Говорим лаконично.
Бързо се любим.
Целуваме безлично.
Сами се будим.
Сред хаоса от хора
губим се вечно –
нагоре, все нагоре,
все по - далечни.
От тихата ни скука
не боли дори –
за малко уж сме тука,
но с много пари
си мислим, че в живота
няма път назад...
Живеем без посока
в своя собствен ад...
Няма коментари:
Публикуване на коментар