понеделник, 28 юни 2010 г.
Лице срещу лице
Месеци назад, за да не кажа преди години, или точно в момента, когато и утре това ще се е случило, поглеждам образа в огледалото. От него ме слуша лице, което обичайно не разпознавам. Лицето е нещото, което не виждаме без огледало. Гърба също. Следователно, без огледало човек най-често е гръб. Докато се бръсна, пръски вода се стичат по гладката огледална повърхност, пречупват светлината и отново изкривяват образа. Невидим съм за себе си. Парата от горещия душ хвърля прозрачна пелена на огледалото и аз съвсем изчезвам. Сега ме няма, както месеци назад, за да не кажа както преди години, или както когато няма да ме има утре...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар