Човек
е там, където се намира сърцето му. Привилегия на чувствата е да контролират
съзнанието. Тялото само присъства. Откакто се обозначих чрез душата си пред
теб, вече присъствам по-лесно. Покрай тялото ми минават автомобили. Днес за
първи път от много време насам захладня. Тялото ми усеща краткия дъжд, с който
есента напомня, че съществува. Но съм при теб. До теб. Често и в теб, защото ти
единствена знаеш, че отсъствам само физически. Представата, че не се делим дори
за миг, поддържа любовта жива.
Докато
движа тялото си, се разминавам с хора и чадъри. Не знам как е възможно да
извършвам действия, когато душата ми е полегнала в скута ти – сънена от
есенното време, зависима от допира на ръцете ти. Правя крачки, махам с ръка за
поздрав, макар повечето лица да свеждат очи към тротоара, за да се крият от
дъжда в края на август. Чадърите са най-излишните вещи на света.
Умолявам
те, не спирай да ме галиш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар