понеделник, 27 май 2013 г.

Не пречи тишината (На И.К.)

Не пречи тишината. Сам не съм.
Нали ме наблюдаваш. Твой съм. Знаеш.
Валяло е. Личи дъгата вън.
В небето път към мен (нали) чертаеш?

Не пречи тишината. Всеки дъх
за мен е. Разпознавам тези устни.
Дано по всеки камък има мъх.
Аз твой съм. Знаеш. Няма да те пусна.

Не пречи тишината. Филм с обрат.
Сюжетът като любовта – объркан.
Не пречи тишината. В този свят

да ми мълчиш – по-важно е от църква!

1 коментар:

  1. Здравейте ;) Много харесвам стиховете Ви и точно този, както и продължението на Маргарита Петкова ме провокираха да напиша и аз нещичко ;)))) А и освен това инициалите ми са И.К. (какво съпадение) :))))
    И ето за какво говоря:
    "Разлиствайки поредния ти стих,
    попаднах аз на своите инициали.
    Нали ти казах да си тих,
    когато нямам време за скандали.

    Защо я предизвикваш с мен,
    омръзнаха ми вече тези драми.
    Оставям ви сега един на друг,
    докосвай я със нежните си длани.

    Но пак ще дойда с гръм и трясък,
    нали сме с теб избрани,
    на любовта си невъзможна
    да сложим сол във стари рани."

    ОтговорИзтриване