понеделник, 20 май 2013 г.

Така поне все нещо ще остане


Добре де, помълчахме си… Сега
е време да си покрещим на воля.
Ако не покрещим сега, кога?
За любовта се иска бурна роля.

Ръце се искат. Плът. Възторг и акт.
Любовни откровения – до крясък!
Не сме застинали като в плакат.
Крещи ми от любов!
Да бъде трясък!

Мълчахме си достатъчно. Нали?
Извикай колко много ме обичаш!
Магията е в думите.
Дали?
Крещи! На буря искам да приличаш.

Копнея да си вятър всеки път.
Безмилостен. Помитащ. Ураганен.
Крещи ми с думи. С мисъл. С нежност. С плът.
Така поне все нещо ще остане.

Няма коментари:

Публикуване на коментар