Орисници – завистници омайваха ме всякак,
овикваха ме жадно и с гняв несъкрушим;
Чак Вятъра надвикваха с ужасния си крясък,
играеха ми танци на огън, но без дим,
И с мисъл за вода в коритото безводно
на мъртвата отдавна, забравена река,
подхвърляха ме помежду си смешно и свободно
и всички се кълняха, че все ще е така,
докато не разбраха, олисани в играта,
че слагам на главите им за всяка по венец,
защото на играта им променя правилата
не Господ, а на китката червеният конец.
Няма коментари:
Публикуване на коментар