понеделник, 6 август 2012 г.

Подозрения



Денят свършва като почти изпушена цигара. Сумракът е на границата на светлината и тъмнината. Момент, в който е по – добре да мълчиш, но в който желанието да назовеш чувство надделява.
-          Обичам те!
Тишината след тези две думи е толкова гръмка, че запушваш ушите си. Дори затваряш очи. Децибелите на съмнението, че това е истина, сякаш те вдигат във въздуха. Дори докосваш ангели, които могат единствено да се усмихват.
-          И аз те обичам!
Взрив. Време – пространството те поглъща жадно като последно всмукване на дим от цигарата, която свършва. С деня си отива всяко „Обичам те”, защото сумракът не търпи подозрения. Фасът в пепелника винаги изглежда самотно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар