Когато съм отдаден на съня,
животът ми за малко си почива –
понякога от чувство за вина,
понякога от любовта горчива.
Застивам между мислени слова
за някоя измислена дилема...
Когато от съня съм прикован,
се случва да съм образ от поема.
Забравям бързо глупави неща,
които през деня не ме напускат –
от истински възторг без глас крещя,
когато над града съня се спуска.
Не искам да звуча криворазбран -
животът има своята причина
да бъде с всички грешки изживян,
когато се наспя и си почина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар