сряда, 26 ноември 2014 г.

По същото време

Всеки ден и по същото време
аз те виждам – унесена, лека –
в кафенето, на крачка от мене,
а от другите хора – далеко.

Всяка вечер към десет и нещо
наблюдавам прозореца южен –
вън е кучешки студ, в мен – горещо,
аз съм щастлив, градът ни е тъжен.

Всеки миг на ноември си струва,
както цялата идваща зима –
щом на крачка от теб съществувам,
няма друг начин –
лято ще има.

вторник, 25 ноември 2014 г.

Жената на 50

Жената и на петдесет години
е само вятър в лятната трева,
небе е, и море – лазурно-сини,
дъждът е, и дъгата след това.

Жената е без възраст. Тя обича.
Прощава всеки страх и всяко зло.
Единствено на себе си прилича –
безсмъртна като вечност
по любов.