неделя, 31 юли 2011 г.

Радост


Колко е малка
човешката радост –
детска близалка
в наивната младост.

Кратка, но вечна
и неоспорима –
сладост далечна,
но в спомени зрима.

Другото няма
от нейната същност...
То е измама.
В усмихната външност.

събота, 30 юли 2011 г.

Оргазъм

 Този път ще те обладя по нов начин. Когато телата ни се споделят рутинно, техниките на необходимостта да се притежаваме взимат връх. Страстта я има, разбира се. Но любовта престава да бъде аргумент. Затова сега ще ме имаш, все едно съм чужд. Сигурен съм, че ти е минавало през ума да го направиш с непознат. Ето, сега аз ще бъда непознатият. Трябва ми малко време, за да избера между агресията на шведско порно и свенливостта на герой от стар руски филм. Подозирам, че изгаряш от желание да бъдеш доминирана. Подозирам, че даже би се зарадвала на камшик, латексови дрехи и чифт белезници. И понеже очакваш именно това, аз избирам класическата предлюбовна игра на черно-бялотокино. После, когато след около четиридесет минути останем голи и когато най-сетне настъпи моментът да бъда в теб, всичко ще си дойде на мястото. Виковете на твоят оргазъм  ще взривят тишината на тъмните прозорци, което ще е сигурен знак, че си ме разпознала.

петък, 29 юли 2011 г.

Въвлечен в теб


Тебе нарочих.
Теб си представях.
Всички пороци
с теб преживявах.

Още от малък
знаех за тебе –
не от квартала -
в сън бях обсебен.

Ти ме въвлече
жадно в съня си.
Късно е вече.
Друго не търся.

Моя си. Твой съм.
Всичко е ясно.
С тебе в покой съм.
И е прекрасно.

четвъртък, 28 юли 2011 г.

Любов по време на празници


            В последно време всеки празник е подсещане за теб. През останалите часове оставаш встрани. Хубава картина, с която очите са свикнали. Когато има повод за празнуване, сякаш отново те съзерцавам. Подсетен от обстоятелствата, че платното си струва да бъде припомнено. После всичко връща монотонния си ритъм. Вещите заемат местата си. Само прислужницата ги помества по време на седмичното почистване. Дрехите ти непослушно са пръснати наоколо. Говорът на телевизора предизвиква монолози. Монолозите са мисли, които изписвам с думи за теб.
            Зрелостта неусетно преминава в остаряване.
        Затова сега, когато отново е празник, държа малка кутийка в ръцете си. Заставам пред картината, окачена на стената преди години, и за пореден път се изненадвам, че с времето ти изобщо не си се променила.

сряда, 27 юли 2011 г.

Секс


Споделяме се, сакаш
от утре сме си чужди.
Попива жадно мрака
телесните ни нужди,

наднича забранено
под леко одеало...
На мрака е простено
да гледа недоспало.

Когато се наситим
любов да правим двама,
дали съм с теб не питай,
гушни ме в тебе само.

Сама с друг

Домът ни пуст е. Само аз оставам.
Не разпознавам твоето лице.
Потъват бързо в някаква забрава
прегръдките на твоите ръце.

Домът е пуст. И друго нищо няма.
Спокойствие след минала тъга.
Единствената ми любов голяма
стопила се е сякаш със снега.

Пустее тук. Но някъде дълбоко
в обърканите фази на съня
лицето ти ще търся напосоки
от страх, че с друг си някъде сама.

вторник, 26 юли 2011 г.

Празна стая


Суетата уморява.
Като любовта е.
Неусетно избледнява
като празна стая.

Както всяко друго нещо
има я, изчезва...
Все едно е първа среща -
кратка и нетрезва.

Губим цялото си време
в мисли тривиални,
но тешим се, на колене,
с думи самохвални...

понеделник, 25 юли 2011 г.

Отровна красота


Отровни са най-пъстрите цветя.
Божествено красиви, но опасни.
Отровна става също любовта,
съмнения щом правят ни подвластни.

Не се съмнявай никога във мен.
Доверието между нас е важно.
Помни, че всеки страх несподелен
за връзката ни е петно прокажно.

Обичаш ли ме, както е сега,
за моята любов ще си готова.
Налегне ли те страх или тъга,
прониква в тебе нейната отрова.

неделя, 24 юли 2011 г.

В теб


Облечена си в новата ми риза.
Прозира леко нежната ти плът.
Във тялото ти мислено навлизам
/така добре познавам този път/.

Познавам всеки допир, всяка ласка,
изтръпването, звуците, страстта...
Тогава притежавам те без маска –
ти, в тебе аз, и в двама – любовта.

събота, 23 юли 2011 г.

Ирония на голотата


Днес най-големият връх на въображението ми е голото ти тяло. Днес въображението е повече предманемерено. Заседнало между глътките горчиво кафе и разсеяните кръгове на цигарения дим. Старая се да те обичам, затова често си припомням гръбнака ти, раменете ти, лицето, очите... Сякаш, ако за малко затворя очи, любовта ще ме напусне на секундата.
И така, докато се взирам през дима в стаята, въображението ми става игриво, придобива смелост и лека арогантност. Спускам ръцете си бавно. Трепериш. Настръхваш. Зърната ти се втвърдяват. Омаляваш.
Запалвам цигара и за теб. Поднасям я към устните ти. Обожавам да наблюдавам вдишването и издишването ти. Вдишване – тук съм. Издишване – още съм твой.
Имаме още много цигари...

петък, 22 юли 2011 г.

Единствено към теб


Съдбовно с тебе съм обвързан.
От детство ти си любовта.
Не те откривам. Но не бързам.
Така отлагам радостта.

Насладата е по-голяма,
когато стане отведнъж.
По-важното е, че сме двама.
За мене хубаво се дръж.

Не ме изпускай. Дръж ме здраво
и с мене продължи напред...
Аз с всяка крачка приближавам
към теб. Единствено към теб.

четвъртък, 21 юли 2011 г.

Не сега


Не искай съпричастност.
Сега не съм готов.
Под видната пристрастност
е рано за любов.

Понякога е нужно
страстта да озаптя
и в порив теменужен
насън да полетя.

Небето ме привлича.
Морето. И брега.
И тебе ще обичам.
Не още. Не сега.

сряда, 20 юли 2011 г.

Зряла тъга


До тук. Пристъпва леко тишината.
Владея всички чувства засега.
Захлопне ли веднъж след теб вратата,
остава с мене зрялата тъга.

Обичам те, но стана твърде късно.
Изпуснахме големия момент.
Тъгата нежно милва ме небръснат…
Отиваш си. Желая ти късмет.

вторник, 19 юли 2011 г.

Теб обожавам


Падах, но ставах.
Влюбвах се. Мразих.
Взимах. Раздавах.
Тайни опазих.

Исках. Не исках.
Смях се и плаках.
Зъбите стисках.
Тебе все чаках.

Мина животът
в мисли и думи -
тиха Голгота
с кръст помежду ни.

Днес сме накрая
и осъзнавам:
Тука е раят.
Теб обожавам.

понеделник, 18 юли 2011 г.

Остави ги


За всички е скандална
любовната ни връзка.
А тя е огледална
на страстите им дръзки.

Не искат да приемат,
че имаме причина.
Не ще ни я отнемат,
докато нас ни има.

Сред клюките им жалки
и вечните интриги
за обич стават малки,
така че - остави ги.

Не са виновни тези,
които все ни сричат –
словата са протези
в стремежа да обичат.

неделя, 17 юли 2011 г.

Любовен страх


От страх опустошен,
от гняв при този страх,
да бъда съкрушен
с ирония и смях

за чувствата към теб
от плахата любов,
аз бягам все напред
и търся повод нов

да бъда все встрани,
и в глуха тишина
да тръпна, щом звъниш
на входната врата.

Принадлежност

Ако не ме дочакаш,
а слънцето се скрива зад хълма;
Ако и последната ти надежда е за мен,
когато птиците затихват във дърветата;
Ако отчаяно ръцете ти ме търсят в тъмнина,
на която луната иска да се отдаде изцяло;
Ако ти е студено, но въпреки това
стоиш навън, взираща се;
Ако лудостта е на път
да превземе мисълта ти,
и всяка мисъл е посветена на мен,
твой съм.
Завръщането ми при теб
е неизбежно – като песен,
в която човек се влюбва
завинаги.

петък, 15 юли 2011 г.

Нуждая се от думи


Отдавна не говорим.
Отдавна ни е тясно.
Живеем в свят престорен,
в мълчание опасно.

Душите са заспали.
Сърцата не пулсират.
Живеем, неразбрали,
че всъщност протестират.

Целувките ги няма.
И радостите също.
Живеем, уж сме двама,
а е самотно вкъщи.

Попитай ме за нещо.
Нуждая се от думи.
Живеем, но невещо
за всичко помежду ни...

четвъртък, 14 юли 2011 г.

Така е отдавна


Събличам те бавно.
Целувам те меко.
Така е отдавна.
Спокойно и леко.

Докосвам те, сякаш
едва те познавам.
Срамува се мрака.
А аз се смалявам.

Сега ти си моя.
В леглото. Пред мене.
Щастлив съм. Спокоен.
Пред теб. На колене.

сряда, 13 юли 2011 г.

Обичан е. Желан.


За първи път обичан.
За първи път желан.
В очите на момиче
не се оглежда сам.

Очите отразяват
за двама светлина.
За първи път остава
за дълго при жена.

Тя става за съпруга,
но бракът е капан...
Не иска нищо друго.
Обичан е. Желан.

вторник, 12 юли 2011 г.

Друго няма


Ти си водата.
Вятърът - ти си.
Цвете в тревата.
В мидата - бисер.

Ти си внезапна.
Дар си ог Бога.
Невероятна.
Без теб не мога.

Ти си онази
любов голяма,
дето ме пази.
И друго няма.

понеделник, 11 юли 2011 г.

Ангелски контрасти


Ангелите се срамуват
днес от тъмните ни страсти.
Трябва ли да съществуват,
щом сме техните контрасти?

Ангелите не умеят
да се лъжат помежду си.
Явно скучничко живеят.
Нито пият, нито друсат.

Ангелите кротко чакат
някак да ги забележим.
Ах, дано да ни дочакат,
нас, човеците невежи?

Знаех отпреди


Аз знаех отпреди,
че трябва да те имам.
Сред падащи звезди
в небето беше зрима.

От малък вярвах в теб
и чаках, чаках, чаках...
Рисувах ти портрет,
пред него с радост плаках.

Когато ти дойде,
животът ми започна
да бъде подреден,
добър и непорочен.

Звездите падат пак...
Нали след мене в мрака
и друг очаква знак,
че някой него чака.

неделя, 10 юли 2011 г.

Любов по същия начин



Ако трябва да те срещна отново, ще го направя по същия начин. Ще предупредя възрастната жена, за да бъде там с цветята си. Ще купя същите бели маргарити, без да знам, че предстои да разбера за теб. Ще се усмихна на тази жена, ще се възхитя на всяка нейна бръчка, белязала лицето й от минали любови. После тази възхита ще премине върху теб – вирус, който поразява внезапно. Ще попиташ колко е часа, забравила че бързаш. Ще ти отговоря, че времето никога няма значение и че в бързането просто го пропускаме. Белите маргарити ще се озоват в ръцете ти и така ти окончателно ще бъдеш заразена с любовта ми. Ще се появи онази изненада на лицето ти, с която винаги ме посрещаш сутрин, когато отвориш очи и ме намираш до себе си. Ще оставя всичко така, както си беше. А когато и твоето лице бъде белязано с хилядите бръчици на любовта, ще продължа да бъда до теб. Целувайки ги.

Ревнива целувка


От ревност ли горчи
целувката ти вяла?
Щом всичко помрачи,
защо си ми я дала?

Не ми е нужна тя,
понеже е измамна –
целува любовта
с целувка бездиханна...

четвъртък, 7 юли 2011 г.

Всичко е нищо


Всичко е нищо.
Бяло и черно.
Детско стрелбище.
Кратко модерно.

Всичко е само
мисъл за нещо.
Бяхме ли двама?
Имахме среща...

Втренчен обратно
в бездна голяма –
безрезултатно.
Тебе те няма.

В своето нищо
се фокусирам.
Нямаме среща.
Мен си намирам.

Зависим от теб


Попивам всяка твоя дума.
Потъвам в твоите ръце.
В ръцете ти съм просто струна
без глас, без дъх и без лице.

Опитвам се да съществувам,
когато няма те до мен.
Без теб не спирам да тъгувам.
Зависим съм от теб съвсем.

Докосвай тялото ми нежно.
Не гледай нотите. Свири.
В ръцете ти е безметежно,
когато си далеч дори.

сряда, 6 юли 2011 г.

Целувка


Целувка лека. Малко джаз.
Цигарите са неотменни.
Димът се рее между нас.
След малко с тебе ще си легнем.

Сега е време да мълчим,
потънали в прегръдка сладка,
сами в цигарения дим
след нашата целувка кратка.

Ще те целувам цяла нощ,
но нека още те погледам
за радост, а и за разкош,
та сякаш ми е за последно.

вторник, 5 юли 2011 г.

Присъствам само


Във тази стая
те целувах.
Докоснах рая.
Съществувах.

Сега те няма.
Не въздишам.
 В живот без двама
трудно дишам.

Живот без двама.
Празна стая.
Присъствам само.
Сам съм в рая.

понеделник, 4 юли 2011 г.

Малките неща


Обичам простотата
на малките неща –
звука на тишината,
перваза със цветя,

простора на небето,
вълните на море...
Завръщам се, където
се чувствам най-добре.

След всичката умора
животът ми е нов -
при мъничките хора
с голямата любов.

неделя, 3 юли 2011 г.

Опитомяване


Не можем да бъдем опитомени. Свободата е егоистична, само изглежда общодостъпна. Затова има различни видове любов. Любов от пръв поглед, изгубена любов, невъзможн любов, удобна любов, единствена, втора, поредна... Самосъхраняваме се в представите за нещата. Самите неща ни карат да се чувстваме зависими и лабилни. Цветето в ръка е истинско. Цветето във въображението също. Занимават ни въпроси и съмнения. Будното съзнание е огледало на съня. Времето не съществува. Часовниците са измислени от нас, но движението на стрелките гонят само себе си. Имаме причина да сме самонадеяни.
Опитомяването на лисица е прекрасна идея преди лягане. Но това е невъзможно, тъй като не сме опитомили самите себе си. Приказките и добрите истории компенсират онова, което ни липсва, за да бъдем съвършени. Затова често сме неразривно свързани с тъгата и носталгията. И докато интелектуално се стремим да намерим нещо, което да опитомим, забравяме единственото важно нещо на света: животът ни е даден, за да бъдем щастливи. Няма друга причина. Всички други въпроси са маловажни.

Нищо друго


Другото е ясно.
Двамата го знаем.
Хванати на тясно,
в порив осезаем,

думите изрекли
в клетва постоянна,
с тебе сме врекли
в обич непрестанна.

Другото е само
някаква причина.
Друго нищо няма.
Само нас ни има.

събота, 2 юли 2011 г.

Навлизам в теб


Навлизам в теб като съмнение.
Оставам трайно в твоя свят.
Възпявам те в стихотворение,
превръщам те в любим цитат.

Нахлувам шеметно в главата ти,
превземам бързо твоя ум.
По цигански крада душата ти
без срам, без милост и без шум.

Така в едно противоречие
да бъда сам или със теб,
избрах за мен да си наречие
на рая - днес и занапред.

петък, 1 юли 2011 г.

Животът


Когато нещо си отива, понякога падат звезди.
Когато падат звезди, някъде някой се ражда.
Когато някой се ражда, друг го носи на ръце и изпитва радост.
Когато има радост, смисълът на всичко е в камъните, във въздуха и в Слънцето.
Когато Слънцето изгрява, новото начало винаги е обещаващо.
Когато правиш обещания, знаеш че някой разчита те да бъдат изпълнени.
Когато изпълняваш желание, приличаш на ангел.
Когато ангелите са около теб, усещането за спокойствие не те напуска.
Когато си спокоен, увереността да продължиш се множи.
Когато даваш много, много ще получиш, макар да не го проумееш.
Когато осъзнаваш страданието, ставаш мил.
Когато си мил, остаряваш добър и състрадателен.
Състраданието ражда звезди.
Звездите умират, за да продължи животът.

Обичам те. Сега.


Не пушиш. Нещо си тревожна.
Ела до мен. До мене поседни.
Понякога е много сложно.
Понякога се чувстваме сами.

Ще помълча минутка с тебе -
и затова ме има тук, нали?
Мълчанието ще разтреби.
Ела до мен. Седни. Навън вали.

В дъжда е важна всяка капка.
Дъждът измива тихата тъга -
тъгата под дъжда е кратка...
Седни до мен. Обичам те. Сега.