четвъртък, 31 януари 2013 г.

Отдавна те познавам


Понятна е причината за мен.
Познавам те. Отдавна те познавам.
Аз също имах натоварващ ден.
Не ми се слуша говор, съжалявам.

Ще пусна филм. Ти просто си хапни.
Сипи си вино. Ето ти салфетка.
Ужасно е, че двама сме сами!
Но винаги се случва, в крайна сметка.

Мълчи. Наздраве. Влюбено се дръж.
Не ме вълнуват никакви причини.
Не казвай нищо. Аз съм просто мъж
със опит в любовта. И на години.

Достатъчно натрупахме, нали?
Достатъчно е. Тихо. Нито дума.
Боли те, знам. И мене ме боли.
Хапни си. Преди сън ще те целуна.

сряда, 30 януари 2013 г.

Откраднати минути


Откраднах си минути тишина.
Без звуците си още по-красива.
Щом мъж обича някоя жена,
той прави всичко, за да е щастлива.

Сега не чувам нищо. Само ти
присъстваш в онемялата ми стая.
В ръцете ми – изчезнала почти –
на тихо те целувам най – накрая.

Попивам всеки полъх на парфюм
и всеки дъх от устните ти меки…
„Обичам те”, изказано на ум,
е истинско „обичам те” за всеки.

Откраднах си минути. Ти и аз.
В мълчание, което обладава.
Не се нуждае любовта от глас.
Достатъчно е да ни притежава.

вторник, 29 януари 2013 г.

Дамата с цветя (На Наси Миткова)


Усмихваш се… Усмивка като тик,
застинал на лицето ти… Такъв си.
Не осъзнаваш мен и всеки миг,
във който те обичам… Лед до кръв си.

А аз съм просто дамата с цветя,
която се усмихва нежно, мило…
Не иска твърде много любовта –
усмивка от сърце й дава сила.

Когато любовта е само тик,
превръща се в измъчена гримаса…
Да се усмихваш от сърце е трик
за повече от говор. И на маса.

*****


И мъжкото ми его не успя
от твоите ръце да ме опази.
Не чувствам глад. От седмици не спя,
разкъсван от любовни метастази.

Ще могат само устните да спрат
терзанията в болното ми тяло.
Целуваш ли, олеквам всеки път,
зависим от целувките изцяло.

понеделник, 28 януари 2013 г.

Виновен



Виновен съм. За всеки миг без теб.
За всяка тиха ласка пропиляна.
Не е достатъчно, че съм поет.
Не в думите, в теб искам да остана.

Виновен съм, че вечер не държа
в ръцете си ръцете ти студени…
Не стига, че до теб в легло лежа,
ако телата са несподелени.

Виновен съм. Любовната вина
не можеш да изкупиш само с думи…
Ако си с мен, а чувстваш се сама -
виновен съм – тъга е помежду ни.

събота, 26 януари 2013 г.

Взаимно свои


Започвам отначало. Поглед. Жест.
Желанието в погледа. Ръцете.
Ще бъде всичко същото от днес.
Покана за вечеря. Среща. Цвете.

Взаимно свои. Само аз и ти.
Цигарите. И чаши, пълни с вино.
По твоята червило ще блести
след моите целувки – те са в синьо -

Небе. Море. И моите очи.
И нежността ми. Цялата. До края.
Личи. Ще бъде същото. Личи.
Завинаги. До края на безкрая.

петък, 25 януари 2013 г.

Тишината в мен


Понякога и тишината в мен
изпитва нужда да остане чужда.
Поделям с теб живота всеки ден,
но да оставам сам аз имам нужда.

И не че е досадно да съм тук -
в целувките ти, в твоите прегръдки…
Не правя на инат. Не е напук.
От самотата пия с малки глътки,

големите са пак за любовта –
тя, любовта, изпитва силна жажда…
Но често мъжката ми самота
за малко повече ми се услажда… 

четвъртък, 24 януари 2013 г.

Ръката е безсъние за двама


Докосвай ме. Не спирай. Тази нощ
ще бъде като другите безсънна.
Ще си запалим свещи за разкош.
Ще пием вино, влюбени по тъмно.

И в тъмното телата ще трептят,
опънати от нежност като струни…
Докосвай, както правиш всеки път.
А аз ще ти говоря, но без думи.

По тъмно всяка ласка на жена
от слънце винаги и е по-желана…
Докосвай. Нека стане рутина.
Ръката е безсъние за двама.

Докосвай ме. Ръката ти по мен
и виното по немите ни устни –
това е. С всеки допир споделен,
безсънни сме. От чувства земетръсни.

сряда, 23 януари 2013 г.

Виновни са любовните целувки


Не ни остава време за лъжи.
Заети сме с любовните целувки.
Ако случайно нещо ти тежи,
кажи. Не искам нежност от преструвки.

Лъжите на тъгата са сестри.
Понякога омайват неразумно.
Една да изречеш, ще станат три.
Безмилостни, безсънни са по тъмно.

Рушат страстта. От думите боли,
понеже тези думи са отрова…
Обичаш ме наистина, нали?
Нали за мен на всичко си готова?

Ще купя нова рокля. Чанта. Шал.
Сложи си най-любимите обувки.
Ако достатъчно не съм ти дал,
виновни са любовните целувки.

вторник, 22 януари 2013 г.

Завинаги така


Звездите остави. Небето също.
Луната. Ветровете. И дъжда.
Да те сравнявам с тях е неприсъщо.
Нали за тебе съм единствен?
Да.

Един за друг сме. Ти – каквато искам.
Какъвто искаш вечно ще съм аз.
В прегръдките си силно те притискам.
Обичаме се. Двама сме контраст.

Контраст сме на невидими вселени.
Това ни стига. Нека е така.
Щом имам те за себе си – до мене –
така ще е. Завинаги така.

понеделник, 21 януари 2013 г.

Широко затворени очи


Широко сме затворили очи.
Почти ни няма. Любовта е няма.
Прекрасно е, че можем да мълчим
в желанието да останем двама.

Не ни е нужен говор. Всяка реч
обратно тук със теб ни приземява…
Не говори. Изчезнем ли далеч,
ще бъдем и по-влюбени тогава.

Далеч от всяка дребна суета.
Далеч от хората. Мълчи. Целувай.
Дано остане няма любовта.
Ако ли не – на няма се преструвай.

Широко сме затворили очи.
Прекрасно е. Нали? Кимни ми само.
В мълчанието любовта личи,
щом няма си на мъжкото ми рамо. 

четвъртък, 17 януари 2013 г.

Навън е януари


Не можем да започнем отначало.
Началото отдавна е зад нас.
Оглеждаме се в криво огледало.
Различни сме. И в профил, и в анфас.

Студено е. Раздялата е хладна.
Навън е зима. Зима - в мен и в теб.
Да можех миналото да открадна.
Не мога. Сам ще продължа напред.

Таксито чака. Още те обичам,
но някак невъзможно – като друг.
Студено е. Обичам те. Обичам.
Отивам си завинаги от тук.

Сложи си чай. Контрастно е. Красиво.
Ухание на мента с малко мед.
Прекрасно беше.
Беше ни щастливо.
Навън е януари.
Студ.
И лед. 

сряда, 16 януари 2013 г.

Обичайки единствено живеем


Не зная докога ще е така.
Обичането има свои тайни.
Нуждае се от сигурна ръка.
Нуждае се от чувства всеотдайни.

Обичането може изведнъж
да си отиде още тази вечер.
За всеки случай здраво в мен се дръж.
Щом тръгне, няма да се върне вече.

Обичането. Аз. Ти. Любовта.
Така е крехка тази симбиоза.
Не зная докога. До край света.
Останалото е въпрос на поза.

Обичаш ме. Сега. Обичам теб.
Целуваме. Прегръщаме.  Копнеем.
Дано да е така и занапред.
Обичайки, единствено живеем.

вторник, 15 януари 2013 г.

Не сме си взели сбогом с любовта


Лицата първо бавно се променят.
А после уморените тела.
Изменят се и чувствата, изменят…
Отдавна нежна с мене си била.

Сега е навикът, загнезден вече
във всичко, дето още предстои…
Мълчим си. И не ме целуваш вечер…
Мълчим. Като стени сме. Аз и ти.

