четвъртък, 24 юни 2010 г.

Невежо добре

Блудства. Предателства. Страсти.
Опити. Трепети. Страх.
Крива усмивка за „здрасти”,
„сбогом” през плач и през смях.

Чувството. Думите. Пак си
някак невежо добре.
Всяко заучено „как си”
все те държи уморен.

Тръгваш. Пристигаш. Отново
връщаш се крачка назад.
Мислиш си, това е ново,
а пак го усещаш ад.

Утро. Събуждане. Слънце.
Мислиш ли, че си готов
за покълналото зрънце
на голямата любов?

Няма коментари:

Публикуване на коментар