четвъртък, 30 юни 2011 г.

Спи, любима моя, спи


Не приписвай самота.
Аз самотен не оставам.
Тук, зад моята врата,
себе си доопознавам.

Не приписвай и тъга.
И тъгата ми е чужда.
Непривично, но сега
аз от мен си имам нужда.

Просто малко потърпи.
И за теб ще има време...
Спи, любима моя, спи.
Сам ще дойда да те взема...

Любовна бутилка


До дъно те изпих.
Погълнах те до капка.
От другите те скрих,
любов добра и сладка.

Сега ще си у мен,
във мъжките ми вени,
в кръвта ми - ден след ден -
ще бъдеш всъщност мене.

А нощем ще твориш
във спящия ми мозък,
сънят ще е фетиш
за будната ми проза.

Тъй дълго си била
в бутилката нахалост...
Любов, добре дошла
в самотното ми тяло.

сряда, 29 юни 2011 г.

Суета


Суетата се гримира.
Слага мъничко червило.
Нищо няма да я спира
пак да се усмихва мило.

Огледало отразява
съкровените й страсти.
Тя сама се вдъхновява
и сама си казва Здрасти.

Ако малко я обидиш,
става тъй високомерна...
Щом пропуснеш да я видиш,
получаваш точка черна.

Галиш ли я, тя е твоя –
винаги неотразима -
бляскава насред пороя
и гореща посред зима.

Суетата е онази
малка кучка озверяла –
тя от другите ни пази
и на срещи, и в раздяла.

вторник, 28 юни 2011 г.

Очите не престават да искат


            Раздялата е мълчалива. Погледите престават да се срещат. Липсва допир на ръце и тела. Ако телевизорът не е загасен, чувството за гузност е по – слабо. Вината винаги олюлява. Адреналинът те залива като дъжд, който не оставя локви. Наводнява те само отвътре. Все едно си гъба. Проява на сила е да не затръшнеш вратата след себе си. И на интелигентност. Споделяният живот е съществувал. Забравата предстои. Това е. Обърнеш ли гръб, лицето ти продължава да гледа напред. Очите никога не престават да искат. 

понеделник, 27 юни 2011 г.

Ангели


И ангелите там
не смеят да пристъпят,
тях също ги е срам...
Поканих ги в съня ти.

В съня те по-добре
ще свикнат с любовта ни -
за техните криле
тогава ще се хванем,

и с тях ще полетим
от всичко надалеко -
аз, твоят мъж любим,
ти, моята утеха.

неделя, 26 юни 2011 г.

Заточени в любов


Въже от скрити думи
преметнали сме двама.
То пази помежду ни
история голяма.

Заточени от фрази,
се гледаме в очите...
Каква любов е тази –
се питат – щом мълчите?

Такава обич няма –
привързана и трайна...
Затворници сме само
в любовната си тайна.

събота, 25 юни 2011 г.

На открито


Бели салфетки.
Чаени свещи.
Въздухът лепкав.
С теб съм на среща.

Късна вечеря
срещу „Табако”...
Джазът лежерен.
Двамата в мрака.

Чаша дайкири,
вино за тебе –
допир копринен,
светски разтребен.

В тази градина
лятна и няма
има причина
с теб да сме двама –

твоята лична
и моята тайна -
че те обичам.
И е безкрайно.

петък, 24 юни 2011 г.

Магьосница


Магьосницата стана рано.
Оправи тоалета си.
Успокои един кичур и косата й окончателно придоби вид.
Облече бяла прозрачна рокля.
Зазорява.
Тръгна боса по тревата.
Росата е хладна.
Стрък по стрък започна да събира омайни билки.
Любовта трябва да бъде омайна.
Погледна към червения диск на слънцето.
Продължи да мълчи.
Щурците пеят. Защо й е да говори.
Омайните билки се берат в мълчание.
Истинската любов не се нуждае от думи.
Отварям очи.
До възглавницата си намирам цвете.
Какво ли си е пожелала, докато съм бил в ръцете на съня?

четвъртък, 23 юни 2011 г.

През мен


Сълзите на дъжда
измиха всяка болка.
Оставиха ръжда
след себе си и толкоз.

Дъждът не промени
копнежа да те имам.
Уж спомена изми,
а ти остана зрима

за моите очи,
потънали в зелено...
Пред мен си и мълчиш,
и взираш се през мене.

Какъв бе този дъжд,
оставил тихо в локви
един обичащ мъж
и чувствата му мокри?

сряда, 22 юни 2011 г.

Tире - любов


Готина си.
Факт е.
С мен да си ин  -
фаркт е.

Лудичка си.
Дива.
Влюбен съм ща –
стливо.

То е ясно
някак -
като отпе –
чатък...

