понеделник, 30 декември 2013 г.

Ръцете знаят

Животът? Той е всичко онова,
което се изплъзва от ръцете –
безшумен вятър, шепот на трева,
копринено небе, невинно цвете.
С теб двамата сме само мизансцен.
Телата си споделяме по право.
Изглежда, полудяла си по мен.
Изглежда, до уши съм хлътнал здраво.
Измисляме си нежни имена.
Остава любовта неназована.
Сред четири годишни времена
опитваме се да останем двама.
Телата помнят. Думите горчат.
Изплъзва се животът. Ние също.
Ръцете? Те умеят всеки път

еднакво да убиват и прегръщат.

петък, 27 декември 2013 г.

Memento mori

Не се повтаря нищо в този свят.
Променяме се – и в лице, и в чувства.
Да, Дориан остава вечно млад,
но Оскар Уайлд разбира от изкуство.
И любовта по малко се мени.
Тя в много роли се превъплъщава,
докато ръкопляскаме встрани,
подвластни на вселенската й слава.
Умират всички падащи звезди,
след тях избухват някъде свръхнови…
Смъртта е само кратък миг преди
да се родим за любовта.

Отново.

понеделник, 23 декември 2013 г.

Коледно

Чайковски. Дворжак. Моцарт и Шопен.
Бутилка от любимото просеко.
Подаръците? Имам теб. Ти – мен.
Целуваме се като в детство – леко.
 На Коледа не стават чудеса.
След нея свършва цялата година.
Елхата ни с любов ще украся –
не искам чудеса, любов да има.
Да бъдем здрави, нежни и добри.
Това ми стига. Нека е за двама.
Ядосаш ли ми се, преброй до три.

От прошката по-силна обич няма.

вторник, 17 декември 2013 г.

Викай

            Да ме зачеркнеш само с един есемес от живота си, означава че ти просто не познаваш живота и неговите правила. Правилата в отношението към другия са много повече от една целувка или кратка прегръдка. Не заслужаваш очите ми. Погледът ми ще се рее там, където ти никога няма да стигнеш, защото си избрала пътя на егоистичното си отчаяние.
            Есемесите са викове на страхливци.
            Викай.

            Дано някой те чуе.

петък, 13 декември 2013 г.

Там с тебе няма да ни има

Сега ще преобърна този град.
За мене си. Това – категорично.
От утре целият циничен свят
ще трябва заедно да ни приема.
Лично.

Светът на лицемерно матине
ще пие дълго в наша чест шампанско.
Там с тебе няма да ни има. Не.
Един със друг ще сме заети -
кански.

След малко ще ме видиш. Като дъжд.
Ще се явя очаквано внезапно.
Градът ще преобърна наведнъж,
за да съм с теб.
(Ще бъде бъзвъзвратно).

Дояж спокойно френския сладкиш.
Аз пет минути някак ще изтрая.
Шампанско?То е празничен фетиш
за тези,
дето не познават рая.


понеделник, 9 декември 2013 г.

В косите ти

Косите ти – капан за влюбен мъж.
Косите ти – така добре ги зная.
Аз рошил съм ги нощем неведнъж
в прегръдките на малката ни стая.

Косите ти – тъга и шепот ням,
докато леко галя и целувам.
Обичам нощем да се губя там –
в косите ти по-сладко се сънува.


сряда, 4 декември 2013 г.

Вещица (Любов)

В какво ли не е веща любовта.
Понякога на вещица прилича.
Затръшва гневно входната врата,
невинна пред леглото се съблича.

Обича и намразва. После пак.
Приключва и започва отначало.
С протрити джинси или в черен фрак,
красива е без грим и огледало.

Оглежда се в разплакани очи –
сълзите са от радост и от мъка –
скандали вдига, после пък мълчи,
уж тръгва, а остава след разлъка.

Душите ни разбърква всеки път.
От ярост удря, ала как целува!
Понякога е вещица. Светът
без вещиците пет пари не струва.


