понеделник, 30 декември 2013 г.

Ръцете знаят

Животът? Той е всичко онова,
което се изплъзва от ръцете –
безшумен вятър, шепот на трева,
копринено небе, невинно цвете.
С теб двамата сме само мизансцен.
Телата си споделяме по право.
Изглежда, полудяла си по мен.
Изглежда, до уши съм хлътнал здраво.
Измисляме си нежни имена.
Остава любовта неназована.
Сред четири годишни времена
опитваме се да останем двама.
Телата помнят. Думите горчат.
Изплъзва се животът. Ние също.
Ръцете? Те умеят всеки път

еднакво да убиват и прегръщат.

петък, 27 декември 2013 г.

Memento mori

Не се повтаря нищо в този свят.
Променяме се – и в лице, и в чувства.
Да, Дориан остава вечно млад,
но Оскар Уайлд разбира от изкуство.
И любовта по малко се мени.
Тя в много роли се превъплъщава,
докато ръкопляскаме встрани,
подвластни на вселенската й слава.
Умират всички падащи звезди,
след тях избухват някъде свръхнови…
Смъртта е само кратък миг преди
да се родим за любовта.

Отново.

понеделник, 23 декември 2013 г.

Коледно

Чайковски. Дворжак. Моцарт и Шопен.
Бутилка от любимото просеко.
Подаръците? Имам теб. Ти – мен.
Целуваме се като в детство – леко.
 На Коледа не стават чудеса.
След нея свършва цялата година.
Елхата ни с любов ще украся –
не искам чудеса, любов да има.
Да бъдем здрави, нежни и добри.
Това ми стига. Нека е за двама.
Ядосаш ли ми се, преброй до три.

От прошката по-силна обич няма.

вторник, 17 декември 2013 г.

Викай

            Да ме зачеркнеш само с един есемес от живота си, означава че ти просто не познаваш живота и неговите правила. Правилата в отношението към другия са много повече от една целувка или кратка прегръдка. Не заслужаваш очите ми. Погледът ми ще се рее там, където ти никога няма да стигнеш, защото си избрала пътя на егоистичното си отчаяние.
            Есемесите са викове на страхливци.
            Викай.

            Дано някой те чуе.

петък, 13 декември 2013 г.

Там с тебе няма да ни има

Сега ще преобърна този град.
За мене си. Това – категорично.
От утре целият циничен свят
ще трябва заедно да ни приема.
Лично.

Светът на лицемерно матине
ще пие дълго в наша чест шампанско.
Там с тебе няма да ни има. Не.
Един със друг ще сме заети -
кански.

След малко ще ме видиш. Като дъжд.
Ще се явя очаквано внезапно.
Градът ще преобърна наведнъж,
за да съм с теб.
(Ще бъде бъзвъзвратно).

Дояж спокойно френския сладкиш.
Аз пет минути някак ще изтрая.
Шампанско?То е празничен фетиш
за тези,
дето не познават рая.


понеделник, 9 декември 2013 г.

В косите ти

Косите ти – капан за влюбен мъж.
Косите ти – така добре ги зная.
Аз рошил съм ги нощем неведнъж
в прегръдките на малката ни стая.

Косите ти – тъга и шепот ням,
докато леко галя и целувам.
Обичам нощем да се губя там –
в косите ти по-сладко се сънува.


сряда, 4 декември 2013 г.

Вещица (Любов)

В какво ли не е веща любовта.
Понякога на вещица прилича.
Затръшва гневно входната врата,
невинна пред леглото се съблича.

Обича и намразва. После пак.
Приключва и започва отначало.
С протрити джинси или в черен фрак,
красива е без грим и огледало.

Оглежда се в разплакани очи –
сълзите са от радост и от мъка –
скандали вдига, после пък мълчи,
уж тръгва, а остава след разлъка.

Душите ни разбърква всеки път.
От ярост удря, ала как целува!
Понякога е вещица. Светът
без вещиците пет пари не струва.


неделя, 1 декември 2013 г.

Три градуса по Целзий

Декември е. За нас е все едно.
Три градуса по Целзий. Топло. Мокро.
По – късно ще излезем с тебе, но
не слагай още новата си рокля.

Пералнята сама ще изпере.
Денят е къс, за виното е рано.
Диванът страстно котката дере.
Пералнята върти. Уют за двама.

По-късно може сняг да завали.
Декември крие много изненади.
Сега ще се обичаме. Нали?
Сега сме още влюбени. И млади.

Какво ще бъде после? Все едно.
Пералнята ще свърши. Ние също.
По-късно ще излезем с тебе, но
сега прегръщай.

Само ме прегръщай.