събота, 25 август 2012 г.

Накрая на тъгата


Където свършва тихата тъга,
започва радостта, че си обичан.
Вълната, щом удари се в брега,
от сблъсъка на пяна ни прилича.

Така и аз. Към тебе устремен,
взривих света със мъжката си нежност.
Накрая на тъгата ти си с мен.
Завинаги. Любовно. Неизбежно. 

2 коментара: