сряда, 20 юли 2011 г.

Зряла тъга


До тук. Пристъпва леко тишината.
Владея всички чувства засега.
Захлопне ли веднъж след теб вратата,
остава с мене зрялата тъга.

Обичам те, но стана твърде късно.
Изпуснахме големия момент.
Тъгата нежно милва ме небръснат…
Отиваш си. Желая ти късмет.
Публикувано от Добромир Банев в 12:41

2 коментара:

  1. Георги Попов20 юли 2011 г. в 13:23

    Желая ти
    ЗРЯЛА РАДОСТ.
    Макар и да е рядкост ТЯ.
    Докосвате по небръснатата буза
    и отминава безразлична ТЯ.

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен20 юли 2011 г. в 20:33

    Банев, при теб само може да се мълчи и да се въздиша - освобождаваш толкова човешки емоции, звучиш толкова истински... поклон пред таланта ти!

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)