неделя, 1 декември 2013 г.

Три градуса по Целзий

Декември е. За нас е все едно.
Три градуса по Целзий. Топло. Мокро.
По – късно ще излезем с тебе, но
не слагай още новата си рокля.

Пералнята сама ще изпере.
Денят е къс, за виното е рано.
Диванът страстно котката дере.
Пералнята върти. Уют за двама.

По-късно може сняг да завали.
Декември крие много изненади.
Сега ще се обичаме. Нали?
Сега сме още влюбени. И млади.

Какво ще бъде после? Все едно.
Пералнята ще свърши. Ние също.
По-късно ще излезем с тебе, но
сега прегръщай.

Само ме прегръщай.

сряда, 27 ноември 2013 г.

Животът ни е кратък като песен

„Плачът е нещо незначително.
Въздишката е нещо дребно”.
(Емили Дикинсън)

Плачът е незначителен. Дали?
Въздишката не може да е дребна.
Със времето по-малко ни боли.
Поредната любов е предпоследна.

Забравят се и болка и тъга.
(По минали любови не тъгувам).
Въздишката е цвете сред снега.
А плача ли, то още съществувам.

Умира постепенно всичко в нас.
(Все някога ще ни застигне есен).
Смъртта е удивителен контраст.
Животът ни е кратък.

Като песен.

събота, 23 ноември 2013 г.

Понеже те обичам

Объркан като нежност е светът.
Не стигат шоколадите за сладост.
Любовите като оцет горчат,
а виното наподобява радост.
И в тази имитация на свян,
докато изневерите ни дебнат,
аз тази вечер пия вино сам,
но теб обичам, знаеш. 
До последно.
По-сладко е, защото мисълта,
че в съботната вечер теб те няма,
реална прави някак любовта
и с всяка глътка тя е по-голяма.
Светът е отвратителна игра -
все някой слага пръта в колелото -
но тази нощ е някак си добра,
понеже те обичам.
И защото!

петък, 22 ноември 2013 г.

Статус "In love"

Разпъваха ме толкова на кръст,
че вече даже болка не усещам.
Ако за раните потърся мъст,
то значи с идиоти да се срещна.

Не ми простиха цялата любов,
която до последен дъх е твоя.
И аз съм твой. 
След статуса „In love
за силите ще ми завиди Троя.

Не се превземат крепостни стени,
когато любовта е споделена.
Сега сме просто двамата. Сами.
In love!

Модерни Парис и Елена.

събота, 16 ноември 2013 г.

Не се обича нищо на инат

Опитвам се да бъда по-добър.
Опитвам себе си да заобичам.
Дъждът не се нуждае от чадър,
когато с теб е влюбено момиче.

Повярвам ли на моя собствения чар,
повярвам ли, че имам свое право
в живота си да бъда господар,
момичето ще каже просто: Браво!

Момичетата вярват на мъже,
които пазят своята наивност.
Не съм отчаян. Нито натъжен.
Не действам компулсивно – обсесивно.

Не се обича нищо на инат.
Обичам ли се, значи ще обичам.
Дъждът? Дъждът е омагьосан свят
за мокър мъж.

И поглед на момиче. 

неделя, 10 ноември 2013 г.

Госпожице Любов

Госпожице, по устните личи,
че много ме желаете. Аз зная.
Сега, ако затворите очи,
със мъжкия си свян ще Ви призная:

краката ми треперят като лист,
умът ми сякаш гони ветровете -
с очакване на влюбен гимназист,
ще ми се пръсне всеки миг сърцето.

Обичам Ви, госпожице, така
че есента престана да я има.
Това личи по вашата ръка.
Как искам да ме гали цяла зима!

Личи по идващия леден дъжд,
че влюбени сме двама абсолютно.
Госпожице, с един пораснал мъж
живее се спокойно и уютно.

Сега, ако затворите очи,
и жадно Ви целуна най накрая,
по всичко, сигурен съм, ще личи,
че аз и Вие вече сме си в рая.


