петък, 31 август 2012 г.

Приличаш ми на август


Приличаш ми на август. Идва дъжд.
Но ти оставаш. Август си отива.
Миришеш ми на окосена ръж,
на късни праскови и сини сливи.

От утре много често ще вали.
Но с теб на лято есента прилича.
Ще ме обичаш зимата, нали,
горещо мое, слънчево момиче?

Мирише ми на окосена ръж,
на късни праскови и сини сливи.
За нас е вечно лято. Идва дъжд.
А ние с теб сме двама. И щастливи.

четвъртък, 30 август 2012 г.

Не мога нищо друго да обичам


Отдадох ти душата си. Сега
не мога нищо друго да обичам.
Така ще бъде дълго. До кога
не знам. Нередно е да се заричам.

Откакто притежаваш всичко в мен,
научих че във всичко има смисъл.
Щастлив съм с теб. Щастлив съм всеки ден.
Виж колко думи нежни съм изписал.

Така ще бъде дълго. Тук съм. Тук.
Целувай ме. Аз просто ще въздишам.
Въздишката от любовта е звук,
но него нямам дарба да опиша...

Гледай ме


ВНИМАНИЕ! ВРАТИТЕ СЕ ЗАТВАРЯТ! Набираме скорост. Ти се държиш за мен и се поклащаш в ритъма на тялото ми. Потеглихме. Не се обръщай назад. Тунелът е тъмен, но светлината вътре стига, за да се гледаме в очите. Билетите са еднопосочни. До последната станция. Когато пристигнем, няма да имаме нужда от нищо. Там всичко ще бъде различно. Чувствата виреят отлично в непозната обстановка. Удобно ли ти е? Хвани ме по – здраво. Там няма предразсъдъци. Там няма предистория. Само двама влюбени, които внезапно ще излязат на слънце. Не се обръщай назад. Движим се толкова бързо. Бясната скорост, с която си заминаваме от миналото, е сигурният начин да проверим любовта си един към друг. Чувствата трябва да бъдат тествани. Там ще е много подходящо да преценим взаимността си. Влаковете винаги се свързват с нещо ново. Гарите винаги са за двама. Ще видиш. Само ме гледай в очите, докато стигнем последната станция. Гледай ме. И се дръж здраво за мен.
ВНИМАНИЕ! ВРАТИТЕ СЕ ОТВАРЯТ!

сряда, 29 август 2012 г.

Да бъда с теб


Защо си тръгвам? Моля те, не питай.
Защо отлитат птиците на юг?
Не е защото с ласки съм преситен.
Не е защото ми е скучно тук.
Защо си тръгвам? Есента пристига.
Да пием за последно по едно.
Недей да плачеш. Спри да плачеш. Стига.
След всяка запетая има „но”.
Защо си тръгвам? Няма нищо лично.
Животът е такъв. Оставаш в мен.
Естествено, не ми е безразлично.
Отивам си. Но утре пак е ден.
Обичам те. До някога, любима.
Защо си тръгвам? Късно е да знам.
Причина сто процента всъщност има.
Бъди щастлива. Трябва да съм сам.
Обичам те! Това е твърде ясно.
Обичам те! До някога, любов.
Защо си тръгвам? За да е прекрасно.
Да бъда с теб отново съм готов.

Стари неща


Не се рови във старите неща.
Със времето те стават непотребни.
Назад да се завръщаме не ща.
Това само общи факти дребни.

Да гледаме единствено напред.
Каквото е било, не съществува.
По-важно е, че още имам теб.
И всеки миг да бъда с теб си струва.

Сряда


Нищо не свършва. Обвързани сме завинаги - от раждането, през любовта и след смъртта. Гладът ни прави егоистични. Когато сме сити, можем да обичаме много. Суетата е отражение на угризенията, които имаме отвътре. Контролираме всяка дума, извън рутината на „обичам те”. Няма начало. Няма край. Дори когато вървим един срещу друг, ние сме взаимно зависими. Нуждата да бъдем заедно (особено когато не изпитваме чувство на глад) винаги надделява. Малко хора осъзнават, че живеем в космоса. Нашата планета виси насред Млечния път, докато измисляме нови и несъществуващи галактики. Всичко е математика. Затова съществува знак за безкрайност. Нашата любов е уравнение, което не решаваме ние. Цифрите са в ръцете на друг. Айнщайн го е разбрал. Той също е бил влюбен.
Днес е сряда. Ние сме решили да кръстим този ден така. Календарът е успокоението, че можем да планираме дните. А дните не свършват. Нощите също. Обичаме се между залези и изгреви и няма сила, която да промени това.
Гладен съм.

вторник, 28 август 2012 г.

Нещо повече ни свързва



Останах ням. Изчерпах всеки жест.
Изчерпах бързо думите любовни.
Целувам те под форма на протест.
По мене са ръцете ти гальовни.

Така да протестирам е екстаз.
И ти не спирай. Милвай ме. Обичай.
Прави каквото искаш. Твой съм аз.
А ти си моя, галещо момиче.

В целувките и в допира по мен
е тайната, която ни обвързва.
Не ни е нужен говор. Нито ден.
От думи нещо повече ни свързва.

понеделник, 27 август 2012 г.

Любовта е синя


И динята от нежност посиня.
По цвят по-нежна стана от небето.
Отдавам се блажено на съня.
И ти си синя в него. И морето.

Оставям се и аз на нежността.
Очите ми от нея стават сини.
Червена мислех, че е любовта.
Не е. Сънувам в синьо от години.

Лазурното е просто за разкош.
Приличат чувствата на изумруди.
От обич посинял съм. Лека нощ.
Нали с целувка синя ще ме будиш?

Не спирай да ме галиш


Човек е там, където се намира сърцето му. Привилегия на чувствата е да контролират съзнанието. Тялото само присъства. Откакто се обозначих чрез душата си пред теб, вече присъствам по-лесно. Покрай тялото ми минават автомобили. Днес за първи път от много време насам захладня. Тялото ми усеща краткия дъжд, с който есента напомня, че съществува. Но съм при теб. До теб. Често и в теб, защото ти единствена знаеш, че отсъствам само физически. Представата, че не се делим дори за миг, поддържа любовта жива.
Докато движа тялото си, се разминавам с хора и чадъри. Не знам как е възможно да извършвам действия, когато душата ми е полегнала в скута ти – сънена от есенното време, зависима от допира на ръцете ти. Правя крачки, махам с ръка за поздрав, макар повечето лица да свеждат очи към тротоара, за да се крият от дъжда в края на август. Чадърите са най-излишните вещи на света.
Умолявам те, не спирай да ме галиш. 

неделя, 26 август 2012 г.

Целувки помежду ни


Живеем с теб в любовно общество.
Живеем в свят, предназначен за двама.
На нашето безспирно тържество
за други хора място просто няма.

Не спира музиката да звъни.
Не са ни нужни жестове и думи.
Щастливи сме, че тука сме сами.
Целувките са само помежду ни.

събота, 25 август 2012 г.

Накрая на тъгата


Където свършва тихата тъга,
започва радостта, че си обичан.
Вълната, щом удари се в брега,
от сблъсъка на пяна ни прилича.

Така и аз. Към тебе устремен,
взривих света със мъжката си нежност.
Накрая на тъгата ти си с мен.
Завинаги. Любовно. Неизбежно. 

петък, 24 август 2012 г.

Моя


Не стига тишината на нощта.
Не стигат облаците на небето.
Не стига мирисът на есента.
Не стига и тъгата по морето.

Не стига неочакваният дъжд.
Не стигат капките роса в тревата.
Не стига да се влюбиш отведнъж.
Не стига де се любиш в тишината,

щом толкова обичаш – като мен –
щом толкова любов струи – във мене …
Без теб не мога да живея ден.
Това не може никой да ми вземе.

четвъртък, 23 август 2012 г.

Зависим


Потъвам. Ето, тихичко изчезвам.
Отдавам се невинен на страстта.
Опитвам се на теб да гледам трезво.
Но кой не е пиян от любовта?!

Не искам да ти прозвуча вулгарно,
но голотата ти извиква в мен
онази малка мъжка благодарност,
която ме изгубва в теб съвсем –

когато - в теб - потъвам – надалече
от себе си – до края на страстта…
Без теб не мога са живея вече.
Зависим ме направи любовта.

сряда, 22 август 2012 г.

Тебе обичам



Мръква се рано.
Време за вино.
Ние сме двама.
Имам причина.
Ние сме двама.
Твой съм. Гушни ме.
Стига ми само
твоето име.
Твоите длани,
твоите думи…
Есен ще стане
пак по между ни.
Падат листата.
Жълто. Червено.
Идва сланата.
Ще е студено.
Ала сме двама,
мило момиче.
С теб ще остана.
Тебе обичам. 

Жените са очите и ръцете


Жената е създадена за грях.
Мъжът от този грях не се страхува.
Та кой изпитва от жената страх,
щом като мъж чрез нея съществува.

Те всичко винаги на две делят –
по равно и страстта, и всяка ласка –
еднакво се допълват всеки път,
дори когато крият се зад маска,

дори когато някаква вина
за малко между тях с лице застане –
без мъж не може никоя жена,
а без жена мъжът как мъж ще стане?

Така, в един безкраен кръговрат,
обичат се жените и мъжете…
За всеки мъж мъжът е като брат.
Жените са очите и ръцете.

вторник, 21 август 2012 г.

Да бъда Джон Малкович

Обувките ти... House music... Цигарата ще ти изгори пръстите. Не се наливай повече... House music... Всъщност, наливай се, обичам те, обичам те... Мога да го повтарям непрекъснато, защото... House music... Звъни се, не отваряй. И без това си пияна. И без това те обичам. Пушиш фаса. Продължава да се звъни... House music... Пусни котката, тя няма вина. "Това е извън моя контрол". Не, не съм Джон Малкович. Добри съм.... House music... Не намалявай музиката. И без това никой не звъни. Запали си цигара, но не пипай еквалайзера. Просто си приличаме с Джон. На втората бутилка сме си братя близнаци...

Безглаголна любов


Възглавницата – пухкава и лека.
Леглото – безпорядъкът от страст.
Плътта ти – тръпнеща, прохладна, мека.
Възторжен, превъзбуден, влюбен – аз.

Споделянето – пламенно и мокро.
Усещането – допирът ти в мен.
Интимността – захвърлената рокля.
В ръцете ми – коприна и сатен.

Желанието – живи сме тогава.
Смълчана и далечна – ревността.
Телата ни – в едно. Екстаз. Забрава.
Единствена и нужна – любовта.

понеделник, 20 август 2012 г.

Je t'aime


По френски ме люби. Във всеки стон,
във всяка ласка и във всяка мисъл
достатъчно е да ми даваш тон…
Останалото вече съм написал.

От теб умирам за едно Je t'aime!
На български го знам. Кажи го просто.
Обичай ме по френски. Само мен.
Възбужда ме. И да ти кажа – доста.

Във всяка френска дума има чар.
Любовно. Като в черно-бяла лента.
По френски удари ми и шамар -
ревнуваш, убеден съм. Сто процента.

А после ще си бъдем ти и аз.
Оплетени във българските думи…
Je t'aime! На френски всичко е екстаз…
Останалото – то е по между ни. 

Цветовете по теб


Цветовете ти отиват. Понякога бузите ти се изчервяват с цвета на диня. Устните ти са малини - готови да бъдат изядени. Косата ти – кестен, с лек лешников ефект. Загарът след края на лятото е мляко с какао, но преобладава млечното. Очите ти са изумрудени, рядко имам смелостта да се взирам с тях (отмалявам). В края на есента ще бъдеш друга, но все така моя. Ще разпознавам в теб багрите на сезоните, които ще продължават да се сменят, докато аз се уча на любов. Любовта е урок. Цветовете по теб развиват въображението ми, за да мога да ти се наслаждавам и насън. Четката и палитрата са за начинаещи…

неделя, 19 август 2012 г.

Очите се познават насаме


Аз знам едно – надбягваме се с дните.
Не ни достига времето. Уви.
Забравям устните ти. И очите.
Причини всъщност няма. Не рови.

Секундите така ни се изплъзват…
Променяме се с тебе час след час…
Измислени проблеми ни подхлъзват
далече. Даже от самите нас.

Не ни достига времето. Кажи ми,
какви на цвят са моите очи?
Или по навик казваш ми „любими”…
Обичаш ли ме? Някак не личи.

Да си починем. Нека да полегнем.
Прегърнати да дремнем час поне…
В очите после нека се погледнем –
очите се познават насаме…

петък, 17 август 2012 г.

Тяло на показ


Ципът заяжда. Прави ми номер. Голотата е покрита с плат, който подчертава изваяното ти тяло. Това ме влудява още повече. Имам чувството, че си произведение на изкуството – скулптура, която случайно съм създал с неуверените си ръце. Шедьовър! Имам чувството, че ако този глупав и безсмислен цип не се отвори, ще започна да псувам Вселената, понеже без твоята плът тя е някак незавършена и скучна. Същите неуверени ръце сега са набрали ентусиазъм, защото те искат гола. Очите също. Шедьоврите, скрити под платна, нямат никаква стойност. Тялото на показ е доказателство за принадлежност към този свят. Този скапан свят, в който един най-обикновен цип те кара да полудяваш от страст.

четвъртък, 16 август 2012 г.

Застрелвай ме с любов


Целувай, както никога преди.
Прегръщай, както вечно си мечтала.
Не са ти нужни падащи звезди,
веднъж щом мене вече си видяла.

Обичай ме. Застрелвай ме с любов.
В ръцете ти сто пъти бих умирал…
Сто пъти бих се раждал пак, готов
дъхът ми в твоите ръце да спира.

Звездите нека падат, но за друг.
Целувай мен. Прегръщай. Само мене.
Докато любовта я има тук,
кой би могъл от теб да ме отнеме?

сряда, 15 август 2012 г.

Любовно писмо (На Вида Пиронкова)


Здравей! Надявам се, позна ме.
Да, онзи мъж, със сините очи…
Дано от мене нещо в теб остане…
Личи ли, че съм твой? Дано личи.

Реших да ти напомня, че ме има.
Какви моменти имахме. Сега
ще дойде есен, после ще е зима –
ще стане двойна моята тъга,

че нямам те до себе си. Прости ми
за всичките пропуснати слова,
за всички мои безобразни рими –
прости ми суетата! И това,

че колкото напред да гледам, всъщност,
единствено към теб се връщам аз…
Прости дебелооката ми външност…
Сърцето ми от теб е във екстаз.

Сърцето ми не спира да те иска…
Здравей! Дали щастлива си без мен?
Какво да сторя, за да бъдем близки?
Обичам те. Обичам те. Съвсем.

Тъгуваш ли


Тъгуваш ли? Навън е още лято.
Тъгуваш ли? Цигара запали.
Тъгуваш ли? Ах, как ми е познато.
Тъгуваш ли? За мене е. Нали?

Тъгуваш ли? На птици ли завиждаш?
Тъгуваш ли? Дали е суета.
Тъгуваш ли? Нали все мене виждаш?
Тъгуваш ли? Така е в любовта.

Тъгуваш ли? Дори не съм си тръгвал.
Тъгуваш ли? И аз съм уморен.
Тъгуваш ли? Ах, как съм се залъгвал.
Тъгуваш ли? Нали все пак си с мен.

Недей тъгува. Есента е пъстра.
Недей тъгува. Птиците са тук.
А любовта е тъй широкопръста,
че пак ще бъдем заедно. Напук.

вторник, 14 август 2012 г.

Любовен (не)триъгълник


Не ме вълнува краят. Днес те имам.
Сега съм с теб. Обичам те. Сега.
Възможно е от утре да сме трима.
Е, винаги е време за тъга…

Но днес си обещавам само радост.
Целувки. С теб. Без устните на друг.
Пораснали в любовната си младост,
момент е да сме двама. Днес. И тук.

И утре, ако станем вече трима,
не ме вълнува, щом съм имал теб.
Веднъж щом имал съм те, ще те имам
и след целувки с други занапред…

понеделник, 13 август 2012 г.

Next


Прощавам ти, че толкова те исках.
Така унася бързо любовта!
Сега си ми позната. Много близка.
Приятелство на ръб. Пред пропастта

на уж неангажиращи въпроси,
на жестове без никакъв подтекст…
Сега не следвам стъпките ти боси,
а тихо стъпвам с тебе редом. Next!

Прощавам ти приятелството също.
Говорим си. Така ни е добре…
Дали ще мога друга да прегръщам?
Ти първа и това ще разбереш.

Прощавам ти, че дълго беше моя.
Прощавам ти и всичко занапред…
Макар да знам – ще искам след завоя
и в пропастта да полетя със теб…

събота, 11 август 2012 г.

Влюбена. Ето...


Бурно - морето.
Кайтът е черен.
Ето ме. Ето.
Сбогом. До вчера.
Влюбени. Там са.
Аз си отивам.
Тръгвам си с шанса
да съм щастлива.
Вятър бушува.
Пясъкът – мокър.
Всичко си струва.
Hi, Johnnie Walker!
Кайтът за двама.
Спомен - за мене.
Нежност. Голяма.
Цялото време.
Всичката нежност.
Бурно – морето.
Колко прилежно.
Влюбена. Ето.

Трофеи



Доволна си. Трофеите са тук.
Подреждаш ги, забърсваш ги с парцала…
Но си сама. Сега се целиш в друг,
отдавна всички чувства разпиляла.

Мъжете – за ръцете ти игри –
приемат да са твоите трофеи…
Така ти отмъщават днес - дори
за миг да си представим, че си фея…

Парцалът е на топка. Ти го дръж,
не го изпускай, още ще ти трябва –
докато бършеш, с всеки следващ мъж,
трофеите им всъщност теб ограбват…

петък, 10 август 2012 г.

Докато съм при нея



Представям си, че другата си ти.
Когато съм при нея, виждам тебе.
По моя гръб тя ласки не пести,
но твоят допир с пръсти е вълшебен.

Целувам я. Затворил съм очи.
Отворя ли ги, теб целувам само…
Целувката започва да горчи.
И празно става мъжкото ми рамо.

Пиши ми. Имам нужда от писма,
които вместо теб да ме докосват…
С когото и да си, или сама,
не си до мен и много се ядосвам.

Докато съм при нея, всеки звук
напомня ми, че още си по мене…
Физически сега те няма тук,
но кой от моя ум ще те отнеме? 

четвъртък, 9 август 2012 г.

Изхабена любов


Наситих се на кикотния шум.
Удавихме и спомените с водка.
Останахме и двамата без ум –
един глупак, плюс стара идиотка.

Как стана, че затънахме така?
Започнахме с такъв ентусиазъм…
Разчитам днес на лявата ръка.
Отиде си съвместния оргазъм.

Дали защото рано те познах,
или защото си една и съща,
сред кикотния шум се разпилях
и май е късно вече да се връщам…

Това е изхабената любов.
Такава е човешката ни същност…
За цял живот на обич си готов,
но с времето не го показваш външно;

със времето престават да личат
страстта, желанието… Днес ги няма…
От водките така е все път,
така е.. Не че има драма. Няма.

Възможно ли е пак да си за мен
момичето с красивата походка,
което ще ме прави вдъхновен,
и без да се наливаме със водка…

сряда, 8 август 2012 г.

Как ми е любовно...


Познах те. В съвършено тържество
душата ми и пее, и танцува…
Да беше даже древно божество,
едва ли щях така да се вълнувам.

Не знам без теб как всъщност съм живял
(чрез любовта единствено сме живи)
Сега, когато твой съм, твой съм – цял –
сега, когато вече сме щастливи,

за нас ще вдигна специален тост -
Обичам те. Познах те. Ти си. Ти си.
За мен си отговор. Не си въпрос.
Нагледах се на роли и актриси…

Обичам те. За мене те познах.
Завинаги. Безвременно. Съдбовно.
Без аргумент. Без повод. И без страх.
Любовно ми е. Как ми е любовно…

Само ме целувай


Преди тъгата пак да завали,
предала се на есенна умора,
ще ме целуваш влюбено, нали?
Целувките от страст ни правят хора.

Преди дъжда, целувай всяка част
и всеки ъгъл в мъжкото ми тяло…
Когато ме целуваш, пак съм аз,
но с теб се отразявам в огледало.

