четвъртък, 31 март 2011 г.

Тъгата е нужна


Пази си тъгата.
Тя пак ще ти трябва
тогава, когато
и друг ми се радва.

Недей отминава
тихата й ласка -
ако заминавам,
тя ще ти е маска.

Тъгата е нужна
непрестанно нощем,
за да бъдеш тъжна,
че ме няма още...

Тогава, когато
при теб се завръщам,
изчезва тъгата.
Друг някой прегръща...

сряда, 30 март 2011 г.

Несъзнателно


Не са ни нужни изречения,
защото с тебе се познаваме –
в любовните си намерения
не трябва да се оправдаваме.

Обичаме се преднамерено...
Защо в слова да се притискаме,
когато си мълчим уверено
и несъзнателно се искаме...

вторник, 29 март 2011 г.

Очите ти


Коя си ти?
Как точно мен намери?
Очите ти
ме правят по-уверен.

Ръцете ми
по облаци те носят,
и всеки миг
целувките ти прося.

Не се видях
без тебе в огледало,
и осъзнах -
то тебе е видяло,

защото ти
си всъщност вече мене...
Очите ти...
Как точно ме намери?

понеделник, 28 март 2011 г.

No name


Не говори. Не е нужно да се издават звуци. Може леко да се усмихваш, когато дръпваш от цигарата. Да използваш онзи неподражаем жест, с който отпиваш от чашата. Целувай ме. Знаеш къде. Познаваш тялото ми наизуст. Започвай, защото всяка секунда е ценна, всяка следваща вече сме други. Не че ще забравиш къде обичам да разхождаш устни по тялото ми, просто съм нетърпелив. Не губи време, моля те. Никога не е рано да бъдем обичани. Никога не е рано да се разбираме без думи, когато телата ни казват всичко вместо тях...

Любовни думи


Хартиени думи.
Найлонови страсти.
Шумят помежду ни,
създават контрасти.

Мълчим си удобно,
но всъщност си патим
и от производни,
и от сурогати

на чувства дълбоки
в любов позаспала –
вървим без посока,
обичаме вяло.

Кажи. Говори ми.
Щом са помежду ни,
са неповторими
любовните думи.

събота, 26 март 2011 г.

Измамна радост


Дявол да го вземе,
как те изоставих...
В хубавото време
просто те забравих

някъде по пътя...
Явно съм избързал -
станал съм безплътен
като мисъл бърза

и насред поляни
изведнъж се сетих,
че за любовта ми
въщност ти си цвете...

Запрепусках бясно,
хукнах на обратно,
и ми стана ясно,
че е безвъзвратно -

цветето ми нежно
бавно и полеко
вече е далеко
в пролет неизбежна.

петък, 25 март 2011 г.

Обичам Ви, мадам


Сънувах Ви, мадам -
тъй често Ви сънувам -
не Ви познавам. Знам,
ликът Ви съществува.

Държахте цигаре
в изящните си пръсти...
В дискретно сепаре,
сред облаците гъсти,

приседнах пак до Вас,
ръката Ви целунах;
погледнахте без глас
лицето ми. Продумах:

Обичам ви, мадам!
От детство Ви обичам!
Но докога не знам
ще съм Ви безразличен?

четвъртък, 24 март 2011 г.

Остани









Реалното без теб е нереално.
Без теб през дни и нощи няма брод.
Кое без теб минава за нормално?
Любов без теб е неживян живот.

Без теб възторгът даже е банален.
Тъга без теб е глупаво клише.
Без теб сънят е толкова брутален,
че от съня си даже съм лишен.

Не си отивай никога от мене.
На рамото ми леко полегни.
Със тебе цялото пространство – време
усещам с ум и тяло. Остани.

Игри


            Ако Господ натисне бутона Stop, всичко ще е същото. Ние отдавна сме в безтегловност – състояние на неподвижен транс, при който умът ни се губи в тъмнината на Вселената.
            Парите не са всичко. Те са абсолютно всичко.
            Правете секс без любов, любовта е нищо.
            Достойнството е демоде, съчувствието не съществува.
            Само добрите усещат, когато с тяло стъпват по трева, а с мисъл докосват облаци.   Няма мирис, няма небе. Все още има слънце, но и то ще е за малко. Щом пролетта се установи окончателно, и то ще престане да съществува.
            Преди целувките разменяха страсти, сега (ако изобщо ги има) са само средство за размяна на слюнка и вируси...        
            Господи, натисни Play за следващата видеоигра. Ние отдавна сме вън от Твоята представа за забава...

Обичам те и с него, и сама


Сега ще ти задавам куп въпроси.
Да, плашещо е, некомфортно, знам.
Не ме интересува със кого си,
вълнува ме защо и с теб съм сам.

Не искам да се ровим във нещата,
които помежду ни днес стоят,
но искам да разчупим тишината,
която ме държи на кръстопът.

Кажи ми, трябва ли към теб отново
да тръгвам по отъпкани треви,
или след всичко вече си готова
един на друг обратно да вървим.

И не че искам просто да вменявам
на егото ти някаква вина -
щом толкова въпроси ти задавам,
обичам те – и с него, и сама...

сряда, 23 март 2011 г.

Триъгълник


Остана ми поне мълчание.
Но пак е нещичко пред нищо.
От теб не търся оправдание,
не искам спомени да нищя.

От думи писани и казани
и двамата се уморихме.
Сега от себе си наказани,
мълчанието удвоихме.

В мълчание по-трезво някак си
ще стигнем с тебе до причината,
защо дори и в самотата си,
сме още с мисълта за тримата.

вторник, 22 март 2011 г.

Друго май няма


Не е така.
Няма ме само.
Лека ръка
гали ме нямо.

В мисли среднощ
още съм тука,
весел и лош,
в радост и скука.

Просто сега
малко почивам –
не е тъга,
нито е сиво;

просто и там
ние сме двама...
Друго не знам.
Друго май няма.

понеделник, 21 март 2011 г.

Говор


            Често разговарям със себе си. Не само, защото харесвам интелигентните събеседници. Давам отговори на много въпроси. Мълчанието ме убива. Учестява дишането ми, а пулсът ми се ускорява и ми идва да скоча от високо. Това е странно, защото височините ме плашат. Имам страх и от дълбоко. От змии също.
            Когато водя диалози, се усещам уютно и на място. Обичам да започвам със „защото”, ЗАЩОТО така придобивам още по-голяма увереност и се слушам с по-голямо внимание. Звуча убедително и категорично. Не смея да си противореча. Вниквам във всяка мисъл, която Добромир споделя. Понякога ми е нужно повече време, за да вникна в определена теза. Водя бележки, ако се налага. Не си водя дневник, защото съзнанието на Банев е пълно с чекмеджета, в които Добромир педантично подрежда всичко.
            Имам късмет. Определено имам късмет.

Любовни маски


Лъжи ме умерено -
със мярка е всичко -
а не преднамерено,
на час по лъжичка.

„Обичам те” често е
фраза изпусната
и тя неуместна е,
щом лъжат устните.

Обичай ме колкото
отвътре ти идва –
спестявай ми болката
от тази обида.

Лъжата ще убие
всичките ни ласки,
когато с теб се крием
зад любовни маски.

неделя, 20 март 2011 г.

Ти си причината


Пролет е. Помниш ли?
Пролет е. Знаеш ли?
Птици ще гониш ли?
С мен ще играеш ли?

Искам очите ти.
Помниш ли? Пролет е.
Аз съм в мечтите ти.
Пролет е. Пролет е.

Аз и ти заедно
в края на зимата.
Пролет е. Знаеш ли?
Ти си причината…

Усмивка в неделя



Започни от усмивка в леглото,
щом се будиш от нощния сън;
Замечтай се за нещо, защото
изненадващ животът е вън.

Облечи си любимата риза,
неотменните джинси сложи…
Знаеш всички неделни капризи,
на досадните „сбогом” кажи

и отдай се на чувството леко,
щом излезеш усмихнат навън –
вън е пълно с усмивки за всеки,
даже хора се смеят насън;

Има хора, по навик все тъжни -
поздрави ги, кимни им с глава,
по презумпция всички сме длъжни
да отвърнем, макар и едва;

След това някак тъжните хора
благодарни за малко са. Вън,
те във собствената си умора
се усмихват не само на сън…

петък, 18 март 2011 г.

