петък, 30 април 2010 г.

По средата

По-близо до смъртта, отколкото до тебе,
внезапно осъзнавам живот преполовен:
Ако наистина за теб съм бил потребен
от тук ще си отида и стар, и вдъхновен,

отърсил се от страх и глупави съмнения,
загърбил суетата, за бръчките готов –
смъртта поражда също и радост и вълнения,
когато бръчките са целувки от любов...

четвъртък, 29 април 2010 г.

Джобна любов

На границата между смях и суета
за малко се поспрях да си почина.
От джоба си извадих любовта,
намачкана без видима причина:

разгънах я, зачетох я на глас,
припомних си забравените рими...
Помислих си, че тя ще е компас
за моите посоки и години...

Но още по-объркан отпреди,
разбрах, че няма нужда да ме води -
достатъчно е в джоба да седи,
а аз да бъда истински свободен

посоката си сам да избера
И сам да търся пътища съдбовни,
щастлив, че мога в джоб да побера
и думите, и мислите любовни...

вторник, 27 април 2010 г.

*****

Защо ме мъчиш с глупави въпроси?
Защо ме провокираш към лъжи?
Защо преследваш стъпките ми боси?
Защо, защо, защо, защо, кажи?

Пусни ме като кон насред полето,
към тебе да препускам ме пусни –
Ще литна ако трябва към небето
да те открия сред простора син;

Ще бъда и комета, ако искаш
и пак ще те намеря - сто на сто!
Но, моля те, недей да ме притискаш
със своите нестихващи ЗАЩО...

понеделник, 26 април 2010 г.

Понеделник

Понеделникът винаги изненадва. В понеделник кафето винаги има друг вкус. Очакването, че все пак нещо хубаво може и да се случи. Нервните две цигари, изпушени с минута по-рано от обикновено. Бръсненето след пропуска да хванеш самобръсначката в събота и неделя. Почивката, която автоматично е забравена и ти пак се чувстваш изправен на нокти – котарак, останал без хрупкавите си парчета „Уискас”. Пролетната доза витамини, които отново не изпиваш и тревогата, че това ще досъсипе имунната ти система. Сутрешният блок на „Нова телевизия” и физиономията на поредната измислена „Мис България”, за която знаеш от в. „Уикенд” още от преходния четвъртък... Взимаш душ, водата се стича несигурно по тялото ти, но ти уверено разчиташ тя да отмие идеята за цикличност: понеделник, вторник, сряда... Риза, вратовръзка, лъснати обувки и парфюм. Последен поглед в огледалото, заключване на входната врата. Тръгваш. Крачиш с мисълта за някой следващ ден, усещайки мириса на течния препарат, с който е изпрана ризата ти. Ще усещаш този мирис поне още час. После ще изчезне като изненадата от понеделника, останала на дъното на чашата с кафе...

събота, 24 април 2010 г.

Без теб не съм

Не мога да съм влюбен, щом без теб
животът губи въздух и е жаден –
Оставям стъпки, не вървя напред;
похапвам уж, а си оставам гладен.

Не мога да обичам, щом не си
облегната постарому на мене –
Дори просторът да изглежда син,
без слънцето небето е студено.

Не мога да те търся, щом за мен
не си била откривана изобщо –
Нощта копнее пак да стане ден,
денят копнее да се сгушва нощем.

Не мога да съм жив, когато ти
живееш с друг и в друго измерение –
Кому са нужни детските мечти,
щом в стaростта ни липсва вдъхновение?

Така че не напускай моя сън,
не ме оставяй в будно състояние...
Без теб не съм, наистина не съм –
Без теб е безтегловност. И мълчание.

четвъртък, 22 април 2010 г.

Нямам време

Не ме въвличай в твоите истории,
достатъчно интриги ме оплитат...
Човеците са хора на теория,
на практика свирепо си налитат

и блъскат се с обидни констатации,
измислици, невежество, омраза –
Не ме поставяй редом със простаците
и между „този рече”, „онзи каза”,

защото нямам време да се губя
сред жалкото бездушие на всички –
все още искам сутрин да се будя
от слънце и от песните на птички.

вторник, 20 април 2010 г.

Упражнение по свикване

Ревност за любов. Ревността от любов е шаблон. Машинално „Обичам те!” в първата фаза на съня. Озъртането липсва, а мислите са блажено отпуснати в теб. Покоят на сигурността, че притежаваш... Ръка, която се е метнала върху тялото ти. Ръка, забравила да прегръща, но докосваща те. Издишване във врата ти, вдишване на парфюма ти. Упражнение по свикване. Заспиването. Понякога сънуването. Събуждането. „Обичам те!” и за закуска. Ревност за любов. Вървиш и се надяваш да я срещнеш зад ъгъла. Да я разпознаеш отново по мириса на прясно сварено кафе в някое случайно бистро по пътя...

четвъртък, 15 април 2010 г.

Силуети

Дъждът е тъга, завладяваща на капки. Самотни витрини, втренчени в нищото. Отразяващи силуетите на минувачи със забравени чадъри. Случайни хора, изпуснали трамвай, който обичайно ги откарва някъде. Глухи клаксони, които стряскат сивите софийски улици. Коли, влачещи се по полуизтритата осова линия. Имитация на суматоха. На оживеност. Цигарата е мокри, дърпа се да бъде изпушена. А е едно от малкото удоволствия, докато прескачаме локви. Студено е. В края на април тъгата не иска да ни напусне. Продължава да вали. Излива се в нас капка по капка и предизвиква ужас, че ще бъдем удавени. Само инстинктът ни държи будни. Нощно време сме сомнамбули, търсещи слънцето. Денем сме будни мъртъвци, които се плашат от водата. Тези две състояния също създават илюзия за кръговрат. Мислим се истински живи.

вторник, 13 април 2010 г.

Червен конец

Орисници – завистници омайваха ме всякак,
овикваха ме жадно и с гняв несъкрушим;
Чак Вятъра надвикваха с ужасния си крясък,
играеха ми танци на огън, но без дим,

И с мисъл за вода в коритото безводно
на мъртвата отдавна, забравена река,
подхвърляха ме помежду си смешно и свободно
и всички се кълняха, че все ще е така,

докато не разбраха, олисани в играта,
че слагам на главите им за всяка по венец,
защото на играта им променя правилата
не Господ, а на китката червеният конец.

понеделник, 12 април 2010 г.

Отвъд

Ще върнеш с лихва всеки грях към мен,
макар че пак ще искаш да си с мене.
Ако с тебе съществувахме за ден,
към края на деня ще е студено,

защото прошка има по веднъж.
Не можем в прошката да се повтаряме.
Дори любовно да умира мъж,
в смъртта отнася чувства непрощавани –

да може после в другия живот,
където няма слънце, дъжд и вятър,
да продължи да мисли за любов –
любов неподражаема и свята.

четвъртък, 8 април 2010 г.

Толкова

Отдалечаваш се. Ставаш все по-малка. Планинско ехо. Представа за море. Вятър, който някога е рошил коси. Тялото ми не изпитва болка. Умът ми е зает с други неща, с малки неща, които биха могли да се окажат значими. Продължавам напред. Колко просто може да бъде всичко. Колко просто може да ни има, разделени един от друг. Дори онзи портрет на Бергман вече не напомня теб. Стои закачен на стената, интелектуализирайки настоящото осъзнаване на свободата ми. Толкова.

вторник, 6 април 2010 г.

Mute

Мълчи. Дръж очите си затворени. Нека си остана под клепачите ти. В състояние на безтегловност. И аз ще мълча. Думите често изопачават смисъла. Думите често ни раздалечават един от друг. Пиши ми. Обичам думите, написани от теб. Говорът е объркващ. Шепотът също. Истински любовни са немите филми. Филмите, в които виждаш състояние на влюбеност. В които има само музика. Защото музиката изявява чувствата по – силно от всички думи на света. Затова ме остави на тишината под клепачите си. Тя ми дава далечно и прозрачно усещане за слънце. Мисъл за светлина. Светлина, която знам че присъства, но не може да бъде докосната, докато сме един в друг...

понеделник, 5 април 2010 г.

Мотиви

Мотиви за любов, мотиви за раздяла -
причините валят в следобедна тъга...
Понякога съм ням, и ти си онемяла,
и бъркаме кога е ТОГАВА и СЕГА.

Оплетени в лъжи, преглътнати на едро,
поглеждаме се пак по навик усвоен –
И гледаме на връзката си прекалено ведро –
мотивът да съм с теб – от теб наизустен...

четвъртък, 1 април 2010 г.

От другата страна

Колко време е нужно, за да се науча да чакам?
Колко път да извървя, колко зими да студувам?

Ти си все от другата страна.

Любовта е някъде между деня и мрака –
видя ли я, ще я нарисувам
върху лист –
да бъдеш денонощно в джоба ми...

Ти си все от другата страна.

Как се нарича искането да бъдеш споделян?
Как става така, че докато те няма
сезоните се сменят?
Уж изпреварвам часовете своевременно
на път към теб,
а ти си все така от другата страна. Сама.