петък, 24 август 2012 г.

Моя


Не стига тишината на нощта.
Не стигат облаците на небето.
Не стига мирисът на есента.
Не стига и тъгата по морето.

Не стига неочакваният дъжд.
Не стигат капките роса в тревата.
Не стига да се влюбиш отведнъж.
Не стига де се любиш в тишината,

щом толкова обичаш – като мен –
щом толкова любов струи – във мене …
Без теб не мога да живея ден.
Това не може никой да ми вземе.

Няма коментари:

Публикуване на коментар