Представям си, че другата си ти.
Когато съм при нея, виждам тебе.
По моя гръб тя ласки не пести,
но твоят допир с пръсти е вълшебен.
Целувам я. Затворил съм очи.
Отворя ли ги, теб целувам само…
Целувката започва да горчи.
И празно става мъжкото ми рамо.
Пиши ми. Имам нужда от писма,
които вместо теб да ме докосват…
С когото и да си, или сама,
не си до мен и много се ядосвам.
Докато съм при нея, всеки звук
напомня ми, че още си по мене…
Физически сега те няма тук,
но кой от моя ум ще те отнеме?
Няма коментари:
Публикуване на коментар