Променяме се. Ставаме си чужди.
Надвива ни така себичността,
че взирайки се в собствените нужди,
не сме си взели сбогом с любовта…

Там само в питието има лед


Където има палми и море,
сред мириса на орхидеи диви…
Там двама да сме. Времето да спре.
На пясъка да спим. Ще сме щастливи.

Там. Искам с тебе да се върна там.
Дъждът е друг. По – топъл е и нежен.
И неговата нежност ще ти дам.
Ти знаеш, в ласките ще съм прилежен.

Където има слънце… Там. И с теб.
Завинаги. Далеч от студ и киша…
Там само в питието има лед.
Ще пиша. И по тебе ще въздишам…

понеделник, 14 януари 2013 г.

Любовни думи


В целувките ти бързо се топя.
В прегръдките ти чезна като лято.
Да стана твой завинаги, успя.
Чак думите изписвам вече слято.

Сега се леят всички като дъжд.
Приличат до една на нежни капки.
Когато във жена се влюби мъж,
и стиховете стават все по-кратки.

събота, 12 януари 2013 г.

Отива ми червило


Червилото ти – цялото по мен.
Заспала си на голото ми рамо.
Навън е пухкав януарски ден.
Навсякъде снегът се вижда само.

Дано не те събудя с тази длан,
която не престава да те гали…
Събудиш ли се, отсега не знам,
дали ще спрат милувките. Едва ли.

Поспи си още. Нека се наспиш.
Навън е студ. В леглото е уютно.
На рамото докато ми тежиш,
отива ми червило. Абсолютно.

петък, 11 януари 2013 г.

Още една нощ


Още една нощ –
за да успея да ти кажа нещата,
докато прегръщам.
Още една нощ –
цялото време на света,
от което любовта ми се нуждае.
Още една нощ –
нали вярваш, че още една нощ
означава и за двама ни „завинаги”?
Още една нощ.
Само още една нощ
и ще сме безсмъртни в нуждата да бъдем двама.

четвъртък, 10 януари 2013 г.

* * * * *


Тъгата е присъща за дъжда.
Присъща е, когато е любовна.
-         -  Кажи, обичаш ли ме още?
-          - Да.
Тогава дълго нека е дъждовно.

Дано не спира дълго да вали.
Тъгата предполага да сме двама.
Дано от нежност вечно ни боли –
боли ли, значи е любов. Голяма.


сряда, 9 януари 2013 г.

Бившите любови


Притихнали са бившите любови.
Не хапват нищо. Много малко спят.
В душите им не трябва да се рови,
от ласки всички до една болят.

Притихнали са в своя тесен ъгъл.
Не плачат. Не останаха сълзи.
Ако любов за нещо си излъгал,
за себе си утехата пази.

Не искай прошка. Те са ни простили.
Предишните любови знаят как.
Сега във спомените са се свили.
Възможно е да се усмихват пак.

Възможно е да бъдат още нужни.
Възможно е. Ненужни са сега.
Сега - когато всичките са тъжни –
и аз живея с тяхната тъга…

вторник, 8 януари 2013 г.

*****


*****

Прането изглежда самотно.
Жената – вероятно - плаче вечер.
Страхотно е - когато мъж прегръща – страхотно.
Часовникът става ненужен,
щом спрял е вече.

Времето – и без това – не съществува.

По – страшно от това?
Мъжът. Ако безлюбовно целува.

Думи


И камъните могат да говорят.
Особено когато завали…
Когато с теб любовно си говоря,
и камъните слушат ни, нали?

Тревата шепне, стига да си с мене.
Особено когато е роса…
Когато с теб си шепнем нощно време,
тревата е. Познаваш й гласа.

Крещи ни вятърът. Крещи и пее.
Особено когато съм без теб…
Когато си далече, ме люлее
и аз крещя с перото на поет.

Не спирай да говориш. Нека слушат.
Те всички знаят думите чрез нас.
Особено когато в теб се сгуша…
Понеже сме щастливи. Ти и аз.

Невинност помежду ни


Невинността си тръгва от лъжа,
а не от лековерна изневяра…
До тебе като котарак лежа.
За всичко мога да ти имам вяра.

