се спуска.

Не искам да звуча криворазбран -
животът има своята причина
да бъде с всички грешки изживян,
когато се наспя и си почина.

петък, 11 юни 2010 г.

Сливане

„Да” и „Не” са Ин и Ян -
аз и ти – разполовени.
Ти сама. Аз сам. Но знам,
че ще бъдеш част от мене.

Влизайки един във друг,
в общо цяло ще ни има.
Мантрата ни няма звук,
тя на любовта е име.

После Слънце и Луна
най-подир ще се оженят,
както мрак и светлина
тичат в общите ни вени.

Ин и Ян са „Да” и „Не”
Край, Начало и обратно –
предстоящото ни сливане
в Цялото е безвъзвратно.

Дама на бара

За колко водки и вечери
загърби миналото ни?
Какво в един глупак намери,
освен проклетите пари?

Нима си дамата от ВИП-а
в това пиянско тържество?
На който не му пада ципа
от тебе, е нищожество,

оплело те без свян в интрижки
и в тихите предателства...
Сега те води на каишка,
купил твоето приятелство.

четвъртък, 10 юни 2010 г.

Дни

Дни за обичане, дни за раздяла,
дни за веселие, дни за тъга,
дни за упрекване, дни за похвала,
дни за моретата, дни за снега,

дни за умората, дни за екстаза,
дни за надеждата, дни за печал,
дни за тревогата, дни с неприязън -
дните, които без теб съм живял,

махат ми с бяла прокъсана риза,
викат ме пак да погледна назад...
В минало време се връщам без виза,
външно на възраст, вътрешно млад.

сряда, 9 юни 2010 г.

Ангел зад перде

Ангели лъжат понякога нощем.
Обещават за тревогите край.
Често ни канят учтиво на гости
в своя измамен и приказен рай.

Лесно превръщат ни в свои мишени
Винаги знаят къде ни боли.
Колко целувки оставят по мене;
колко парфюм, а в сърцето - стрели –

уж влюбено някой и мене ме чака
някъде там, но незнайно къде...
Пак се събуждам объркано в мрака...
Не вярвам на ангел, скрит зад перде!

вторник, 8 юни 2010 г.

1969, или живот в промеждутъка

Едно:
Всяко начало крие риск. Никой не ме попита дали го искам. Просто така се случи – да ме има. Присъствието винаги започва с вик, но свършва истерично или тихо. В промеждутъка на началото и края върша неща, образувам мисли и произнасям думи. Усвоил съм и жеста, с който се пушат цигари. Общувам. Или смятам, че е възможно да има общуване. С някого.

Девет:
Котките имат девет живота. В промеждутъка на началото и края те са свикнали с виковете. Ето защо Игор, котаракът ми, не ми обръща никакво внимание. Няма с какво да го изненадам. Любопитството понякога надделява, но бързо трупа умора. То винаги изчезва тихо – става райе от дамаската на канапето ми. Не че искам да съм котка, но идеята да бъда нейн последен живот ме кара да се усмихна и да си налея питие.

Шест:
Любовта е недостижима, затова историята е пълна с мислители. Но те са само имена на хора, неуспели да докажат теоремата на чувствата. Любовната теория винаги предстои да бъде доказана. Но и аз, като всеки нормален човек, в промеждутъка, се залъгвам, че тази чест ще се падне на мен. Човек живее с мисълта, че е откривател. Иначе е само представа за брой изпушени фасове. Вдишване. Издишване. И възторгът между двете. Вдъхновението е кратко, но може да остави следи. А щом след кратковременното обладаване на муза остава нещо за помнене, значи в промеждутъка съществува някакъв шанс. Макар да имам право само на един живот.

Девет:
Виж по-горе.

понеделник, 7 юни 2010 г.

Mute

Парещи устни, думи изкусни,
навици стари, много цигари,
чувства нахалост, мисли за жалост,
страст недопита, нежност разбита,

чаши с уиски, мисли за близки,
филмите скучни с край несполучен,
чакане вечно, утеха далечна,
хубави дрехи, себични успехи,

забравено хоби, нелепи особи,
картини от детство,старост в съседство,
укори строги и вярата в Бога -
нямо присъствие, няма тревога...

четвъртък, 3 юни 2010 г.

Клетка

Живуркаме в опасни връзки.
Понякога сме на каданс
в усилия да станем дръзки,
в стремежа си да хванем шанс

от клюките далеч да бъдем,
интригите да съкрушим –
с готовност грешките си съдим,
на чисто после пак грешим.

И пак обичаме на чисто
и служим с чистите лъжи.
Надлъгваме се отривисто
и мислим, че не ни тежи

в брътвежите да оцелеем,
издигайки от гняв стени,
че злобно в себе си живеем,
а мислим, че не сме сами.

вторник, 1 юни 2010 г.

Билборд

Не, вие извинете, че не мога
да бъда безразличен и безличен –
не ми отива някак този слоган,
намирам го за твърде неприличен.

Не искам да съм вашата икона,
не мога да съм ваше божество.
И аз харесвах някога Мадона,
но вече има друго тържество

за парещата жажда на душата ми,
която пали свещи в своя храм –
така че - извинете суетата ми,
но в своя храм голям оставам сам.