Отчаяна от нежност. Любовта
понякога е в ъгъла на тъмно…
Крещи ти се. Не искаш нежността
да е при теб, когато вън се съмне…
Страхът, че може и да си сама
след всичките целувки те побърква…
Недей. Не носиш никаква вина.
Понякога е празно като в църква.
Понякога душата ни е храм,
където отчаянието тлее…
Човек без нежност винаги е сам -
любовна ли е – истински живее.
Няма коментари:
Публикуване на коментар