сряда, 6 ноември 2013 г.

На мене ми отива да крещя

В една самодостатъчна тъга
отнасят се големите поети.
Не мен не ми се слиза на брега.
Подреждам лесно любовта в куплети.

Големите поети знаят как
да бъдат сериозни и вглъбени.
На мен ми стига, че се рея пак
в море от нежност.
И че ти си с мене.

Аз мога да напиша сто неща
и в сто тъги, вглъбен, да съществувам…
Отива ми от радост да крещя.
Да те обичам.

И да те целувам.

понеделник, 4 ноември 2013 г.

Надалеко

Кому е нужно да сме сериозни?
Да пием още. Няма да платим!
Омръзнаха ми глупавите пози
и завистта под тежкия им грим.

Да бягаме. Да идем надалеко.
Ще стигне виното за цял живот.
Повярвай ми, след още две – три преки,
ще умножим целувките по сто.

Далече от ужасната им скука.
Далеч от невъзможните сплетни.
Не ни отива сериозност тука.
Отиват ни усмивки, ругатни,

прегръдки, вдъхновения, скандали,
дъжд, вятър, слънце и просторът син…
Дали ще ни простят това?
Едва ли.
Но Господ все ще им прости.
Амин.


петък, 1 ноември 2013 г.

Моя първа любов

Моя първа любов, още дълго мога да чакам.
Все те търся - на изток, на запад, на север и юг…
Моя първа любов, минаха толкова влакове,
а нито един не успя да те завърне до тук.

Моя първа любов, как си, с кого и къде си?
В колко мръсни таксита се взирам, когато вали…
Моя първа любов, откакто сменихме адресите,
ти си истински много щастлива.
Така е, нали?

Моя първа любов, аз не бързам. Не бързам.
Ходя по релси и с есенни птици към теб все летя…
Моя първа любов, някак, след нашето свързване,

всяко такси прави по-търпимо място света.

сряда, 30 октомври 2013 г.

Не мога да цитирам тишина

Не мога да цитирам тишина.
Копнея ли, оставам нямо буден.
Клише: обичаш ли една жена,
в стомаха, казват, пърхат пеперуди.

Цитатите са други имена
на чувствата, които припознавам.
Не мога да цитирам тишина.
От нежност мен ме няма.
Съжалявам.

Изчезвам като в приказна страна –
мъжете там от страст се вдетиняват.
Цитирам ли за малко тишина,
и пеперудите ще съжаляват.

Не смея да цитирам тишина.
Не мога. Тя е тъй взривоопасна.
Шаблонно влюбен съм. До рутина.
Клише:

Това е толкова прекрасно!

сряда, 23 октомври 2013 г.

Любовта е голяма

Любовта е голяма.
Животът е кратък за нея.
Ако тебе те няма,
да остана жив не смея.

Отиди на небето.
Там любовта продължава.
Ти си всичко, което
Своята смърт заслужава.

Отиди и ме чакай.
Ще започнем отначало.
Светлината и мрака –
аз и ти.

Тоест, Цялото.

вторник, 22 октомври 2013 г.

Животът е виенско колело

Животът е виенско колело.
Затворен кръг. Изгубена окръжност.
Това, което вече е било,
повтаря се, ала под друга външност.

Душите ни – бонбони в станиол –
топят се, вкусени от устни чужди.
Превръщаме се после в стълб от сол
(от камък кой нормален има нужда?).

Обичаме. Въртим се до несвяст.
Превземаме. Разделяме. Владеем.
Тук идваме, заченати от страст.
Въртим се в страховете си. Стареем.

Животът е виенско колело.
Животът е такъв, какъвто трябва.
Въртим се. Във вечерно облекло,

запасали в коланите си брадва.

събота, 19 октомври 2013 г.

Днес винаги е време за разстрел

Днес винаги е време за разстрел.
Причините? Не питай. Хора разни.
Ако приживе връхче си превзел,
пълнителя в теб всеки би изпразнил.

