Сряда

Нищо не свършва. Обвързани сме завинаги - от раждането, през любовта и след смъртта. Гладът ни прави егоистични. Когато сме сити, можем да обичаме много. Суетата е отражение на угризенията, които имаме отвътре. Контролираме всяка дума, извън рутината на „обичам те”. Няма начало. Няма край. Дори когато вървим един срещу друг, ние сме взаимно зависими. Нуждата да бъдем заедно (особено когато не изпитваме чувство на глад) винаги надделява. Малко хора осъзнават, че живеем в космоса. Нашата планета виси насред Млечния път, докато измисляме нови и несъществуващи галактики. Всичко е математика. Затова съществува знак за безкрайност. Нашата любов е уравнение, което не решаваме ние. Цифрите са в ръцете на друг. Айнщайн го е разбрал. Той също е бил влюбен.

Днес е сряда. Ние сме решили да кръстим този ден така. Календарът е успокоението, че можем да планираме дните. А дните не свършват. Нощите също. Обичаме се между залези и изгреви и няма сила, която да промени това.

Гладен съм.