Невероятно


Ето че дойде.
Простичко. Внезапно.
Тръгваме. Къде?
Няма път обратно.

Ти си вече тук.
Даже е шаблонно.
Любовта, напук,
страст е всесезонна.

Тръгваме. Напред.
Чаках те стократно...
Всяка крачка с теб
е невероятна!

Невероятно


Ето че дойде.
Простичко. Внезапно.
Тръгваме. Къде?
Няма път обратно.

Ти си вече тук.
Даже е шаблонно.
Любовта, напук,
страст е всесезонна.

Тръгваме. Напред.
Чаках те стократно...
Всяка крачка с теб
е невероятна.

четвъртък, 17 март 2011 г.

Секунда към безкрая


Секунда ни остава.
Секунда е решаваща.
Нали си заслужава
сцената прощаваща?


Увлечени във думи
и неми вдъхновения
застава помежду ни
едно стихотворение.

Едно стихотворение
в секундата на края ни –
любовно откровение
от края към безкрая ни.

сряда, 16 март 2011 г.

Твоята рокля


Сложи пак тази рокля.
Гримирай си очите.
Дъждът като те мокри,
на мене не разчитай.

Иди при него, цяла
в тъгата си дъждовна,
да те загърне с шала
на тръпка предлюбовна.

Аз вече нямам общо
с измамната ти същност,
която криеш нощем
под благата си външност.

Днес мога сам да тичам
през улици и локви...
Не теб сега обичам,
а роклята ти мокра...

Play

             Жената, която си мислеше, че знае всичко, се събуди самотна. Погледна се в огледалото, приглади непослушните си кичури, после запали цигара. Чувстваше се нервна.
            Припряно си направи кафе, взе дистанционното на телевизора в ръцете си и натисна Play. Усещането за самотност си остана същото. Разхвърляните списания не представляваха интерес, книгите отдавна не я занимаваха, затова реши да полее цветята. Стори й се, че трябва да сготви нещо, за да се обозначи в тихата стая. Това като че ли я окрили. Отвори хладилника, извади продукти, свали нужните подправки от лавицата и започна да приготвя храна, която по-късно само щеше да опита.
            Запали втора цигара, отпусна тялото си на стола и се втренчи в прозореца. Навън беше пълно с хора, които може би имаха нужда да бъдат водени от някого. Но тя осъзнаваше, че не й е писано да бъде техен водач.
            До вечерта пепелникът преливаше от фасове. 

вторник, 15 март 2011 г.

Животът е джаз


Животът е джаз,
цигари и вино;
тих негърски глас
до тиха камина.

И ти да си с мен
в дъждовните нощи –
в среднощен рефрен
да искам теб още.

Животът е джаз
с акорди любовни;
без теб не съм аз –
застинал часовник

без време и звук,
без край и начало...
Добре че си тук -
 и духом, и тялом...

понеделник, 14 март 2011 г.

Неизбежно те обичам


Отдавна се знаем.
През цялото време
със тебе дълбаем
по стари проблеми.

И сякаш нарочно
си търсим причина
да бъдем порочни.
А времето мина.

Остава ни само
надеждата малка
докрай да сме двама.
Накрая сме, жалко.

Но дните до края
все теб ще обичам,
към тебе не зная
да съм безразличен.

Обичам те гневно!
Обичам те нежно!
То е ежедневно.
То е неизбежно.

събота, 12 март 2011 г.

The End



Рано е за финалните надписи.
Нищо, че свири тъжно китарата.
В минорните акорди
е заключено сърцето ми.
Димът на мълчалива цигара
 се спъва в африканските ритми,
които описват самотна река…
Моля ви, не така. Не и сега.
Не пускайте финалните надписи,
дори когато китарата замлъкне.
Имам да кажа
още толкова
много неща…

Любов те наричам



Нямаш си име.
И минало нямаш.
Вече те има –
мен преживяваш.

Чакат те само
приятни моменти;
аз и ти – двама,
но без сантименти.

Давам ти име –
Любов те наричам -
всички години
все теб ще обичам.

петък, 11 март 2011 г.

Profiler


            Когато се умилявам, гледам да го правя насаме. Поддържам имиджа на несъкрушим и силен. Защото така около мен злобата угасва като огънче, взето от влажен кибрит. Желанието за пожар изчезва. Хрисимите погледи стават все по-уклончиви и лесно придобиват готовност за компромис. По-разумно е да бъда сам в моментите, когато преживявам чувство. Иначе бързо създавам условия за катаклизми.
            Единствено с теб мога да бъда малкото момченце, което помни да прескача локви. Смехът ти ме обезоръжава и аз оставам гол по любов. Ти си гениалният профайлър за душата ми. Събличаш я с умалителни обръщения и с обещания, които карат кожата ми приятно да настръхва – фина шкурка, която заглаждаш с меките си длани.
            В останалите случаи, облечен прилично, с пригладена побеляла коса и излъскани черни боти, аз съм едно модно петно по сивия гръбнак на бул. „Стамболийски”. Не си ли до мен, аз съм готов да се втренча в нещо или в някого. Витаещата във въздуха злоба лесно ме изкарва от релси. В такива случаи вървя с вдигната глава, но от време на време проверявам дали нося запалка в джоба си. Любовта пламва от същата искра, която е способна да унищожи за миг нездравото любопитство. И аз продължавам напред, подготвен за подобен случай... Обичам те! 

В 10 сутринта


Любовта се случи
в десет сутринта.
Аз не бях научен,
че е бърза тя.

В погледа ми блясък
сам се настани…
Стъпваме по пясък,
ходим по вълни;

ти не ме изпускаш
даже и за миг…
С чайките закусвам
в гладния им вик...

Любовта е сила.
В нейните ръце
мен поглеждаш, мила -
с моето лице.

четвъртък, 10 март 2011 г.

Целувай ме така


Остави ме без вик
целувката ти лека.
С теб всеки следващ миг
е полет надалеко,

където всеки цвят
на ябълки ухае...
Какъв е този свят
без теб, до днес не знаех.

Целувай ме така.
И аз ще те целувам.
Хвани ме за ръка.
Чрез тебе съществувам.

сряда, 9 март 2011 г.

Тиха лудост


Готова ли си да не можеш
и без мен да съществуваш?
Ако за мене се тревожиш,
повече ще ме целуваш.

Съгласна ли си да ме имаш,
на инат на гордостта си?
Щом някъде без мен заминеш,
да ме носиш и в скръбта си?

Любов е тихата ни лудост -
даже с тебе разделени -
да възприемаме за чудо,
че не се делиш от мене...

вторник, 8 март 2011 г.

Тревожни зелени очи


            Денят преполови. Всяка секунда изтича през пясъчния часовник на времето и аз не смогвам да те опозная. Или ти имаш дарбата всеки път да изглеждаш различна?      Сутрин, когато пиеш кафе, ме споделяш мълчаливо. Понякога самата стая изглежда неловко. Обзема ме свян. Тогава внимавам с думите.
            Вечер, когато вече си взела душ, се разхождаш по халат, не спираш да извършваш движения и обикновено не спираш да говориш. Тогава и аз те обсипвам с думи - предлагам отговори за въпросите, които задаваш. Но като цяло, тревогата да не направя гаф е толкова притеснителна, че винаги внимавам. Затова дебна момента, в който разхлабвам памучния колан на халата ти. После съм с изострено внимание, когато те вземам на ръце и полагам тялото ти (теб) в леглото за любов и сънища. После, все така нащрек, се оставям на ръцете и на устните ти. А когато свършим да се любим, с особено внимание изчаквам да заспиш. Едва тогава ме наляга покой.
            Сякаш времето спира, докато ти сънуваш пред тревожните ми зелени очи...

Толкова любов










От толкова много любов
към другото съм равнодушен.
От толкова много любов
дори не успях да те гушна.

От толкова много любов
забравих за толкова хора;
от толкова много любов
към тях дълго трупах умора.

От толкова много любов
забравих най-милите думи;
От толкова много любов
мълчание е помежду ни.

Но с толкова много любов
кое ще е важно без тебе?
От толкова много любов
животът ми с теб е вълшебен...

понеделник, 7 март 2011 г.

Лице назаем

Луд. Ненормален. Безумен.
Невежа. Безчувствен. Свиреп.
Шут. Егоист. И бездумен.
Ядосан. Прахосник. Поет.