Връзка


Скуката е глупавата сестра на Отегчението.
Тя обожава шареното.
То е изморено от свръхцветното.
Не се държат за ръце.
Роднинската им връзка е в непрекъснат застой.
Цигареният дим опушва двамата.
Питиетата са неизменни.
Скуката надува музиката докрай.
Отегчението предпочита питие в тишината.
Имат сходно ДНК.
Солидарността между тях остава невъзможна.
Тя не знае да обича.
То е уморено от прекалена любов.
Живеят врата до врата, но се избягват на площадката.
Никой не бърка звънците им.
Обикновено тя събира шумни компании.
То предпочита ваната.
Отегчението пали свещи.
Скуката подпалва страсти.
Два огъня. Единият бенгалски...

вторник, 21 юни 2011 г.

В тебе се свих


Сменях луни.
Сменях посоки.
Падах встрани.
Газих в дълбоко.

Щом те открих,
всичко приключи.
В тебе се свих,
сякаш съм куче.

С мен остани,
винаги с мене –
в много луни,
цялото време.

Ти пак си се напила


Ти пак си се напила.
Цигари. Смрад. Тъга.
От себе си се скрила
във сън дълбок сега.

Не искаш да си будна.
Копнеж. Мираж. Мечти.
Оставаш безразсъдна
към любовта ми ти.

И в пари алкохолни,
в мъгла от тлял тютюн,
промъквам се подмолно,
в пияния ти сън,

та в него да те гушна
за мъничко поне,
щом будна непослушно
на всичко казваш „не”... 

понеделник, 20 юни 2011 г.

Животът покрай мене


Минава ей така
животът покрай мене,
потупва ме с ръка
забързаното време.

Дори не проумях
лицето ти, ръцете,
наивния ти смях
и всичко в теб, което

пленило ме е там,
там някъде по пътя...
Теб имах ли, не знам,
но ставам по-безплътен,

така че ако ти
до мене си вървяла,
за всичко ми прости,
любов  поостаряла.

неделя, 19 юни 2011 г.

По обед те няма


По обед те няма.
Изчезваш със птици.
Но вкъщи сме двама
на вино и пица.

Говорим спокойно,
домашно говорим,
говорим обстойно...
Наздраве! Не спорим.

Когато се връщаш
след полета синкав,
с любов ме прегръщаш,
така, под сурдинка,

а вечер се виждам
в огромни зеници,
и сам си завиждам,
че влюбен съм в птица...

петък, 17 юни 2011 г.

Напушени целувки

            Не съм джойнт в джобчето ти. Не съм на разположение. Не можеш да ме свиеш и да ме изпушиш когато ти скимне. В състояние на наркоза, ти винаги искаш ПОВЕЧЕ. Параноята ти изисква от мен НЕВЪЗМОЖНОТО. Отказвам да бъда твой стимулант. Отказвам да бъда кривото ти огледало, в което винаги намираш себе си за неподражаема и великолепна. Ще ми се да остана отвъд теб, от другата страна на твоето състояние на любов. И ако понякога ми хрумва мисълта да си припомня ентусиазма ти да ме обичаш, то е заради ПРОПУСНАТИЯ МОМЕНТ да се науча да оставам цял след напушените ти целувки...

Цветята не знаят


Още не знаят
моята тайна –
просто гадаят,
чакат случайно

сам да им кажа,
че те обичам;
да им покажа,
че съм различен

в твоите леки
плахи целувки,
скрито от всеки
и без преструвки.

Нищо не знаят
още цветята...
Просто гадаят
по любовта ти...

четвъртък, 16 юни 2011 г.

Любовно наказан



Отричам тъгата.
Страха си отричам.
Поемам вината,
че тебе обичам.

Готов съм да бъда
любовно наказан –
с любовна присъда
да бъда белязан;

докато ме има,
да страдам съдбовно
по тази причина –
че страдам любовно.

сряда, 15 юни 2011 г.

Спестените "Обичам те"


            Белите божури са невинни. Затова понякога изглеждат тъжни. След дъжд блестят, събрали в себе си всичките любовни сълзи на света. Обикновено любовта е тъга.
            Ако можехме да говорим с божурите, щяхме да научим повече за чувствата. Или просто трябва да си припомним как се разговаря с тях.
            Крясъците наоколо ни заглушават. Гневът убива ентусиазма да възприемем красотата. Едва чувам ти какво казваш. Едва те разбирам.
            Белите божури изглеждат сами, а всяко тяхно мълчание е едно спестено „Обичам те!”...

вторник, 14 юни 2011 г.

Молитва сутрин


Дано те заслужавам.
Дано не се изгубя,
докато продължавам
с тебе да се будя.

