четвъртък, 26 септември 2013 г.

Любовна умора

Убиват уморените коне.
И ние от любов сме уморени.
Дали ще ни екзекутират?
Не.
В умората ти пак прегръщаш.
Мене.

Не го мисли. Ще се смилят над нас.
Докосваме се нямо. Бавно.
Леко.
Разстрелът е поредният ни шанс
пак тебе да обичам.
Надалеко.

Конете ги убиват всеки път.
Над нас ще се смилят.
Нали сме хора…
Смъртта е само начинът отвъд
от нежност

да не чувстваме умора.

Няма коментари:

Публикуване на коментар