четвъртък, 28 юли 2011 г.

Любов по време на празници


            В последно време всеки празник е подсещане за теб. През останалите часове оставаш встрани. Хубава картина, с която очите са свикнали. Когато има повод за празнуване, сякаш отново те съзерцавам. Подсетен от обстоятелствата, че платното си струва да бъде припомнено. После всичко връща монотонния си ритъм. Вещите заемат местата си. Само прислужницата ги помества по време на седмичното почистване. Дрехите ти непослушно са пръснати наоколо. Говорът на телевизора предизвиква монолози. Монолозите са мисли, които изписвам с думи за теб.
            Зрелостта неусетно преминава в остаряване.
        Затова сега, когато отново е празник, държа малка кутийка в ръцете си. Заставам пред картината, окачена на стената преди години, и за пореден път се изненадвам, че с времето ти изобщо не си се променила.

Няма коментари:

Публикуване на коментар