Дано да е кармичен
животът ми със тебе –
щастлив, че съм обичан -
пък нека е последен.

понеделник, 13 юни 2011 г.

За любов е късно


Толкова целувки...
Толкова прегръдки...
Всичко е преструвка.
Кратко като глътка.

Празната ми чаша
тебе отразява.
Няма да се плаша.
Сбогом. Продължавам.

Колко мимолетна
всъщност любовта е -
нежност малолетна -
болка с възрастта е.

Тръгвам. Продължавам.
Стана земетръсно.
Чашата остава.
За любов е късно.

неделя, 12 юни 2011 г.

Животът ни е стая


Повтаряме се. Нищо.
Вървим напред. Така ли?
А клюките ни нищят,
разтърсват ни скандали.

Променяме се. Факт е.
И движим се нататък.
Тревогата ни враг е,
животът ни е кратък.

Животът ни е стая,
препълнена от вещи -
сред вещите мечтаeм,
сами си палим свещи.

Стараем ли се? Много.
Къде е резултата?
Насън говорим с Бога,
наяве – с тишината...

петък, 10 юни 2011 г.

Не казвай нищо


Говоря ти. Говоря.
Не ми обръщай гръб.
Ужасен е затвора
на влюбената скръб.

Не казвай нищо. Слушай.
Обичам те! Така…
Дошло ти е до гуша
от моята ръка,

която още гали
косата ти на сън…
Обичам те! Едва ли
към мен вървиш навън…
  
Но искам да ти кажа
„Обичам те!”. Вали…
В затвора ми си стража,
нали? Нали? Нали?

четвъртък, 9 юни 2011 г.

Червенокоса


Теб ли сънувах?
Теб ли докосвах?
Теб ли целувах,
червенокоса?

Как те намерих?
Как в теб се влюбих?
Как те спечелих
и те изгубих?

Как ще живея?
Как ще обичам?
Как ще се смея
без теб, момиче?

Ти ли си тази?
Невероятно.
Себе си мразя.
Тръгна внезапно.

Пак те целувам,
пак те докосвам,
щом теб сънувам,
червенокоса...

сряда, 8 юни 2011 г.

Побираш се в чиния


Ти си розовият домат в салатата ми. Твърд, сочен и сладък. Една лъжичка зехтин, малко босилек и резен моцарела. Добиваш вид. Въображението ми лекува. Взимам ножа. Взимам и вилица. Отхапвам. Отпивам. Отхапвам. Отпивам. Пуша. Запалвам и втора цигара. Гледам как се смаляваш, задоволявайки капризите на моя мъжки стомах. Любовта при мъжа минавала през стомаха. Вкусна си. Отпивам. Вкусна си. Пуша. Лятото едва започва. Лятото не е сезонът на дините, а на розовите домати. Лятото си ти. Побираш се в чиния...

вторник, 7 юни 2011 г.

Жена срещна мъж


В проливния дъжд,
излял се навън,
жена срещна мъж.
Мъжът аз не съм.

Аз просто видях
как той, а и тя,
така - под дъжда -
ей така – любовта,

ги спря изведнъж
сред локвите вън...
Жена срещна мъж.
Мъжът аз не съм.

понеделник, 6 юни 2011 г.

Дали те притежавам


Така те уважавам,
че без теб не мога
сам да изживявам
своята тревога,

че не ме обичаш,
колкото е нужно,
и че се събличаш
някак равнодушно.

Така те уважавам,
толкова пристрастно!
Дали те притежавам
остава неясно... 

събота, 4 юни 2011 г.

Влюбеност

Защото обладан
от устните ти,
не помня на тревогата вкуса.
Защото светлината на лицето ти
пречупва се така,
че мене отразява във очите ти.
Защото птиците се върнаха,
когато осъзнах, че те обичам.
Защото нямам намерение
да престана да те искам,
дори когато не присъстваш.
Не питай за причината.
Любовта изключва аргументите.

петък, 3 юни 2011 г.

Очите ми и твоето лице









Когато ми е леко уморено,
когато се почувствам натъжен,
когато става парещо студено,
когато се заключвам вътре в мен,

когато се опитам да забравя,
когато ми се иска да мълча,
когато всичко нетърпимо става,
когато надделява в мен плача,

опирам се на меките ти длани,
оставям се на твоите ръце...
Достатъчно ми е да бъдем двама –
очите ми и твоето лице. 

сряда, 1 юни 2011 г.

Нека съм последен


Не те ревнувам.
Зная, че те имам.
Все теб сънувам -
ти си ми причина.

Не се съмнявам,
знам че ме обичаш.
Защо тогава
думи да изричаш?

Какво го нищим?
Нека съм последен.
Не искам нищо,
щом си имам тебе .