четвъртък, 9 август 2012 г.

Изхабена любов


Наситих се на кикотния шум.
Удавихме и спомените с водка.
Останахме и двамата без ум –
един глупак, плюс стара идиотка.

Как стана, че затънахме така?
Започнахме с такъв ентусиазъм…
Разчитам днес на лявата ръка.
Отиде си съвместния оргазъм.

Дали защото рано те познах,
или защото си една и съща,
сред кикотния шум се разпилях
и май е късно вече да се връщам…

Това е изхабената любов.
Такава е човешката ни същност…
За цял живот на обич си готов,
но с времето не го показваш външно;

със времето престават да личат
страстта, желанието… Днес ги няма…
От водките така е все път,
така е.. Не че има драма. Няма.

Възможно ли е пак да си за мен
момичето с красивата походка,
което ще ме прави вдъхновен,
и без да се наливаме със водка…

Няма коментари:

Публикуване на коментар