Изхабена любов

Наситих се на кикотния шум.

Удавихме и спомените с водка.

Останахме и двамата без ум –

един глупак, плюс стара идиотка.

Как стана, че затънахме така?

Започнахме с такъв ентусиазъм…

Разчитам днес на лявата ръка.

Отиде си съвместния оргазъм.

Дали защото рано те познах,

или защото си една и съща,

сред кикотния шум се разпилях

и май е късно вече да се връщам…

Това е изхабената любов.

Такава е човешката ни същност…

За цял живот на обич си готов,

но с времето не го показваш външно;

със времето престават да личат

страстта, желанието… Днес ги няма…

От водките така е все път,

така е.. Не че има драма. Няма.

Възможно ли е пак да си за мен

момичето с красивата походка,

което ще ме прави вдъхновен,

и без да се наливаме със водка…