Поглеждам те с очакващи очи.
Ръцете ти очаквам. Те са леки.
В докосването искреност личи.
Личи и по целувките ти меки.

До тебе съм. Спокоен съм. Така
не се нуждаем от излишни думи…
По тялото ми – твоята ръка.
И цялата невинност – помежду ни. 

понеделник, 7 януари 2013 г.

Зимна умора


Снегът като че ли се изваля.
Разкаляха се улици и хора.
От теб не мога да се отделя –
тешим в леглото зимната умора.

Не мога и не искам да съм вън.
До март ни предстои да бъде сиво.
Прегърнати до болка в полусън,
уверен съм че с мене си щастлива.

Оставаме в леглото. Ти и аз.
Снегът навън не ни интересува.
Умората екстазът е за нас.
И всяка ласка болката си струва.

неделя, 6 януари 2013 г.

Не се страхувай


Какви са тези тихи страхове?
Не плаши любовта. Не се страхувай.
Пречупи ли се някога на две,
пак цяла нощно време я сънувай.

Обичай. И като дете се дръж.
Щом обич има, значи си невинна.
За всичко съм зад теб. От влюбен мъж
очаквай само нежност безпричинна.

Не се плаши. Целувай ме така,
че сякаш ме целуваш за раздяла.
За теб е само моята ръка.
Душата ми принадлежи ти. Цяла.

събота, 5 януари 2013 г.

Завиждам си


В очите ти потъвам посред ден.
Не чувам нищо. Никого не виждам.
Щастлива си, защото имаш мен.
В очите ти съм. Колко си завиждам.

Потъвам без въпроси и без страх.
Завинаги да съм в очите сини.
Завиждам си. А завистта е грях.
Дано да бъда грешен сто години.

В очите ти. В безкрайното небе,
където другите не съществуват;
където си завиждам, че съм теб…
Ах, тази завист всеки миг си струва!

петък, 4 януари 2013 г.

Три секунди


Очите си от нежност затвори.
За нежност затвори ги. Ето. Можеш.
Сега преброй секундите до три.
С мен няма за какво да се тревожиш.

Във три секунди ти ще приютиш
ръцете ми, целувките, душата…
На рамото ми после ще заспиш.
Аз пак ще те обичам в тишината.

Секундите… Те нямат собствен цвят,
лица, очи, и устни също нямат…
Но три секунди са отделен свят,
във който място имат само двама.

четвъртък, 3 януари 2013 г.

Трамвай желание


Стела.
Трамвай желание.
После споменът за Бергман.
После тишина (за малко).
После (постоянна) тишина сред хора,
застинали с махалото на любовта.
Стела.
И тя е там.
Трамваят е безпътен (за разлика от тишината).
Тишината има лице.
Стела има ръце.
Стела има и устни,
които помнят да целуват.

Не са ми равни другите мъже


Не са ми равни другите мъже
по нежност. Нито по любов такава.
Небръснат съм. Изглеждам неглиже.
Но с мен да си, така си заслужава.

Познавам всяка гънка, всеки стон,
присъщи за красивото ти тяло –
то всяка нощ за мене е подслон,
накуп страстта и ласките събрало.

Тъй както аз умея да съм мил,
не могат другите мъже. Не могат.
За себе си от всички съм те скрил.
За себе си те пазя в тайна строга.

Обичам те. Обичаш ме. Това
за нас е предостатъчно. Така е.
С теб двамата сме слънце и трева,
и топъл дъжд, и вятър сме безкраен.

Такива сме. За другите мъже
е чужда тази вечна симбиоза…
Небръснат съм. Изглеждам неглиже.
И влюбен до полуда. Като в проза.

сряда, 2 януари 2013 г.

Сякаш съм ти цвете


Любовно е. От нежност премалял,
потъвам сякаш някъде далече…
Но въпреки това оставам цял.
Без теб не мога да живея вече.

Любовно е. Любовно като в стих.
За малко се изгубвам в редовете.
Но има ме – отдаден, твой и тих…
В косите ти съм. Сякаш съм ти цвете.

Любовно е. И все ще е така.
Дори когато сякаш мен ме няма.
Зависим съм от твоята ръка
и нуждата да остареем двама.