сряда, 30 юни 2010 г.

Тик - так

Джони отвори очи и по навик задържа поглед в мигащия циферблат на часовника. Пак – пак, пак – пак, пак – пак ... Започнаха да го засипват синоними: ОТНОВО е ден. ПОСТАРОМУ трябва да се приведе във вид. КАКТО ВИНАГИ се налага да отиде в офиса, ако дотам не се удуши в собствената си вратовръзка. ОБИЧАЙНО да говори по телефона, да се усмихва и да яде. НЕПРЕКЪСНАТО да чува мисли, които НЕПРЕСТАННО иска да прескочи, защото това, според някои, го държало жив. Въпреки вратовръзката.
От написването на първото изречение изминаха пет минути.
Тик - так, тик – так, тик – так...

Няма коментари:

Публикуване на коментар