Прощавам ти, че толкова те исках.
Така унася бързо любовта!
Сега си ми позната. Много близка.
Приятелство на ръб. Пред пропастта
на уж неангажиращи въпроси,
на жестове без никакъв подтекст…
Сега не следвам стъпките ти боси,
а тихо стъпвам с тебе редом. Next!
Прощавам ти приятелството също.
Говорим си. Така ни е добре…
Дали ще мога друга да прегръщам?
Ти първа и това ще разбереш.
Прощавам ти, че дълго беше моя.
Прощавам ти и всичко занапред…
Макар да знам – ще искам след завоя
и в пропастта да полетя със теб…
Няма коментари:
Публикуване на коментар