четвъртък, 26 септември 2013 г.

Любовна умора

Убиват уморените коне.
И ние от любов сме уморени.
Дали ще ни екзекутират?
Не.
В умората ти пак прегръщаш.
Мене.

Не го мисли. Ще се смилят над нас.
Докосваме се нямо. Бавно.
Леко.
Разстрелът е поредният ни шанс
пак тебе да обичам.
Надалеко.

Конете ги убиват всеки път.
Над нас ще се смилят.
Нали сме хора…
Смъртта е само начинът отвъд
от нежност

да не чувстваме умора.

неделя, 15 септември 2013 г.

Докато полудявам, че те имам

На другите поети остави
пчелите и тревата да възпяват.
От толкова измислени треви
те с всяка дума бавно полудяват.

Такава си, каквато си. За мен
ти няма със какво да си сравнима.
Наслада хладна в слънчевия ден.
Утеха топла в идващата зима.

Такава си. По устните личи.
По допира. И всеки отпечатък
от теб навсякъде по мен личи.
Така е. И така ще е нататък.

Такава си, каквато само аз
чрез думите портретно те рисувам.
Метафорите? Те не са в анфас,
когато искам, галя и целувам.

Пчелите и тревата са си там.
Такава си. Със нищо несравнима.
Аз всички мои думи ще ти дам,

докато полудявам, че те имам.