Тих. Пренебрегнат. И дебнещ.
Навъсен. Умиращ от смях.
Ако до мене не легнеш,
превръщаш ме във всички тях.

По тебе се свличам


По тебе се свличам.
По тебе се лея.
Така те обичам!
Да шепна не смея.

Мълчейки те искам,
или те ревнувам,
но с вик те притискам
и с вик те целувам.

Остава екстаза
голям помежду ни...
Понякога мразя
любовните думи,

защото не могат
страстта да изкажат,
но винаги могат
с тъга да накажат.

Така те обичам!
Да шепна не смея.
По тебе се свличам.
От обич немея...

Уроци по обичане


„Обичам те” за първи път
се казва неподправено невинно;
трепери мъничко гласът,
а после да обичаш е рутинно;

и после милваш през нощта
любимата в заучени движения...
Изисква време любовта,
а другото е просто вдъхновение...

неделя, 6 март 2011 г.

Свита до мен



Поспрях. И те погледнах.
Не си се променила.
Когато сам си легна,
до мене си се свила.
Когато пък те няма
в безсънните ми нощи,
все тъй не спя за двама -
за теб будувам още…

събота, 5 март 2011 г.

Докосване



Сънувах те. Докосвах те. Обичам те.
Помилва леко спящите ми устни.
В косата ми зарови жадно пръстите
и по гръбнака ми се спусна после.

Не спирай да си с мен в съня. Обичам те.
Дори когато птици ме докосват,
дори когато слънцето ме прави сляп
за твоите ръце, лице и чувства.

Във всички дни бъди до мен. Обичам те.
Аз имам нужда вечно да те гледам.
Без теб животът ми е само действие,
основно действие без звук образ.

Обичам те, разбираш ли, обичам те!
Така било е и така ще бъде.
Дори в единственото ти докосване
усещам Бога. И без теб на мога.

петък, 4 март 2011 г.

Целувай ме. Мълчи.



Забрави ли ме вече?
А имам ли очи?
По тяло съм съблечен,
целувай ме. Мълчи.

Не казвай нито дума.
Достатъчно е вик
да има помежду ни.
Тревогата е миг.

В останалото време
сме просто ти и аз…
Припомняйки си мене,
отъждествяваш нас.



четвъртък, 3 март 2011 г.

Да очакваш любовта









Завари ме подготвен любовта.

Приготвях се за нея дълго време.
Когато я очакваш, идва тя,
целува те, със себе си те взема.

И носи те през всички дни на гръб,
обгрижва замечтаната ти воля –
в умората за тебе тя е стълб,
в тревогата – олтар, за да се молиш. 

Накрая тя те милва със перо,
откъснато от много рядка птица,
и ти си тръгваш от света с добро -
личи по бляскавите ти зеници.




сряда, 2 март 2011 г.

Тази вечер












Тази вечер ще бъда красив.
Тази вечер ще бъда омайващ.
Ще изглеждам безкрайно щастлив,
безпроблемен, уверен и смайващ.

Тази вечер ще чуеш слова,
за които насън си мечтала
Aла утре, след всичко това,
пак ли пред друг ще си ме предала?

Махалото на чувството


            В последния момент чувството увисва като махало на часовник. Полюшва се. Отмерва страсти. После за секунда настъпва пронизителна тишина. Викът й е толкова силен, че аз оглушавам от нейното „Обичам те”. Озъртам се като хлапе, търсещо пластмасова кукувичка, която ту се показва, ту се скрива, без да осъзнавам, че часът не е кръгъл. Точно тогава виждам себе си в огледалото. Същият съм. Само косата и веждите ми са посребрени. Всичко останало е онова, което винаги си е било. Дори любовта ми към теб не се е променила. Просто е станала по-мъдра от чувства, които с времето карат неочакваните часовници да кънтят в ушите ми.

вторник, 1 март 2011 г.

Сякаш живея


Здравей. Къде си?
Липсваш ми. Това е.
По криви релси
вие се трамваят.

Денят е леден.
Слънцето го няма.
Кога последно
с тебе бяхме двама?

Не помня вече
откога е сива
тъгата вечер...
Дали си щастлива?

Аз някак трудно
без тебе старея –
тъй непробудно,
че сякаш живея...