Отиде си така смиреността,
че вече стана твърде невъзможно
човек да припознава любовта
поне в едно от цялата й сложност.

Днес винаги е време за разстрел.
Не свършват завистливите куршуми.
Да ни застрелят, дяволът го взел!
Това са само халосни куршуми –

думи.

понеделник, 14 октомври 2013 г.

Мъгла

Приемам октомврийската мъгла.
(Дърветата все пак не си отиват).
От днес във всички стоплени легла
по двойки влюбените ще заспиват.

Ще има и самотни посред нощ.
(Животът има своите контрасти).
Мъглата през октомври – навик лош
за хората с несподелени страсти.

Животът като пумпал се върти.
(Ще бъде лято някога. Така е.).
Мъглата през октомври – аз и ти -
целувки в часовете на безкрая.

Тепърва има много да вали.
(Без дъжд прозорците тъга не знаят).
Мъглата и леглото ще делим -
и виното - сред малката ни стая.

Приемам октомврийската мъгла.
(Самотни хора винаги ще има).
Без моите ръце, аз знам, не би могла.
Октомври.

А тепърва идва зима.

петък, 11 октомври 2013 г.

Наздраве келнер

 Не тръгвай, келнер. Даже поседни.
Седни и гледай колко я обичам.
Бутилка вино после донеси.
Вземи си чаша.
Ти си симпатичен.

Наздраве! Нищо, че е само пет.
Разменяме усмивки и прегръдки.
Не тръгвай, келнер. Аз съм ти късмет.
Учи се на любов със всяка глътка.

А после още вино донеси.
Червено като кръв, от страст горчиво.
Виж, келнер, гледай, нейните коси
на дланите ми толкова отиват.

Докато галят, тя мълчи. Мълчи.
Мълчанието нежност подражава.
Наздраве, келнер.
Пий и се учи.

Пък с другото какво ще да става…

четвъртък, 10 октомври 2013 г.

Още те обичам

Сплетните няма да ни разделят.
Раздялата е избор на сърцето.
Когато ни говорят, всеки път
целувам дланите ти. И лицето.

Възможно е да бъдеш с някой друг.
Възможно е и аз да срещна друга.
Сега ще се обичаме, напук 
отчаяни съпрузи и съпруги.

Тревата ще расте като дете.
И вятърът след нас ще съществува.
Докато те обичам, всички те
ще мразят, ще завиждат, ще ревнуват.

Но точно в този късен час, сега,
ще правим с теб любов – като на кино.
Те в злобата си, в малката тъга,
ще плюят слънчоглед и ще ни снимат.

Сплетните са последният им шанс,
докато бавно дрехите събличам,
да се почувстват живи. 
Реверанс.
Започвам. 
Гледат.
Още те обичам.

четвъртък, 26 септември 2013 г.

Любовна умора

Убиват уморените коне.
И ние от любов сме уморени.
Дали ще ни екзекутират?
Не.
В умората ти пак прегръщаш.
Мене.

Не го мисли. Ще се смилят над нас.
Докосваме се нямо. Бавно.
Леко.
Разстрелът е поредният ни шанс
пак тебе да обичам.
Надалеко.

Конете ги убиват всеки път.
Над нас ще се смилят.
Нали сме хора…
Смъртта е само начинът отвъд
от нежност

да не чувстваме умора.

неделя, 15 септември 2013 г.

Докато полудявам, че те имам

На другите поети остави
пчелите и тревата да възпяват.
От толкова измислени треви
те с всяка дума бавно полудяват.

Такава си, каквато си. За мен
ти няма със какво да си сравнима.
Наслада хладна в слънчевия ден.
Утеха топла в идващата зима.

Такава си. По устните личи.
По допира. И всеки отпечатък
от теб навсякъде по мен личи.
Така е. И така ще е нататък.

Такава си, каквато само аз
чрез думите портретно те рисувам.
Метафорите? Те не са в анфас,
когато искам, галя и целувам.

Пчелите и тревата са си там.
Такава си. Със нищо несравнима.
Аз всички мои думи ще ти дам,

докато полудявам, че те имам. 

неделя, 18 август 2013 г.

Трето око

Едва отварям третото око.
То няма мигли. Вежди също няма.
То не признава никакво АКО.
Признае ли го, няма да сме двама.

Луната? Нея други я четат.
Морето? Други с него се прегръщат.
Но третото око и този път
достатъчно е. 
Пак при теб ме връща.

Червилото е само пъстър щрих
по устните (понеже ме целуваш).
Отварям третото око.
 Ти. В стих.
Единствено за мене съществуваш.

Луните имат своите тъги.
Моретата са пълни с много тайни.
А ние с тебе имаме дъги.
Окото – третото – е всеотдайно.

Завихря ни в един банален танц.
Танцуваме банално. Като двама.
По устните ми бляска твоят гланц.
Банално е като любов.
Голяма.

събота, 10 август 2013 г.

Без теб

Без теб ми е жадно.
Без теб е студено.
Без теб ми е хладно.
(Тъга по зелено).

Без теб става мокро.
Без теб е горещо.
Без теб – тъжна рокля,
с която се срещам.

Без теб думи няма.
Без теб няма смисъл.
Без теб? Сякаш драма
за нас съм написал.

С теб трябва да бъда.
С теб трябва да дишам.
Това е присъда.
Обичам те.
(Пиша).

Описвам лицето.
Гърдите ти също.
При теб, общо взето,
аз все се завръщам –

без теб ми е пусто.
(Тъгата по юли).
Без твоите устни
аз никой съм.

Чу ли?

понеделник, 29 юли 2013 г.

ТВОЙ, НЕГЛИЖЕ

Изгубих представа за време.
От жега жадувам любов.
Животът не е до колене.
Животът е навик. И лов.
Преследвам те, сякаш кошута
от мене се крие в нощта...
Със друг ли си?! О, бий му шута!
За майка му - много неща!
Да, жега е. Време за похот.
Да, жажда е. Време за грях.
Радичков е прав - СУМАТОХА!
Аз много жени преживях!
Но ти си онази, която
и в жегата искам докрай!
Събличай се. Лято е. Лято.
Почти заприлича на рай.
Аз другите с теб не ревнувам.
Довиждане, смели мъже!
И в жегата знам да целувам.
Обичам те!
Твой,
неглиже!



неделя, 21 юли 2013 г.

Госпожице, не Ви познавам

И аз съм никой. Дикинсън я няма.
Госпожице, коя сте? Вие, да.
Животът е измамен. Като в драма.
Съгласни ли сте с мене, господа?

Кога последно бяхте откровени
сред жабите с различни имена?
Наивни сте. От приказки вълшебни
сега сте тъжни. Тъжни времена.

Госпожице, не ви познавам. Нищо.
Светът сега е твърде непознат.
Взискателен е. Садистичен. Нищи.
Разнищва. Всички прави мармалад.

И аз съм никой. Като теб. Сами сме
в един отдавна глупав лабиринт.
Сестри по Чехов? Глупости. На „ти” сме
с целувките (за точност – Гюстав Климт).

Рисувано е. Пято и възпято.
Госпожице, коя сте? Вие, да.
Измамен е животът. Като лято.
Жестока жега. Жажда за вода.

По Дикинсън тъгата е в пчелите.
По Банев е в разголената гръд.
Госпожице, коя сте? Вече спите?
Поспете.

Аз с пчелите съм на път.

четвъртък, 11 юли 2013 г.

Дишай

Въздухът, който дишам.
Не заспивай.
Понякога имаме нужда един от друг.
Понякога е точно като сега –
дишам.
Понякога времето е спрял часовник
по средата на нищото,
колкото да кажа едно ОБИЧАМ ТЕ.
Дишам,
и не мога да спра да вярвам,
че всяка секунда с теб има смисъл.
Не заспивай.
Ако някак, по някаква причина,
аз си отида от теб,
дишай.
Както аз сега,
докато времето си почива

от любовта ми към теб.

понеделник, 8 юли 2013 г.

БЯХ ИЗЦЯЛО ТЕБ ( Инспирирано от филма „Behind the Candelabra”) ЖИВОТЪТ Е ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧВА

Сега са ангелите. Беше ти.
Животът ми. Надеждата. Мечтата.
Отиваш си. Оставаш в този стих.
След всеки мрак е ред на светлината.

Лицето си от обич промених.
На теб приличам. Имам и трапчинка.
Упреквах те в какво ли не. Сгреших.
Изгубената твоя половинка.

Простих ти всичко. Хиляди жени
и хиляди мъже простих наяве.
Душата ми е четири стени.
Стените не забравят.
Добри, здраве!

Отиваш си. Зависим съм. Дете,
което и по гняв на теб прилича.
Сега са ангелите. Бях изцяло с теб.
Обичам те.
Обичам те.

Обичам.

сряда, 3 юли 2013 г.

Бъди една и съща

Докато с тебе двама си седим,
докато пушим и докато пием,
докато стиховете си редим,
докато сме си ние – просто ние -,

докато другите жени крещят,
докато другите мъже не чуват,
докато търсят важните неща,
докато малките неща си струват,

не искам нищо. Само малко джаз.
Докато те докосвам и прегръщам.
Намразвам те от обич. До екстаз.

Заклевам те, бъди една и съща!

събота, 29 юни 2013 г.

Знаят го ръцете

Не ни прецаквай с ревност вечерта.
Красивите жени по грим са още.
Не ти отива никак ревността.
Прави сега любов със мене.
Нощ е.

По тъмно трябва вино. Тишина.
Студена диня. Другото го можем.
Красивите жени са у дома.
У нас сме двамата.
Държа и ножа.

Ще срежа първо динята на две,
а после ще нарежа ситно двете.
Красивите жени са богове.
Една от тях си.

Знаят го ръцете.

събота, 22 юни 2013 г.

Нека е небрежно

За теб ще сложа черното сако.
Ще сложа джинси. Нека е небрежно.
Не искам „но”, „ала” или „ако”.
Ще бъде както всяка вечер –
нежно.

Ще бъде, както всички предни дни.
Резонно. Безпричинно. Страстно. Потно.
В очите след това ме погледни.
Да, в тях си.
И ще бъдеш –

доживотно.

вторник, 4 юни 2013 г.

Русалки

От малък знам – русалки съществуват.
Сънува ги порасналият мъж.
Умеят да прегръщат. Да целуват.
(Русалки съм целувал неведнъж).

Те знаят как душата да превземат.
Полегнали на някоя скала,
припяват нежни песни. Нежно стенат –
не си отивай,
моля те!
Ела!

И ти оставаш. В нежността повлечен,
не можеш на страстта да устоиш.
Русалка срещнеш ли, не можеш вече
да бъдеш същият.
Не вярваш?
Виж.

Отдавна всичко в мене те владеят.
Не питат. Знаят.
Кой не е готов,
когато нежно от скалата пеят,

да стане роб на тяхната любов?

сряда, 29 май 2013 г.

Зависим

С теб свързва ни не само алкохол.
Любовните игри граничат с порно.
Не съм единствен, знам. Мъжаги – бол.
Граничи любовта с безотговорност.

Зависим съм от лекия ти шал.
Не си играй със мен на толерантност.
Аз всичко свое вече съм ти дал.
Сега съм гол пред теб – за елегантност.

Зависим съм от всеки гневен жест
преди да почнеш силно да прегръщаш.
Избраха ни правителството днес.
Наздраве, мила!
После ще повръщаш.

С теб свързват ни такива часове,
че утре даже да умрем от скука,
ще знаем: разделихме си на две
и любовта, и виното си. Тука.

Нали сме живи, нека сме на „ти”
с нагоните и тъмните си страсти.
Мъжаги – бол. Но аз ти пиша стих.
Повърна ли?
Добре.
Наздраве.

Здрасти!

понеделник, 27 май 2013 г.

Не пречи тишината (На И.К.)

Не пречи тишината. Сам не съм.
Нали ме наблюдаваш. Твой съм. Знаеш.
Валяло е. Личи дъгата вън.
В небето път към мен (нали) чертаеш?

Не пречи тишината. Всеки дъх
за мен е. Разпознавам тези устни.
Дано по всеки камък има мъх.
Аз твой съм. Знаеш. Няма да те пусна.

Не пречи тишината. Филм с обрат.
Сюжетът като любовта – объркан.
Не пречи тишината. В този свят

да ми мълчиш – по-важно е от църква!

неделя, 26 май 2013 г.

Леко по Чехов

Днес ни има.
Утре ни няма.
После – зима.
Гара.
За двама?

Филм по руски.
Леко по Чехов.
Влажни устни.
Скъсана дреха.

После – лято.
После – усмивка.
Думи слети.
Ти си
(щастливка?).

Днес ни има.
Утре – едва ли.
Пак е зима.

Сняг - на парцали.

понеделник, 20 май 2013 г.

Така поне все нещо ще остане


Добре де, помълчахме си… Сега
е време да си покрещим на воля.
Ако не покрещим сега, кога?
За любовта се иска бурна роля.

Ръце се искат. Плът. Възторг и акт.
Любовни откровения – до крясък!
Не сме застинали като в плакат.
Крещи ми от любов!
Да бъде трясък!

Мълчахме си достатъчно. Нали?
Извикай колко много ме обичаш!
Магията е в думите.
Дали?
Крещи! На буря искам да приличаш.

Копнея да си вятър всеки път.
Безмилостен. Помитащ. Ураганен.
Крещи ми с думи. С мисъл. С нежност. С плът.
Така поне все нещо ще остане.

петък, 17 май 2013 г.

Светът, това е цялото ни време


Светът ни се побира в чаша ром.
Надежди, секс, мълчание, скандали…
Направили сме си перфектен дом!
Да бъдем по-щастливи с теб?
Едва ли.

Светът ни сочи винаги със пръст.
И ние с пръст го сочим – пръст, но среден!
Взаимно се разпъваме на кръст.
Обичаш ме.
От тебе съм обсебен.

Светът ни заслужава. Всеки път,
когато чупим чаши за Наздраве,
звездите все не могат да заспят,
а аз треперя целият.
Тогава

оплитам те в един среднощен стих –
да не избягаш в тъмното от мене…
Добре че нищичко не ти спестих!
Светът, 
това е цялото ни време!

четвъртък, 16 май 2013 г.

Не се бърши в душата ми, недей


Душата ми прилича на парцал,
ти всички свои грешки бършеш с нея…
Но въпреки това останах цял.
Умея даже още да се смея.

Простил съм ти. Простил съм куп неща –
скандали, изневери и обиди…
Износва се от страсти любовта.
(А краят й кой може да предвиди?!).

Откакто имам теб, аз знам добре:
Животът е такъв, какъвто трябва!
Обичаш ли, не можеш да се спреш.
От обич всяка тежка рана радва!

Простил съм ти. Обичам те. В това
душата ми е сигурна от рани…
На рамото ми ще склониш глава,
ръката ми гърба ти ще прихване,

ще пием по едно или по две
(все още има нещо помежду ни)
Не се бърши в душата ми, недей!
За раните по нея стигат думи!

сряда, 15 май 2013 г.

Трафик


По „Хоризонт” предават новини.
(Ужасно тъжен пак ще е ефирът).
Към теб пътувам. Двама сред стени.
След трафика – целувки. С малко бира.

Към теб пътувам. Всеки ден така.
Емисията в шест ме натъжава.
Но знам, че после твоята ръка
ума и тялото ще притежава.

Объркан град. Объркан е светът.
Към теб пътувам. Прашен от тъгата.
Така добре познавам този път…
Лицето ти, усмивката, косата…

Към теб пътувам. Тъжни новини.
И с времето ще стават по-жестоки…
Достатъчни сте: четири стени
и ти, за да поглеждам от високо –

над хората, над всеки детски смях,
над радости фалшиви, над тревоги…
Към теб пътувам. С теб не ме е страх.
Без теб не искам да съм жив.
Не мога.

понеделник, 13 май 2013 г.

Боли, понеже знаеш да обичаш



Голяма хамалогия, нали?
Да чувстваш, да желаеш, да отричаш…
Или боли, или навън вали.
Или намразваш - докато обичаш.

Зависим си от чувства и от страст.
Разделите са праг към нещо ново.
Кой има над душата пълна власт?
Отиваш си? Довиждане!
Готово.

И после пак. Отново. Като роб.
Подвластен. Разбунтуван. Невъзможен.
Страхът те прави идеален сноб.
На глас се смееш, нещо те тревожи.

И после извиняваш всеки жест,
сълзите си на дъжд оприличаваш…
Излишен в теб е немият протест!
Тъгата си защо преиначаваш?

Голяма хамалогия, нали?
Да мислиш, да споделяш, да събличаш…
Боли. И без дъждът да завали.
Боли. Понеже знаеш да обичаш!

неделя, 12 май 2013 г.

Докато спиш, светът ще е на Mute


Аз няма тази вечер да заспя.
Приготвил съм си вино и цигари.
Завърна се внезапно пролетта –
вали навън, душата нежност пари.

Докато спиш, ще слушам тихо джаз.
Ще пуша. Ще отпивам с жадни глътки.
Ще ти разказвам приказки без глас.
Ще се смалявам в твоите прегръдки.

Докато спиш, светът ще е на Mute!
Без хора. Без проблеми. Без тревоги.
Безсънен ще съм. Приповдигнат. Луд.
Не мога да заспя до теб.
Не мога.

Докато спиш, умея до зори
в лицето ти по тъмно да се взирам…
Навън вали, душата ми гори.
Издишваш. Вдишваш. Гледам те.
Не спирам.

четвъртък, 9 май 2013 г.

До мен ли си, на себе си приличам


Не съм дете от знатно потекло.
За синя кръв червената не давам.
Разхождам се в удобно облекло.
Обичал съм. Обичам.
(Продължавам).

Понякога съм доста неглиже.
Цигари пуша всякакви. И много.
Попийвам като другите мъже.
Да бъда нежен, и това го мога.

Аз имам най-различни имена –
зависи от копнежа на сърцето.
Живея в динамични времена -
личи по бръчиците на лицето.

Харесвай ме такъв, какъвто съм.
Не ти е лесно с мене, не отричам.
Разхождам се. И ти си с мен навън.
До мен ли си, на себе си приличам.

сряда, 8 май 2013 г.

Не сме за показ


Не сме за показ. Нашите ръце
скандално галят
(знаят как се прави).
Достатъчни сме си - лице в лице,
далече от предразсъдъци и нрави.

Завиждат ни и без да сме пред тях.
(Ах, как умеят да завиждат всички)!
Споделяме телата си през смях,
напук на злобни погледи –
самички.

Не ни отива с теб да сме шаблон.
Нас могат само да ни имитират.
Възторга бъркат. Всеки техен стон
е напън за любов
след каса бира.

Не сме за показ. Голи рамена,
гърди, корем, бедра и тъй нататък…
Екстазът няма други имена.
Животът без страстта
е скучно кратък.

Лице в лице. Сами. До край света.
От тук до Марс, Венера, и обратно!
Ръцете ни умеят нежността.
А аз съм в твоите.
Невероятно!