Преди да падне есенният дъжд,
напук на обичайните преструвки,
целувай ме. Защото всеки мъж
нуждае се от нежност и целувки,

тъй както всяка влюбена жена
единствено чрез обич съществува…
Преди да завали, не си сама.
До теб съм. Ето. Само ме целувай.

вторник, 7 август 2012 г.

Жега


Почти е три. Почти е мъртво време.
През август в три и ние сме в застой.
Сред чувствата си в жега с тебе дремем.
Прегърнала си ме. Поне съм твой.

Телата ни са лепкави и мокри.
Безвремие е. Всичко е наред.
Накуп пред нас са всичките ти рокли
и всичките ми ризи. Гол съм. В теб.

Достатъчна е тази симбиоза
от двама ни. Часът е вече три.
Да си подремнем още в тази поза,
та ако ще светът да изгори…

понеделник, 6 август 2012 г.

Покажи ми


Обичаш ме? Да видя. Покажи ми.
Невярващи са влюбените. Ад.
Те припознават себе си във рими…
А думите във стих са занаят.

Така че, покажи ми как обичаш.
Не казвай нищо. Нищо не пиши.
На Вятъра дано да ми приличаш.
Косата ми с ръцете си роши.

А думите? Умеем ги и двама.
Докосвай ме. Болезнено дори.
Докато ми показваш обич, само
те моля за едно – не говори…

Подозрения



Денят свършва като почти изпушена цигара. Сумракът е на границата на светлината и тъмнината. Момент, в който е по – добре да мълчиш, но в който желанието да назовеш чувство надделява.
-          Обичам те!
Тишината след тези две думи е толкова гръмка, че запушваш ушите си. Дори затваряш очи. Децибелите на съмнението, че това е истина, сякаш те вдигат във въздуха. Дори докосваш ангели, които могат единствено да се усмихват.
-          И аз те обичам!
Взрив. Време – пространството те поглъща жадно като последно всмукване на дим от цигарата, която свършва. С деня си отива всяко „Обичам те”, защото сумракът не търпи подозрения. Фасът в пепелника винаги изглежда самотно.

неделя, 5 август 2012 г.

Не си сама


Отчаяна от нежност. Любовта
понякога е в ъгъла на тъмно…
Крещи ти се. Не искаш нежността
да е при теб, когато вън се съмне…

Страхът, че може и да си сама
след всичките целувки те побърква…
Недей. Не носиш никаква вина.
Понякога е празно като в църква.

Понякога душата ни е храм,
където отчаянието тлее…
Човек без нежност винаги е сам -
любовна ли е – истински живее.

събота, 4 август 2012 г.

Червилото по мен


Размазах ти червилото, прости.
И роклята ти явно съм разкъсал.
Страстта ми яростта си не пести,
а паметта за болката е къса.

Прости ми, че отново бях мръсник,
когато теб любовно обладавах…
Прости ми. Зашлеви ме със плесник.
Но всяка твоя ласка заслужавах.

Червилото ти нека е по мен.
По рамото ми то ще е отрова,
която ще ме прави твой съвсем,
докато сам ти купя рокля нова…

четвъртък, 2 август 2012 г.

Щастлива с мен


Да хукнем голи. Всеки миг е ценен.
Не взимай рокля, гривни или грим.
Достатъчно е себе си да вземем.
Достатъчно е чувства да делим.

Да тичаме. Без дъх да сме. До края.
Да ни завижда старата Луна…
Когато стигнем най – накрая Края,
ще знаеш, че и там не си сама…

Побързай. Как отлитат часовете…
Какво, като по тяло си? Ела,
докато още вън Луната свети…
Щастлива с мен поне ще си била.

Искай само мене


Пришпорвай ме. Изисквай. Говори.
Не ме изпускай с поглед, нито с устни.
Ревнувай ме. Заплашвай ме дори.
Заплахите на ревността са вкусни.

Останеш ли за малко настрани,
възможно е все нещо да се случи…
Не ме изпускай с поглед. Остани.
Не позволявай да ти стана скучен.

Навсякъде ме следвай, както дим
преследва тихо своята цигара…
Достатъчно е двама да седим.
Останалото просто се повтаря –

целувките, прегръдките за сън,
телата ни от ласки уморени…
Изисквай. Аз послушно твой ще съм.
Ядосвай се. Но искай само мене.