четвъртък, 8 април 2010 г.

Толкова

Отдалечаваш се. Ставаш все по-малка. Планинско ехо. Представа за море. Вятър, който някога е рошил коси. Тялото ми не изпитва болка. Умът ми е зает с други неща, с малки неща, които биха могли да се окажат значими. Продължавам напред. Колко просто може да бъде всичко. Колко просто може да ни има, разделени един от друг. Дори онзи портрет на Бергман вече не напомня теб. Стои закачен на стената, интелектуализирайки настоящото осъзнаване на свободата ми. Толкова.

Няма коментари:

Публикуване на коментар