вторник, 15 юни 2010 г.

Зеници

Изгубени в белите линии,
сред много напитки и дим,
редуваме цветни картини,
забравили пак да поспим;

Отнесени в смътна хармония
с разни случайни неща,
пратили в тиха агония
своите плашещи сънища,

вихрим се там, независимо
колко сами се рушим –
всички от нещо зависими,
даже от хап аспирин.

Пърхаме уж като птици
в свое измамно небе
с чифт разширени зеници,
с чифт уморени криле...

Няма коментари:

Публикуване на коментар