сряда, 23 юни 2010 г.

То

Монахът написа писмо.
Тя чака писмо от монаха.
Детето ще легне само,
но в сън някой ще му помаха.

Баща се сбогува със син.
Синът иска сам да се справи.
Грехът, даже да е един,
няма начин да се забрави.

Такси качва блудна жена,
която в душата си плаче –
когато изпитваш вина,
наистина има те значи.

Очакваш и пак си добър
в надежда, че ТО ще се случи –
надеждата носи чадър
и често прилича на куче,

тормозено в своя затвор
от мъките си нечовешки...
Талант е да виждаш простор,
напук на човешките грешки.

Няма коментари:

Публикуване на коментар