Принадлежност

Ако не ме дочакаш,

а слънцето се скрива зад хълма;

Ако и последната ти надежда е за мен,

когато птиците затихват във дърветата;

Ако отчаяно ръцете ти ме търсят в тъмнина,

на която луната иска да се отдаде изцяло;

Ако ти е студено, но въпреки това

стоиш навън, взираща се;

Ако лудостта е на път

да превземе мисълта ти,

и всяка мисъл е посветена на мен,

твой съм.

Завръщането ми при теб

е неизбежно – като песен,

в която човек се влюбва

завинаги.