понеделник, 27 август 2012 г.

Не спирай да ме галиш


Човек е там, където се намира сърцето му. Привилегия на чувствата е да контролират съзнанието. Тялото само присъства. Откакто се обозначих чрез душата си пред теб, вече присъствам по-лесно. Покрай тялото ми минават автомобили. Днес за първи път от много време насам захладня. Тялото ми усеща краткия дъжд, с който есента напомня, че съществува. Но съм при теб. До теб. Често и в теб, защото ти единствена знаеш, че отсъствам само физически. Представата, че не се делим дори за миг, поддържа любовта жива.
Докато движа тялото си, се разминавам с хора и чадъри. Не знам как е възможно да извършвам действия, когато душата ми е полегнала в скута ти – сънена от есенното време, зависима от допира на ръцете ти. Правя крачки, махам с ръка за поздрав, макар повечето лица да свеждат очи към тротоара, за да се крият от дъжда в края на август. Чадърите са най-излишните вещи на света.
Умолявам те, не спирай да ме галиш. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар